Решение № 18391 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18391 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110170314 по описа за 2023 година

Ищецът В. Н. Я. е подал искова молба срещу ответника „Клийн Код Фектори“ ЕООД, уточнена с молби от 01.02.2024 г., 02.12.2024 г., 17.02.2025 г. и в о.с.з. от 25.09.2025 г., с която са предявени за разглеждане следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ДН021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество;

2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за сумата от 2948.21 лева – неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 5284 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението

4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 840.84 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

5 / Осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13.48 лева - мораторно обезщетение върху главницата за обезщетение по чл. 224 КТ, дължимо за периода от 08.11.2023 г до 20.12.2023 г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 108/07.10.2022 г. изпълнявал в ответното дружество длъжността „програмист–софтуерни 1 приложения“ срещу основното месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 2 062 лв., със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя.

Твърди, че след изтичане на изпитателния срок, страните сключили допълнително споразумение от 01.05.2023 г., с което трудовото възнаграждение е увеличено на сумата 3 170 лв., считано от 01.05.2023 г., като за месеците май, юни, юли и август получил възнаграждения в уговорения увеличен размер.

Сочи, че средата на месец септември бил уведомен за проблем с трудовото му възнаграждение, който следвало да бъде коригиран. Твърди, че страните сключили нов анекс на 01.10.2023 г., с който трудовото възнаграждение на ищеца било намалено до размера на сумата от 2 642 лв., считано от 01.10.2023 г.

Сочи, че на 02.10.2023 г. получил възнаграждение за отработения месец септември в размер, по-нисък от договорения.

Недоволен от едностранната промяна на размера на размера на работната заплата, на 16.10.2023 г. отправил до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 17.12.2023 г.

На 02.11.2023 г. отново получил трудово възнаграждение за месец октомври в по-нисък от договорения с последния анекс размер, поради което на 07.11.2023 г. подал заявление до работодателя да прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.11.2023 г.

В началото на месец декември отново получил възнаграждение в намален размер за отработените през ноември дни.

Сочи, че с достигането на изявлението му по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ до работодателя, трудовият договор се счита прекратен автоматично.

Независимо от горното обаче, на 08.11.2023 г. работодателят издал заповед № 021/08.11.2023 г., в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 2 КТ – при неспазено от работника предизвестие.

Сочи, че е получил подписаната от работодателя заповед по куриер – н а 10.11.2023 г., а на 11.12.2023 г., при посещение в ответното дружество, подписва и на хартия заповедта за прекратяване.

Намира, че издадената от работодателя заповед е незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение следва да бъде отменено, доколкото работодателят не е разполагал с възможност да прекрати трудово правоотношение, което вече е било прекратено едностранно от работника без предизвестие.

С оглед обстоятелството, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, отправя искане за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размера на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което, съгласно сключения между страните договор, е 60 дни.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати и неплатената част от дължимото трудово възнаграждение за месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 108/07.10.2022 г., ведно с ъ с законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за 2 неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.

Отправя искане за присъждане на мораторно обезщетение върху главницата по чл. 224 КТ за периода от 08.11.2023 г до 20.12.2023 г.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Моли за допускане на предварително изпълнение на решението по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Клийн Код Фектори“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като предявява и насрещен осъдителен иск.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, сключените последващи анекси, получаването на 16.10.2023 г. на предизвестие от служителя за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 2 КТ, както и получаването на 07.11.2023 г. на изявление от служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Сочи, че в резултат на допусната от счетоводството на дружеството грешка при пресмятане на увеличеното възнаграждение на Я., в изготвеното и подписано между страните Допълнително споразумение към Трудов договор № 00000108/07.10.2022 г. е посочено погрешно възнаграждение в размер на 3 170.00 лв., вместо правилен нетен размер от 2100.00 лв. или брутен размер 2 642.82 лв.

Сочи, че за допуснатата грешка дружеството е уведомено именно от ищеца, като това е основанието за подписване на второто допълнително споразумение към Трудов договор № 00000108/07.10.2022 г. В същото основното трудово възнаграждение, считано от 01.10.2023 г., е разписано в правилния размер от 2642.82 лв.

Намира, че служителят е следвало да получава възнаграждение в този размер, считано от м. 05.2023 г.

