Решение № 4756 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4756 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11222 от 12.06.2025г., постановено по гр. дело № 9649/2025г. по описа на СРС, 66-ти състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1572,49 лева, представляваща разходи за наем на заместващ автомобил по щета № 210616955 от 13.01.2020г., за реализирано на 12.01.2020г. ПТП, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба – 18.02.2025г., до окончателното й изплащане. С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД да заплатят на „Бул Инс“ АД сумата в размер на 540,00 лева, представляваща съдебни разноски за исковото производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и необосновано. Поддържат, че необходимостта от предоставяне на заместващ автомобил се определя от сервиза въз основа на продължителността на ремонта, който период в конкретния случай бил почти 5 месеца с оглед необходимостта от поръчка и влагане на съответните за автомобила авточасти, както и за извършване на нужните операции. Не се отчитал и фактът, че инцидентът бил възникнал именно в период, в който поради КОВИД вълната производството и доставката на автомобили и авточасти било силно затруднено. Въпреки продължителния период и необходимост от ремонт, на увредения собственик бил предоставен заместващ автомобил за период от едва 10 дни. Според 1 приетата и неоспорена експертиза пазарната стойност за наем на автомобил от процесния клас се равнявал на 127,13 лева без ДДС за 1 ден или 1525,56 лева с вкл. ДДС за период на ползване от 10 дни. Считат, че заплатеният от ищеца наем за заместващ автомобил, предоставен на собственика на увредения при ПТП автомобил „Ленд Ровер“, съставлявали имуществена вреда, която била пряк и непосредствен резултат от увреждането, причинено от делинквента- водач на „Дайхатцу“, рег. № ********. В този смисъл било и Решение № 2254 от 16.04.2024г., постановено по в.гр.дело № 3041/2023г. по описа на СГС. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд бил мотивирал решението си като бил посочил, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента отговарял към увредения до размера, до който отговарял и самият причинител, т.е. до онзи размер на застрахователно обезщетение, представляващ стойността за ремонти на увреденото МПС по действащите към датата на ПТП средни пазарни цени за ремонт на МПС. Считат, че липсвала пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача на ответника. Поддържат, че първоинстанционното решение било правилно и обосновано, не било допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В този смисъл били и поставените Решение № 161330/27.07.2020г. по гр. дело № 8690/2020г. по описа на СРС, 35ти състав и Решение от 11.03.2021г., постановено по в.гр. дело № 9612/2020г. по описа на СГС. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

С Определение № 20153 от 17.10.2025г., постановено по делото, СГС е върнал делото на СРС за произнасяне по искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

С Определение № 45196 от 30.10.2025г., постановено по гр. дело № 9649/2025г. по описа на СРС, 66-ти състав е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. По правилността му с оглед доводите във въззивната жалба намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена 2 застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Предявената претенция представлява единствено стойността на платения наем за заместващ автомобил на застрахованото лице по имуществената застраховка „Каско“ на МПС за период от 10 дни с цена на наемен ден от 131,04 лева без ДДС, дължима съгласно Рамков договор за застраховане № Мото Пфое-1-2016 и в частност чл. 10, ал. 4 от същия.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

В конкретния случай с определението от 14.04.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 21.05.2025г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 12.01.2020г., около 10:00 ч., в гр. София, на ул. „Нарцис“ № 49 е настъпило ПТП, при което е увредено МПС „Ленд Ровер“ с peг. № ******** НТ, по вина на водача на лек автомобил „Дайхатцу” с peг. № ********.; че към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил „Каско“ с комбинирана полица № 0320199907014298, със срок на застрахователно покритие от 10.07.2019г.- 09.07.2020г., а ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на автомобила, управляван от делинквента; както и че във връзка с произшествието при ищеца е заведена преписка по щета № 210616955, по която е заплатил обезщетение общо в размер на 58 340,58 лева с включен 50,40 лева за репатриране на автомобила и сумата от 1572,49 лева, представляващи разноски за наем на заместващ автомобил; че след получаване на изпратената от ищеца регресна покана, по процесната щета ответникът е извършил плащане на сумата от 58 405,98 лева, включваща 58 340,58 лева за ремонтно-възстановителни дейности, както и сумата от 50,40 лева за репатриране на автомобила щета.

