Решение № 1352 от 07.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300502723 по описа за 2023 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 2 и т. 7 от ГПК, образувано по жалба от длъжника по изпълнението В. С. С., ЕГН – ********** срещу Разпореждане от 25.08.2023 г. на ЧСИ Р.Р., рег. № *** по негово изп.д. № *** г., с което е оставено без уважение възражението на С. за прекомерност на направените от взискателя разноски, съставляващи заплатено от него за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с искане за неговата отмяна и уважаване на възражението й за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски за производството по жалбата – заплатената по сметка на съда ДТ от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – договорено и заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2023 г..

Взискателят М. С. Г., ЕГН – ********** е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Приложените са писмените обяснения на ЧСИ Р. по чл. 436 ал. 3 от ГПК , изпратено е в препис изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Следва същата да се разгледа по същество.

Изп. д. № *** г. на ЧСИ Р.Р. е образувано за събиране на парични притезания на взискателя към длъжника, удостоверени с изпълнителен лист от 15.03.2023 г., издаден по ч.гр.д. № ***/2023 г. на РС - Пловдив на основание влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземането е в размер на 9 950 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2023 г. и произтича от Договор за заем от *** г. с нотариална заверка, 1 кредиторът Г. е обезпечен за вземането си с учредена от длъжника С. ипотека върху недвижими нейни имоти в гр. Раковски съгласно представен н.а. № 9 от 25.10.2022 г. на нотариус рег. № *** за учредяване на договорна ипотека.

Молбата по чл. 426 от ГПК е подадена от взискателят чрез процесуалния му представител адвокат Т. Р. Б. с представени пълномощно и договор за правна помощ за договорено и заплатено на адвоката възнаграждение в размер на 1 100 лева.

Поискано е изпълнение на дълга посредством публична продан на ипотекираните имоти, насрочен – и извършен, от ЧСИ е Опис на тези имоти на дата 13.07.2023 г.. За описа взискателят е представил Договор за правна помощ от 13.07.2023 г. за договорено и заплатено от него на адвоката второ възнаграждение в размер на 6 000 лв. - за извършването на описа, с изрична молба от 18.07.2023 г. е поискано приемане на това възнаграждение за събиране като направени от взискателя разноски по изпълнението.

С молба вх. № 7399/24.07.2023 г. длъжницата е възразила същото да не се приема, изложила е доводи, че не се дължи адвокатско възнаграждение за всяко извършено изпълнително действие, както и че така договорено - плюс първоначалното за образуване и водене на делото, то се явява прекомерно. Изложени са и доводи да е погасила дълга и действия на принудително изпълнение няма да се извършват, с оглед което претендира намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер по Наредба № 1/9.7.2004 г..

С разпореждането си от 25.08.2023 г. – предмет на настоящата съдебна проверка, искането е оставено без уважение от съдебният изпълнител с доводи, че възложения върху длъжника адвокатски хонорар на взискателя / първоначален 1100 лв. плюс допълнителен 6 000 лв. / е в размер на законоустановения минимум по казаната наредба. В тази насока е споделено изцяло взетото становище на взискателя по исканото намаляване, в което той поддържа, че допълнителния хонорар от 6 000 лв. за насрочения и извършен опис, е съобразен с материалния интерес по делото, който той счита да е стойността на описаните имоти / 226 000 лв. / съгласно заключението на назначената оценъчна експертиза.

В жалбата се поддържат доводи, че липсва основание за допълнителния хонорар на взискателя от 6 000 лв. – само за извършения опис, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за всяко отделно действие по принудително изпълнение, да се договаря отделен хонорар. Оспорва се и размера, като се твърди, че материалният интерес по делото е размера на подлежащото на събиране вземане, а не дадената от вещото лице оценка на описаното имущество на длъжника. Поддържа се и липса на фактическа и правна сложност. По така изложените доводи се иска намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя на 1 100 лв. / първоначално договореното и заплатено такова /, след отмяна на обжалваното разпореждане.

В отговора по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят настоява, че няма пречка за описа само – който се отличавал с фактическа и правна сложност, да се договори допълнително възнаграждение, чийто размер се определя от дадената от вещото лице оценка на описаните имоти, явяваща се материалния интерес по делото.

В този смисъл са и писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

С оглед така установеното и във връзка с твърденията и възраженията на страните жалбата се явява основателна по изложените в същата доводи.

За образуване и водене на изпълнително дело на взискателя се следва възнаграждение за един адвокат, чийто размер се определя в зависимост от материалния интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност. Материалният интерес по изпълнителното дело е подлежащото на удовлетворяване притезание на взискателя по него, независимо от предприеманите за него изпълнителни способи, последните са относими към втория 2 критерий - фактическата и правна сложност. Възнаграждението се следва за цялостното водене на делото, а не за всеки предприет способ на принудително изпълнение, още по малко за всяко действие на съдебния изпълнител, изграждащо този способ.

С оглед изложеното в случая не е налице основание за договаряне на допълнително адвокатско възнаграждение само за поискания от взискателя и извършен от ЧСИ опис на ипотекираните имоти на длъжника, нито същото следва да се определя по размер на база стойността на тези имоти съобразно дадената в заключението на вещото лице оценка, последната не е материалния интерес по делото – противно на поддържаното от взискателя и съдебния изпълнител. Изложеното е самостоятелно основание за недължимост на процесното допълнително възнаграждение. Освен това, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, допълнителен аргумент за какъвто извод са наличните данни, че дългът е погасен от жалбоподателката – твърденията й в тази насока, молбата на взискателя до съдебният изпълнител с вх. № 8234/22.08.2023 г. / л. 107 от изпълн. дело / да му преведе по посочената банкова сметка постъпилата сума, изключая спорните 6 000 лв. адвокатски хонорар, както и съдържащото се в обясненията на ЧСИ твърдение дългът да е платен от С. след образуването на делото.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя Разпореждане от 25.08.2023 г. на ЧСИ Р.Р., рег. № *** по негово изп.д. № *** г., с което е оставено без уважение искането на В. С. С., ЕГН – ********** за намаляване поради прекомерност на дължимото се на взискателя М. С. Г., ЕГН – ********** адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, вместо което Постановява:

Намалява като прекомерно адвокатското възнаграждение на взискателя М. С. Г., ЕГН – ********** по изп.д. № *** г. на ЧСИ Р.Р., рег. № *** от 7 100 / седем хиляди и сто / лева на 1 100 / хиляда и сто / лева.

Осъжда М. С. Г., ЕГН – ********** да заплати на В. С. С., ЕГН – ********** разноски за настоящото производство в размер на 425 / четиристотин двадесет и пет / лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3