Решение № 184 от 15.08.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бяла Слатина, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410100285 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.422 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД, чл.422 от ГПК, вр.чл.342 от ТЗ от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г.-САК, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Т. Г. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с.П., общ.Бяла Слатина ул.“М.Д.“ № 2, за сумата в размер на 213,18лв./двеста и тринадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.07.2022г., до окончателното изплащане, сумата в размер на 575,20лв./петстотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски, и сумата в размер на 445,20лв./четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, за които суми е издадена Заповед № 533/22.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1024/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното и исковото производства.

В едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че ответникът Т. Г. К. не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места, посочени в исковата молба.

1

С Определение № 544/15.09.2023г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв.И. Г. от АК-Враца за особен представител на ответника, като в срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1024/2022г. на РС-Бяла Слатина. Допусната и приета по делото е ССчЕ.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1024/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:

В производството по безспорен начин се установява, че между "Теленор България" ЕАД /с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД/ и ответника са били сключени следните договори за мобилни услуги – Договор за мобилни услуги от дата 04.12.2017 г.;

Допълнително споразумение от дата 27.12.2019 г.; Договор за мобилни услуги от дата 14.10.2019 г.; Допълнително споразумение от дата 28.12.2019 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415 и Договор за лизинг от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415.

Ищецът е представил заверени преписи от посочените договори, същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им. Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти, които дават /осигуряват/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Предоставени са му лизинговите вещи. С това „Теленор България" ЕАД (сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, 2 с оглед което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.

Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от ползваните услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор, и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Претенции за предоставени услуги се претендират във връзка с Допълнително споразумение от дата 27.12.2019г. към Договор за мобилни услуги от дата 04.12.2017 г. и Допълнително споразумение от дата 28.12.2019 г. към Договор за мобилни услуги от дата 14.10.2019г.;, като общата претендирана сума е в размер на 213,18лв., обективирана във фактури №**********/15.06.2020г.; №7306937332/15.07.2020г.; №7308250477/15.08.2020г. за периода от 15.05.2020г. до 14.08.2020г., от които 126,22 лв. по Допълнително споразумение за мобилен номер 359894647415 от 28.12.2019г. и 86,96 лв. по Допълнително споразумение за мобилен номер 359897262528 от 27.12.2019г. Видно от приложените по делото писмени доказателства и предвид факта, че ответникът не е оспорил същите, не е извършил насрещно доказване, нито е ангажирал доказателства във връзка с евентуално погасяване на задълженията си, настоящата съдебна инстанция намира, че исковете за посочената сума в общ размер на 213,18лв. се явяват основателни и доказани. В подкрепа на този извод на съдебния състав е и заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира като непротиворечиво, изготвено компетентно и мотивирано. Според експертът за периода на потребление от 15.05.2020г. до 14.09.2020г. общият размер на дължимите месечни абонаментни такси е 218,21лв., като таксите са отразени в справките за потребление, приложени към процесните фактури.

Като законна последица върху уважената главница ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2022г., до окончателното изплащане.

Относно лизинговите вноски по договорите за лизинг:

Правоотношенията са безспорно установени между страните, представени са и заверени преписи от договорите за лизинг, както следва: Договор за лизинг за базови аксесоари от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415 и 543,84 лв. по Договор за лизинг от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415. Подписите, поставени от ответника, не са оспорени и доказват сключването на договорите между страните.

Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са 3 насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговите вещи – предмет на договорите за лизинг, доколкото в чл. 4 от договорите е записано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически характеристики. В чл. 12, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, подписани от потребителя, е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания. Ирелевантно е в случая настъпването на предсрочна изискуемост на правоотношенията, доколкото е настъпил крайният падеж на договорите – 28.11.2021г. за двата договора. Устройствата са получени, което се установява с представените и неоспорени договори, настъпил е крайният падеж на договорите, поради което сумите по погасителен план са дължими.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави мобилните устройства и базовите аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки.

Поради това за него е възникнало задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилните устройства и базови аксесоари след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.

Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по процесните договори за лизинг, както и по сключените договори за мобилни услуги. От това следва изводът, че за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника заплащане на всички лизингови вноски до края на договорите за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.

Видно от приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно, ответникът дължи на ищеца лизингови вноски за предоставените устройства в размер на 575,20лв., предвид което исковете са основателни в пълния си размер – а именно лизингови вноски по процесните договори за съответстващите на всеки отделен договор за лизинг отчетни периоди, както и начислени накуп лизингови вноски поради неплащането на предходните такива до края на договора. По делото не се установява лизинговите устройства да са върнати на лизингодателя, лизингополучателят е ползвал устройствата през целия срок на договорите до крайния им падеж, поради което дължими са всички неплатени лизингови вноски.

Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде уважена за сумата в размер на 4

575,20лв., от които 31,36 лв. по Договор за лизинг за базови аксесоари от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415 и 543,84 лв. по Договор за лизинг от 28.12.2019г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359894647415.

Относно исковете за неустойка:

В исковата молба се претендира заплащането на сумата в размер на 445,20 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 62,58 лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 28.12.2019г. за мобилен номер 359894647415, както и 43,25лв. неустойка за предоставено устройство по договора; и 119,35 лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.12.2019г. за мобилен номер 359897262528, както и 220,02лв. неустойка за предоставено устройство по договора Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Като съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди по общия ред. Материалноправна предпоставка за основателност на претенцията за неустойка е неизправност на страната, от която се претендира неустойката.