Определение № 4532 от 25.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4532 гр. София, 25.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20258002101071 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Т. като пълномощник на Д. О. П., срещу въззивно решение № 986 от 20.11.2024 г. по в.гр.д. № 1097/2024 г. на Окръжен съд- Бургас. С него е обезсилено решение № 898 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 7189/2022 г. на Районен съд - Бургас и е прекратено производството по делото по предявения от Д. О. П. против В. К. Д. и Д. Х. Д. отрицателен установителен иск за собственост.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят подържа, че въззивният съд неправилно е приел, че има уточнение на фактическите твърдения, с които е обосновал правния си интерес от предявяване на иска, и поради това е извършил нова проверка за неговата допустимост, вместо да разгледа правния спор по същество. Поддържа, че както в исковата молба, така и в частната жалба срещу прекратителното определение на Районен съд- Бургас, което е било отменено от Окръжен съд Бургас, и в подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е твърдял, че осъществява фактическа власт върху процесните имоти и че ако отрече правата на ответниците, ще може да се снабди с валиден титул за собственост, т.е. позовавал се е на едно фактическо състояние, което 1 обосновава правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. На следващо място сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба. Обсъдил е частично и избирателно показанията на разпитаните свидетели, като в нарушение на чл.

172 ГПК не е съобразил тяхната обективност и достоверност. Необосновано е приел, че липсва пълна идентичност между имотите по предварителния договор от 2009 г., по силата на които той твърди, че владее процесните имоти, закупените имоти от ответниците и тези, предмет на отрицателния установителен иск за собственост. В противоречие с материалния закон е приел, че дори да се приеме, че жалбоподателят е владял имотите, то владението му, е било смутено от отправеното от един от свидетелите искане за тяхното освобождаване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе относно значението и относимостта на всички събрани по делото доказателства. Задължен ли е да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни без да ги обсъди в съвкупност и да отчете връзката между тях. 2. Следва ли съдът да се съобрази със заключението на вещото лице, дадено в изготвената експертиза, и да изложи защо го приема или не. Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. 3. Как следва да процедира съдът, когато по делото са приложени доказателства, събирани в други граждански дела и пред други държавни органи. Как следва да се ценят признанията, направени от една от страните пред тези органи. Може ли да се отхвърлят свидетелските показания, дадени в производството, защото те противоречат на показания, дадени по други дела и в други производства. 4.

Когато някой от свидетелите попада в кръга на лицата по чл. 172 ГПК, длъжен ли е съдът да извърши преценка на тяхната обективност, като изложи в решението си мотиви защо счита, че тяхната заинтересованост не е повлияла 2 на достоверността на показанията им. 5. Предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и прекъсва ли давността. По всеки от въпросите жалбоподателят сочи практика на ВКС, с която обосновава твърдяното противоречие.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. К. Д. и Д.

Х. Д. изразяват становище, че поставените в изложението въпроси не са правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не следва да се обсъждат в тази фаза на касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Д. О. П., за установяване, че ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. не са собственици на следните недвижими имоти: 1. 1000 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 2 728 кв. м., която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад - с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1 728 кв. м., който имот е част от дворно място, съставляващо бивш парцел *** и парцел *** по парцеларния план на „Свинекомплекс“- М. р.; 2. ½ ид. част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], площ 175 кв. м., представляваща битова сграда - "Дом на животновъда", разположена в бивш парцел *** по парцеларния план на „Свинекомплекс“- кв. М. р., който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], и 3. Паркинг с площ от 350 кв. м., разположен в бивш парцел ***, целия с площ 720 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. С исковата молба е обосновал правния си интерес от предявения иск с твърдението, че по силата на предварителен договор от 03.02.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен със „Зърнобаза – Шабла“ АД е установил фактическа власт върху тези имоти, и от този момент лично или чрез трети лица - наематели или дружества, с които е имал съвместна дейност, е завладял и продължава да владее тези имоти в продължение на повече от 10 години, поради което е придобил правото на 3 собственост върху тях на оригинерно основание. Посочил е, че ответниците В.

Д. и Д. Д. не са придобили правото на собственост върху процесните имоти на деривативно основание - договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 117, т.ІІ, дело № 287 от 12.07.2019 г. на нот. с рег. № 290 по регистъра на НК, защото праводателят им Земеделска кооперация „Булмит“- със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, не е бил собственик на имотите, но тъй като притежават формален титул за собственост, смущават владението на ищеца, като подават жалби срещу лицето, което се намира в имотите като наемател по силата на сключен с ищеца договор за наем, а от друга - ищецът не може да се снабди с титул за собственост по обстоятелствена проверка.

