Решение № 12942 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12942 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110154374 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД срещу Ц. И. И..

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ АД срещу Ц. И. И. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължат на ищеца следните суми: сумата от 8816,16 лв., представляваща главница за топлинна енергия за горещо водоснабдяване за периода от 01.05.2018 г. до 30.01.2020 г. по партида с абонатен № 0011003610, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 31.01.2020 г., до изплащане на вземането, както и за сумата от 606,69 лв., представляваща мораторна лихва, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия (ТЕ) и извършване на дялово разпределение по индивидуален договор № 1-216013/17.01.2005 г. при публично известни общи условия за имот – апартамент № 8, находящ се на адрес в АДРЕС, за който е открита партида с абонатен № 1

0011003610. Сочи, че на 06.11.2006 г. ответникът подал заявление за начина на отчитане на ползваната ТЕ в „Енергоконсулт“ АД. Твърди, че на 07.10.2011 г. е сключено тристранно споразумение „Енергоконсулт“ АД, „Софиягаз“ ЕАД (със сегашно наименование „ФИРМА“ АД) и Сашка Георгиева Еленкова като пълномощник на собствениците на обекти от етажната собственост (ЕС), находяща се на адрес: гр. София, АДРЕС, по силата на което „Софиягаз“ ЕАД замества „Енергоконсулт“ АД по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на ТЕ и извършване на услуга дялово разпределение, подписани между купувачите (потребители на ТЕ) и „Енергоконсулт“ АД.

Предвид изложеното всички задължения по индивидуален договор № 1-216013/17.01.2005 г. на ответника стават дължими към „Софиягаз“ ЕАД, което считано от 22.04.2015 г. е с ново наименование „ФИРМА“ АД. За исковия период ищецът доставил ТЕ до потребителя, остойностена в размер на претендираната сума, представляваща главница за ТЕ, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на посочената сума за периода от датата на падежа на всяка издавана от ищеца фактура.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц. И. И., с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. В тази връзка излага следните съображения. Релевират се доводи за липса на валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Сочи, че индивидуален договор № 1-216-013/17.01.2005 г. е сключен между „Енергоконсулт“ АД и „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, респ. ответникът не е сключвал договор за покупко-продажба на ТЕ и извършване на дялово разпределение нито с „Енергоконсулт“ АД, нито с „ФИРМА“ АД. От приложените общи условия (ОУ) не следва, че между страните в производството са възникнали валидни облигационни правоотношения, респ. че ответникът се е задължил да приема и заплаща ТЕ и услуга дялово разпределение. Оспорва, че в исковия период в процесния имот е доставено количество ТЕ съответно на претендираната сума. Оспорва, че ТЕ е доставена в съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорва претенцията и относно таксата за дялово разпределение. Сочи, че липсват доказателства за реално извършена услуга за дялово разпределение, кога и от кого е извършена, както и относно размера на таксата за тази услуга. Оспорва качеството си на потребител на ТЕ. Заявява, че действително е един от собствениците на процесния имот, но от това не може да се изведе извод за 2 наличие на валидно облигационно отношение между страните по делото, респ. че ответникът е потребител на ТЕ. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ се дерогира от тази на чл. 62 от ЗЗП.

Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По отношение исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) наличието на действително правоотношение по валидно сключен договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т. е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника); и 2.) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки при условията на пълно и главно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По отношение на исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически 3 факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите (потребителите) в сграда – етажна собственост.

Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

ЗЕ регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като такава, ползвана от колективен субект. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Именно такова е решението на общото събрание на етажната собственост, в която се намира, обекта, собственост на ответника, с което мнозинството решава да замести доставчика на топлинна енергия „Енергоконсулт“ с ищцовото дружество, за което упълномощава определено лице да сключи споразумение.

По силата на това решение, законосъобразността на което не може да се проверява инцидентно в настоящото производство, както и поради безспорния по делото факт, че ответникът е собственик на обект в топлоснабдената сграда, и доколкото по делото няма данни да се е противопоставил през период, от 2011 г. до сега, на доставката на централно отопление в обекта му, 4 то следва да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно отношение, по силата на договор за покупко – продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Оттук съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди.

Подаването на топлинна енергия за горещо водоснабдяване към сградата, в която се намира процесният имот, в периода от 01.05.2018 г. – 30.01.2020 г. се установява от съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия и заключението на СТЕ и ССЕ, съгласно което ищецът редовно ежемесечно е отчитал потреблението на топлинна енергия и е приспадал от това количество разходите за технологични нужди, фирмата за дялово разпределение е извършвала редовно засичания на уредите за дялово разпределение и е съставяла индивидуални справки за потреблението. Съгласно заключението на вещите лица размерът на задължението на абоната за процесния период е общо 8816,16 лв., до който размер съдът намира иска за доказан.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на 5 топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед така дадените разрешения, настоящият съд приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В частност по делото нито се твърди, нито е установено наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респективно ответникът дължи нейната стойност.