Решение № 99 от 04.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. В., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 688 от 14.11.2024 г. на Районен съд - гр. В. по гражданско дело № 1149/2023 г. е признато за установено по предявения от С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ******* против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр. С.***** иск, че клаузата на чл.

6, ал. 2 от договор за потребителски кредит № 735810 от 15.09.2022 г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и закона и като сключена при липса на основание.

Осъден е ответникът "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр. С.***** да заплати на С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. „Бонония“ бл. 12, вх. В, ет. 5, ап. 49 сумата от 55.00 лева направени по делото разноски, като отхвърля искането в останалата му част до пълният му претендиран размер.

Осъден е "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 седалище и адрес на управление: гр. С.***** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004 с адрес: гр.С.***.

1 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС , като е отхвърлено искането в частта до пълния му претендиран размер.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.С.**** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ,УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер ********** и съдебен адрес: гр. С.**** .

Поддържа се ,че при постановяване на Решението съдът е приел, че оспорената от ищеца клауза е нищожна с мотивите, че счита за доказани твърденията на ищеца на основание чл. 161 ГПК.

Обжалва се Решението като неправилно, необосновано, противоречащо на доказателствата по делото и постановено при съществени процесуални нарушения.

Сочи ,че по делото ищецът не представил оспорения от него Договор за кредит, въпреки че изцяло в негова тежест било да установи, че оспореното правоотношение е със съдържанието, описано в исковата молба. Предвид това съдът, в нарушение на правилата за доказване в процеса и принципа на равенство между страните приложил чл. 161 ГПК поради непредставяне на договора от страна на ответника. Това разрешение било в пълен разрез с принципите на равенство на страните и състезателното начало. Именно в чл. 8, ал. 2 ГПК било поставено императивното процесуално правило страните в производствата да представят доказателства за твърденията си. Същото било конкретизирано в последващите процесуални норми във връзка с доказването.

На основание чл. 127, ал. 2 ГПК ищецът бил длъжен да посочи в исковата си молба доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следвало да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

С отговора на искова молба ответното дружество изрично оспорило твърдението на ищеца, че посоченият договор е със съдържанието, което се твърди в исковата молба. По -късно представило имейл кореспонденция, в която се виждали приложените документи и лог файл, от който било видно, че 2 договорът е изпратен на потребителя. Но съдът така и не дал указания на ищеца да представи доказателства за твърденията си. Вместо това в Решението били налице подробни мотиви за нищожност на клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави, закона и като сключена при липса на основание. Едновременно с това съдът не бил видял конкретното съдържание на оспорената клауза, както и условията при които страните са договаряли.

Нещо повече, съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на В КС наличието на противоречие с добрите нрави се преценявало за всеки отделен случай като меродавна за преценката била конкретната фактическа обстановка. Те не представлявали конкретни правила, а морални принципи, в рамките на които се тълкува конкретно поведение. В случая, поради липсата на представен договор не би могло да се стигне до заключение, че конкретна клауза от него или неустойка противоречи на добрите нрави. Предвид това Решението било неправилно, необосновано и не било подкрепено от събрания доказателствен материал по делото.

Със задължаването на ответното дружество да представи документ, който било установено, че се намира у ищеца и с прилагането на чл. 161 ГПК била разменена тежестта на доказване. Съгласно процесуалните норми всяка от страните следвало да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в цитирания договор за заем, се претендирали изгодни за ищцата правни последици, поради което ответното дружество нямало и не следвало да му се вменява задължение да представи съответния договор-в този смисъл били Решение №98/21.02.24 г. на Окръжен съд — гр. Враца по възз.грл. №599/23,Решение № 524 от 25.09.2023 г. по дело №938/2023 на Районен съд - Враца, Решение № 571 от 19.10.2023 г. по дело №798/2023 на Районен съд - Враца и други.

В посочения смисъл били и Решение № 354/26.06.2024 г- по гр. д. № 585/2023 г. на Районен съд - Казанлък и Решение №438/13.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с които искът на потребителя бил отхвърлен като недоказан именно поради непредставяне на оспорения договор за кредит от страна на ищеца. В Решението си Окръжен съд - Стара Загора постановявал 3 следното: „С исковата молба ищецът не е представил договора за заем. От ищеца не се твърди, още повече не се доказа договорът да е изгубен или унищожен не по негова вина. Не следва да се прилага разпоредбата на чл.161 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на сделката, чието съдържание оспорва/в частта на уговорената неустойка/като нищожна.

