Протокол № 72 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 72 гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500882 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Прокуратурата на Република България, като жалбоподател, се явява прокурор С. Янев от ОП-Пазарджик.

Не се явява ответникът В. Ц. Т., редовно призован. За него се явява адв.

Д., редовно преупълномощен от адв. М..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №377/24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 20245210100831 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Т., с ЕГН ********** и настоящ адрес: *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 268/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 3124/2023г., по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от 1

НПК, с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния претендиран от 2000 лв., като недоказан.

ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Т., с ЕГН ********** и настоящ адрес:

*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Й. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производството.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с изложени оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като ДП е образувано срещу неизвестен извършител, на ищеца не е повдигнато обвинение, той е разпитван само еднократно, като свидетел, други действия не са извършвани и производството по делото е прекратено, без на Т. да е повдигнато обвинение и той да е привлечен като обвиняем по делото.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че от доказателствата по ДП може да се направи обоснован извод, че то било водено срещу ищеца, тъй като издадената Заповед за закрила от домашно насилие е издадена по отношение на три лица, две от които са били разпитвани, като свидетели в ДП. Отделно от това, Прокуратурата според жалбоподателя, не може да носи отговорност за 24 часовото задържане по ЗМВР, тъй като този акт не се контролира от Прокуратурата.

Прави се анализ на нормите на НК и НПК, с искане решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Няма доказателствени искания пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Ц. Т., чрез адв. М., с изложени съображения в подкрепа на изводите на Районния съд.

Цитира се съдебна практика.

Твърди се, че присъденото обезщетение от 1000 лв. е справедливо като размер.

Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, с присъждане на разноските.

2

Няма доказателствени искания.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата. Нямаме доказателствени искания.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жалбата. Поддържам така депозирания писмен отговор от колегата. Пред мен колегата в преписката е представил на вниманието на Вас едно заявление, с искане за спиране на настоящото производство.

Съдът

Д О К Л А Д ВА постъпило заявление за спиране на настоящото производство до произнасянето на ВКС по образуваното тълкувателно дело №3925 по описа за 2023 г., което според жалбоподателя има отношение за разглеждане на настоящия казус.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, аз не съм запознат с това тълкувателно дело, така че не мога да взема становище.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така представеното заявление от колегата.

Съдът намира за абсолютно неоснователно и несъстоятелно искането отправено от адв. М., тъй като чл.292 от ГПК определя като единствен съд, който може да спира производството по делото в тази хипотеза – ВКС.

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата на Прокуратурата на РБ, смятам че тя е основателна, посочени са конкретните разграничения, които следва да бъдат направени. В допълнение бих посочил, че действително действията на органите на МВР, с които те са съставили разпореждане на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР и съответно Заповед по чл.72 от ЗМВР са административни действия, които административни действия могат да бъдат атакувани единствено по чл. 1 от ЗОДОВ и по реда на чл. 203 от АПК пред Административен съд. Към настоящия момент това не е сторено, така че тези два акта си съществуват в правния мир, като изпълнени и влезли в сила. Разграничението между чл.1 от ЗОДОВ и чл.2 от ЗОДОВ, смятам че е на базата на компетентността на органите, които се занимават и извършват конкретни действия или издават съответните актове. Ако погледнем доказателствата по делото, самото разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР и Заповед по чл.72 от ЗМВР са издадени от органи, които не са 3 разследващи органи, а са обикновени полицейски органи. Докато разследванията по ДП се извършват от други компетентни лица, които вече са разследващи органи и техните действия подлежат на контрол по другата процедура пред съответните Районни съдилища и Окръжни съдилища. Затова смятам, че тук би следвало да се направи това разграничение.

Ще Ви моля да уважите жалбата, като от една страна отмените решението на Районния съд, а от друга страна по отношение на позоваването на административните актовете, като Разпореждане на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР и съответно Заповед по чл.72 от ЗМВР, би следвало да отмените частично решението и да оставите въпроса без разглеждане, за да може ако прецени, съответно ищецът да си отнесе исканията пред Административен съд. В тази насока ще Ви моля да уважите жалбата.

Съответно оспорвам и разноските за адвокатско възнаграждение, като прекомерни, както и да приложите практиката на съда на ЕС, ако евентуално прецените да уважите иска, моля алтернативно да намалите размера на обезщетението.

Повече ние наблягаме на въпросите за разграниченията между административните действия и съответно действията на разследващите органи.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на първоинстанционния съд. Нито в исковата молба, съответно в съдебното решение се акцентира върху факта, че Заповедта за задържане и съответно Разпореждането са били под контрола на разследващите органи и съответно на ответната Прокуратура. Изложените обстоятелства са в друга светлина. Тези актове не са оспорени и наистина са влезли в законова сила, но те са индикация, че именно срещу доверителя ми е водено такова производство. Разграничителният критерий във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за правилността на съдебното решение, че в случая лицето е било разпитано в качеството на свидетел, както и друго лице е било разпитано в качеството на свидетел, именно с тази Заповед и с това Разпореждане се доказва фактът, че В. Т. е лицето, срещу което е водено производството. Само и единствено в тази връзка са посочени в исковата молба и съответно първоинстанционният съд е дал вяра на тези обстоятелства. С оглед на факта дали лицето, срещу което се води наказателното производство по реда на НПК, няма хипотеза, в която да се приеме че наказателното производство се води срещу свидетел, винаги процесуалното качество е на обвиняем. В случая тълкуването, което е дадено от първоинстанционния съд е съобразено със съдебната практика на ВКС и то следва трайната и неотменима практика, че обвиняем не е само лицето, срещу което е повдигнато с прокурорски акт обвинение, а е лицето срещу което се води дадено ДП. В тази връзка, считам че мотивите в жалбата са неоснователни. Поддържам изложените съображения от колегата в писмения отговор.

Ще Ви моля да постановите решение, с което да оставите в сила 4 решението.

Ще моля за присъждане на разноски в полза на колегата адв. М., по реда на чл.38, както е представил с отговора на въззивната жалба в размер, който определи съда.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок. часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5