Видно от приетата по делото застрахователна полица на 05.07.2019г. е бил сключен 3 договор за имуществено застраховане между „Дженерали застраховане“ и „Мото пфое лизинг“ ЕООД застраховка „Каско на МПС“ със застрахователно покритие „Пълно Каско“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“ съгласно Общи условия с обект лек автомобил „Ленд Ровер“, рег. № ******** и със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 10.07.2019г. до 23:59 часа на 09.07.2020г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният - да заплати застрахователна премия, която не се спори, че е била заплатена.

На следващо място е установено, че на 01.03.2016г. е сключен Рамков договор за застраховане № Мото Пфое 1-2016 между „Дженерали застраховане“ АД и „Мото пфое“ ЕООД, с който на въззивника-ищец е било възложено да застрахова срещу заплащане на премия МПС- собственост на застраховащия, в това число предоставени на трети лица при условия на лизинг, оборотни и използвани за собствени нужди, както и МПС, които застраховащият продава на трети лица. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора клауза „Пълно каско“ включва следните покрити рискове: пожар и експлозия; природни бедствия- щети, причинени от земетресение, буря, ураган, удар на МПС от предмети, отнесени от буря или ураган, гръм, мълния, градушка, наводнения, пороен дъжд, вулканично действие, натрупване и свличане на сняг или лед, действие на морски вълни, свличане или срутване на земни маси, падане върху МПС на предмети, вследствие на изброените природни бедствия; авария на инсталации; щети при пътнотранспортно произшествие; щети, нанесени на МПС по време на престой; щети, нанесени на МПС в паркирано състояние; щети при внезапно отваряне на капак или врата на МПС; злоумишлени действия на трети лица; кражба на цяло МПС; грабеж на цяло МПС; щети на МПС открито след кражба или грабеж; кражба чрез взлом на трайно монтирана в МПС аудио техника, GPS и други.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от рамковия договор застрахователят се задължава да предостави на застрахования заместващ автомобил при следните условия: периодът на ползване от страна на застрахования не може да бъде по-дълъг от 10 дни, а срокът за предоставяне е не по-малко от 24 часа, считано от потвърждението на застрахования към застрахователя за конкретния период от ползването на заместващ автомобил; класът на заместващия автомобил се определя в зависимост от застрахователната сума на претърпелия застрахователно събитие автомобил; предварителният размер на щетите, определен от застрахователя на база опис на повредите, съставен на огледа на МПС, е над 3000 евро включително или левовата равностойност на тази сума към датата на настъпване на застрахователно събитие; времето за възстановяване на претърпелия застрахователно събитие автомобил надвишава 8 часа съгласно нормо-времената на сервиза, който отстранява щетите; претърпелият застрахователно събитие автомобил е собственост на застрахования; претърпелият застрахователно събитие автомобил е от следните марки и модели: Ягуар /всички модели/, Ленд Ровер /всички модели/, Волво /всички модели/, Фордмодели Mondeo C-max и s-max; застрахователната сума на съответния автомобил надвишава 50 000 евро или равностойността им в лева; застрахователят предоставя заместващ автомобил само в следните случаи, когато застрахователното събитие, поради което се 4 налага използване на заместващ автомобил е регресен иск към известно трето лице и е покрит риск по условията на този договор и след издаването на възлагателното писмо от застрахователя.

Приета е и преференциална ценова листа за „Дженерали застраховане“ АД при предоставяне на заместващ автомобил от Мото-пфое ЕООД.

Не е спорно, че на 13.01.2020г. увреденият автомобил е бил предаден за отремонтиране, както и че е бил върнат на 17.06.2020г., както и че е бил предоставен заместващ автомобил на застрахованото лице от Мото пфое за периода от 14.01.2020г. до 24.01.2020г., за което е била издадена фактура № 001205506 от 24.01.2020г. на стойност от 1572,49 лева, която сума е била заплатена от въззивника-ищец на 16.06.2020г.