Липсата на доказателства за сключването на конкретната сделка, както и липсата на доказателства за съдържанието на клаузата, свързана с оспорваната неустойка, водят до невъзможност да бъде извършена преценка налице ли е твърдяното взаимоотношение, налице ли са твърдените от ищеца пороци на част от съдържанието й.“

Крайният извод на съда за основателност на предявения иск бил достигнат чрез извършване на съществени процесуални нарушения във връзка с разпределената доказателствена тежест и събиране на доказателствения материал. Прилагането на последиците на чл. 161 ГПК в настоящия случай било в пряко нарушение на правата на ответното дружество и основните принципи на гражданския процес, а именно равенството на страните в производството и състезателното начало. Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не бил предвиден, за да бъде улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи доказателства, които са в тежест на първата. В случай че при прилагането на чл. 190 ГПК, а в последствие и чл. 161 ГПК, основният аргумент на съда бил качеството на ищеца в материалното отношение между него и ответника, се твърди, че принципът на защита на потребителя като икономически по-слаба страна в отношенията му с търговеца не бива да се абсолютизира и да позволява реализирането му да се осъществява при явно нарушаване на правата и законните интереси на насрещната страна. Така, уважаването на всички неоснователни искания, толерирането на недобросъвестно процесуално поведение на потребителя и подпомагането на същия да доведе съдебното производство до успешен край за себе си, като не бъде ангажиран с никаква тежест на доказване и извършване на други процесуални действия освен подаването на бланкетна искова молба по множество договори за кредит, без каквито и да било доказателства към нея, водело до превратно прилагане на потребителското право, дава стимул на определени лица да продължават да образуват все повече дела, както и да сключват договори за идентични кредитни продукти с 4 цел да се обогатят от последващи искови производства без каквито и да било последици и рискове за себе си и освободени от всякаква отговорност и тежест на доказване. Сама по себе си тази фактическа обстановка водела и до прилагане на законодателните норми извън пределите на принципите, въз основа на които са създадени.

Сочи ,че едновременно с прилагането на чл. 161 ГПК съдът отхвърлил и доказателственото искане на ответника, отправено с молба с вх. № 11896/10.10.2024 г., в която било поискано изготвяне на експертиза, която да установи съдържанието на изпратения имейл до потребителя, в който е прикачен договорът за кредит. Мотивите на съда били, че искането е неотносимо. Доколкото ответното дружество представило доказателства, че ищецът разполага с договора, а експертното заключение щяло да потвърди това, то отправеното искане се явявало относимо, но било оставено без уважение, отново в нарушение на процесуалните правила и принципи.

С оглед на горното се иска да се отмени Решение № 688 от 14.11.2024 г. на Районен съд - гр. В., I с-в, като неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените от С. Р. Г., ЕГН ********** искове.

Иска се в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски в първоинстанционнотои настоящото производство, за което допълнително се представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор на въззивната жалба,в който оспорва основателността на жалбата.

Предмет на настоящото дело е и определение Рег.№ 419 / 10.03.2025 по гражданско дело № 1149/2023 г.,с което е оставена без уважение подадената от С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ******* молба по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските .

Срещу определението е подадена частна жалба вх.№3260/14.03.2025 г. от С. Р. Г. ,с която се иска определението да бъде отменено ,тъй като същото е неправилно и не е съобразено с крайния изход на делото.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото 5 доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от С. Р. Г. от гр. В., чрез адв. Б. З. САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно съединени искове във връзка с Договор за потребителски кредит № 735810 от 15.09.2022 г. с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че на 15.09.2022г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № 735810 със „Сити Кеш“ ООД. Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1500.00 лева, видът на вноската да е седмична, броят на погасителните вноски да бъде 18, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Излага се, че в чл. 6.1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 6.2 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 750.00 лева.

Посочва се, че още със сключване на договора, на ищцата е начислена неустойка в размер на 750.00 лв. тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.