Твърди /в уточнителна молба от 06.12.2024 г./, че при подписване на допълнителното споразумение всички страни са се съгласили по реда на чл.

272, ал. 1 КТ неправомерно получените от Я. без основание суми в общ размер на 2 000 лева / за месеците: м.05.2023 г., м.06.2023 г., м.07.2023 г. и м.08.2023 г./ да му бъдат удържани от бъдещите му трудови възнаграждения - по 500 лева от всяка от следващите полагащи му се 4 заплати. Намира, че работникът е бил недобросъвестен при получаването на сумите за работна заплата, поради което дължи връщането им.

С оглед на това, намира, че извършваните преводи на работна заплата за следващите месеци /септември-ноември/ не са в намален размер, тъй като служителят е знаел, че е получавал заплата в погрешно уговорен увеличен размер и че същата подлежи на възстановяване, респективно - служителят не е разполагал с право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие – по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

С оглед на това, счита, че отправеното от служителя изявление от 07.11.2023 г. не е породило действие и трудовото правоотношение законосъобразно е било прекратено по реда на чл. 326, ал. 2 КТ – в съответствие с отправеното първоначално предизвестие от работника, неспазено от самия него.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове по чл.

3

344, ал. 1, т. 1 КТ, 128 КТ и 221 КТ.

По отношение за претенцията по чл. 224 КТ – признава, че ищецът е имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни през 2023 г., но сочи, че дължимата сума от 861.08 лева е била извънсъдебно прихваната от работодателя с дължимото от служителя обезщетение за неспазено предизвестие.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3363.36 лева – обезщетение за неспазен от служителя срок на предизвестие за периода 08.11.2023 г. до 16.12.2023 г. /28 работни дни/, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба /18.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В дадения на ответника по насрещния иск срок, същият подава отговор с доводи за неоснователност на претенцията, касаещи правното основание за прекратяване на правоотношението.

Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства /л. 7/, че по силата на сключен трудов договор № 108/07.10.2022 г. ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „програмист–софтуерни приложения“ с основното месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 2 062 лв., със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, както и договорено предизвестие на прекратяване на договора в размер на 60 дни и за двете страни.

Не е спорно, че след изтичане на изпитателния срок страните са сключили допълнително споразумение от 01.05.2023 г., с което е променен размерът на договореното трудово възнаграждение, като същото е увеличено на сумата 3 170 лв., считано от 01.05.2023 г. /л.8/

Не е спорно, а и се установява от представените фишове за работни заплати /л. 47-50/ и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за месеците май, юни, юли и август 2023 г. работодателят е изплащал на работника договореното с анекса от 01.05.2023 г. основно трудово възнаграждение в брутен размер от 3170 лева. Видно от представените по делото преводни нареждания /л.17-20/, нетният размер на получените от работника работни заплати за периода възлиза на сумата от по 2504.12 лева за месеците май, юни и юли, и сумата от 2518.90 лева за месец август.

Признава се от ищеца в уточнителната молба от 02.12.2024 г., че той е инициирал среща с прекия си ръководител /което признание се подкрепя и от представената електронна кореспонденция към исковата молба/, в рамките на която е уведомил работодателя, че получава възнаграждение в по-голям размер от първоначално договорения в трудовия договор от 07.10.2023 г.

Установява се от представените към отговора на исковата молба разпечатки от електронна кореспонденция между служители на работодателя, че в рамките на извършената вътрешна проверка е констатирано несъответствие между планираното увеличение в работната заплата на ищеца 4

/с 500 лева нето/ и реално договореното в сключения между страните анекс.

Безспорно е между страните, че на 01.10.2023 г. са сключили нов анекс към трудовия договор /л.9/, с който трудовото възнаграждение на ищеца е намалено до размера на сумата от 2 642.82 лв., считано от 01.10.2023 г.

Установява се от представените по делото фишове за работни заплати и изготвената по делото ССчЕ, че за месец септември 2023 г. работодателят е определил основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2706.00 лева, допълнително трудово възнаграждение в размер на 64.94 лева, като е направил удръжка от възнаграждението в размер на 500 лева /посочена във фиша с основание „коригираща сума в намаление“/. След приспадане на удържаната сума, дължимите данъци и осигурителни вноски, е изплатил на работника сума в нетен размер на 1762.21 лева.