Решение № 23 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110203632 по описа за 2025 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Сладко изкушение България“ ЕООД ЕИК 202937618 с адрес гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ №9 с представляващ Б.Р.Д. срещу ЕФ с който е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството в размер на 2000.00лева на осн. чл.638, ал.4, вр. чл.638ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът оспорва ЕФ. Твърди, че неправилно е санкциониран с ЕФ. Твърди, че е неясна волята на АНО и за какво точно нарушение е наложена санкцията. Твърди и за нарушено право на защита.

Иска се отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от адв.Х., който е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата и по същество иска отмяна на имуществената санкция наложена с процесният ЕФ.

Твърди и за изтекла погасителна давност. Претендира и присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразява становище по жалбата с депозирани писмени бележки, като оспорва жалбата и по същество иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваният ЕФ по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , приложим по препращане от чл. 647, ал. 3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2023г. около 11.05часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по ГП І-9 в посока от К.К.“Зл.Пясъци“ към гр.Варна, до хотел „Марина Резиденс“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60км/час със система АR H САМ S1..с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност, а именно товарен автомобил “****“ с рег.№ *********. След извършена справка е бил установен собственика на превозното средство – „Сладко Изкушение България“ ЕООД с представляващ Б.Р.Д..

След констатиране на нарушението и установяването собствеността на автомобила бил издаден ЕФ с.Г№0053623, в който нарушението на въззивника било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева/1022.58евро/, на осн. чл.638 ал.4 от КЗ, вр. чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

При издаването на обжалваният ЕФ съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушениея и същия отговаря на изискванията на закона. В ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на санкцията/същата е с фиксиран от законодателят размер/.

Съдът не намира за нужно да обсъжда това, как е установено нарушението, тъй като по административното производство, АНО е приложил в пълнота Снимка към ЕФ от 15.04.2023г., на която е заснет процесният 2 автомобил, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за използваното техническо средство за заснемане на нарушението и техническо описание на използваното средство за контрол. За съдът е безспорно, че процесният автомобил на 15.04.2023г. е бил в движение, движел се е по път в РБългария, ообл.Варна, подробно описан в ЕФ и това е безспорно установено не само чрез наблюдение, но и чрез заснемане с надлежно техническо средство. В този смисъл не се спори, че процесният автомобил е бил заснет в движение на описаното в ЕФ място в обл.Варна и същия не е имал сключена валидна задължителна застраховка „ГО“.

АНО безспорно е съотнесъл правилно допуснатото нарушение от страна на собственика на МПС към правната норма на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. По делото не се спори, че за процесният автомобил не е имало валидна застаховка „ГО“ към 15.04.2023г. Твърденията, които са изложени от адв.Х., че е неясна волята на АНО, за какво нарушение е санкциониран въззивника, съдът намира за неоснователни.

В депозираната жалба се изразява становище, че посочената в ЕФ санкционна норма е определена неправилно и е несъответна на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ . Изложените доводи са неоснователни. Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , тъй като собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ посочва вида и размера на предвидените наказания, а тази на чл. 638, ал. 4 от КЗ представлява специалното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на задължението п о чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , в случаите, когато с АТСС е установено управление на превозното средство. Следователно липсват к а к т о неяснота относно фактическото описание, така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват и самостоятелно отменително основание. Въззивното дружество безспорно не е изпълнило задължението си да сключи задължителната в Р България застраховка „ГО“ за собствения си товарен автомобил, същият не е бил спрян от движение и е бил използван по предназначението си, като се е движел по пътищата на страната. Правилно и 3 законосъборазно е изписана правната квалификация на допуснатото нарушение. В ЕФ правилно е посочена и санкционната норма. В този смисъл и настоящия състав не споделя твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения.

Съдът не споделя и разбирането, че нарушението представлява маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива нарушения, а санкцията за него е определена в абсолютен – фиксиран размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че АНО правилно е установил фактичесдката обстановка и въззивника е осъществил описаното по-горе нарушение на КЗ, за което е санкциониран.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, на което юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0053623 на ОД МВР Варна, с който на „Сладко изкушение България“ ЕООД ЕИК 202937618 с адрес гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ №9 с представляващ Б.Р.Д. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 4 на 2000.00лева / 1022.58 евро/ на осн. чл.638, ал.4, вр. чл.638ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „Сладко изкушение България“ ЕООД ЕИК 202937618 с адрес гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ №9 с представляващ Б.Р.Д. да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от 80.00/осемдесет/ лева/40.90 евро/ представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5