В подкрепа на твърденията си е представил Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.02.2009 г., с който „Зърнобаза - Шалба“ АД, представлявано от изп. директор Н. М. К., е поело задължение да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на Д. О. П. или на посочено от него трето лице собствеността на владения от продавача в качеството му на заложен кредитор недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 255 кв.м, находящо се на 1 300 м югозападно от кв. "М. р."[населено място], извън регулация, парцели *** и *** по парцеларния план на „Свинекомплекса“, ведно с находящите се върху тези парцели сградиколбасарски цех, сушилня, ½ от битова сграда, метален навес и паркинг.

Посочено е, че владението върху тези имоти се предава от продавача на купувача в деня на сключване на предварителния договор.

С отговора на исковата молба ответниците В. Д. и Д. Д. са оспорили този предварителен договор с възражение, че същият е антидатиран, тъй като Н. К. е вписана в ТР като представител на дружеството на 16.03.2011 г.

Представен е и Договор за наем от 05.01.2012 г., с който Д. О. П. като наемодател предоставя на Д. Т. Ч. като наемател следния недвижим имот: 50% от дворното място с площ 720 кв.м, находящо се на 1 300 м югозападно от кв.

"М. р."-[населено място], извън регулация - парцел *** от парцеларния план на Свинекомплекса, ведно с 1/4 ид. част от изградения в имота цех за колбаси.

С решение № 1789 от 19.08.2023 г. по гр.д. № 7189/2022 г./с характер на определение/ Бургаският районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че искът е недопустим, тъй като ищецът не доказва твърденията си, от които извежда правния си интерес. Приел е, че в случая той обосновава 4 този интерес с твърдението, че е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти в продължение на повече от 10 години, което му дава основание да придобие правото на собственост върху тях, отричайки правата на ответниците, но не доказва да е упражнявал фактическа власт в периода след 03.02.2009 г.

С определение № 3015 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1754/2023 г. на Бургаския окръжен съд това определение е отменено и делото върнато на Районен съд Бургас за разглеждане на спора по същество. Посочено е, че съгласно практиката на ВКС в случаите, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, титулярството на правото на собственост е въпрос не на процесуална, а на материалноправна легитимация, т.е. по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца ще изключи тези на ответника.

При новото разглеждане на делото, с решение № 898 от 13.05.2024 г. по гр.д.

№ 7189/2022 г. Бургаският районен съд е отхвърлил предявения от Д. О. П. отрицателен установителен иск за собственост. След обсъждане на доказателствата по делото е приел, че не се установява ищецът да е осъществявал владение върху процесните имоти в сроковете по чл. 79 ЗС.

За да обезсили това решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че във въззивното производство ищецът е уточнил фактическите си твърдения, като е заявил, че е владелец на имотите и в това си качество отрича правата на ответниците, за да може да придобие правото на собственост по давност.

Пред районния съд по искане на ищеца са разпитани свидетелите Д. Ч. и Д. Д..

Свидетелят Ч. е заявил, че ползва имотите повече от 10 г., като последните три живее там и ги охранява. Бил е допуснат в тях от св. Д., който работел за ищеца Д. П.. Уточнил е, че живее в сградата, която е бивш колбасарски цех.

Заявил е, че има договор за наем с ищеца. Заедно със свой приятел са имали устни договорки със стария председател на ЗК “Булмит“ да ползват имотите, които са собственост на кооперацията, и са получили принципно разрешение да ползват всички сгради с цел да ги пазят от набези. Не могли обаче да се споразумеят с пълномощника на следващия председател на кооперацията, тъй като той искал да заплащат наем, при това със задна дата. След като не могли да договорят цена, вещите им от всички сгради, които имат покрив, били 5 изхвърлени на улицата и било заведено дело за пропуснати ползи. Посочил е, че това са 2-3 сгради, различни от тези, които ползва сега.

Свидетелят Д. Д. е заявил пред съда, че от 2008 г. работи за ищеца и знае къде се намират процесните имоти, като сочи, че там има колбасарски цех, сушилня, битова сграда и паркинг. През 2009-2010 г. се ползвали от един кравар, а след това там бил настанен св. Ч., който ремонтирал коли. Бившият свинекомплекс бил ограден с обща ограда, която не била от всички страни и не ограждала цялата площ.

По искане на ответниците в първата инстанция са разпитани свидетелите Р. И. и Г. В.. Свидетелят И., който е братовчед на ответника Д. Д., е завил пред съда, че разбрал за имота през 2017 г. от свой приятел, внук на председателя на ЗК „Булмит“. Заедно с ответника отишли да го огледат. В сградите били допуснати от св. Г. В.. Същите били празни, в прилично състояние. Двамата с ответника Д. почистили имота, правили опити да го трасират, но след всеки опит забитите колчета били премахвани. Премахнали един от поставените в имота метални гаражи. В имота е заварвал само св. Ч., който обитавал сградата - бивш колбасарски цех. В разговорите Ч. му заявил, че има договорка с предишния председател на ЗК "Булмит" да ползва сградата и терена около нея. При едно от посещенията заварил лице, което се представило за ответника Д. П., който му казал, че има документи за земята.