Решение № 135 от 14.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500446 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к.С.Х., против решение №150/03.06.2021г., постановено по т.д.№1246/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които:

1/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща разликата над 13 000лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.09.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ с per. №В 7978 ВТ, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на осн. чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 13 000лв. до 50 000лв./, считано от датата на завеждане на исковата молба - 09.10.2020г. до окончателното й изплащане; 2/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща разликата над 303, 33лв. до 1 166, 67лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството 1 държавна такса, представляваща разликата над 520лв. до 2 000лв. върху уважения иск, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в частта му за разликата над 13 000лв. до 50 000лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М. Н. СТ. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. И.Р., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищцата М. Н. СТ. излага, че на 09.09.2018г., в гр.Варна, вървейки по локалното платно на бул.“Вл.Варненчик“, е била блъсната от Д.С.Н., която управлявала л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7978 ВТ, без да спазва правилата за движение по пътищата, а именно водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. След инцидента била откарана от екип на спешна помощ до МБАЛ „Света Анна“АД, където след направени множество прегледи, било установено счупване на гръбначния стълб в поясната област, за което е претърпяла операция в областта на гръбнака, като под рентгенов контрол е била осъществена транспедикулна кифопластика на Л1 с 9 мл. костен цимент. Д.Н. й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, обусловила трайно затруднение на движенията на снагата за срок от около 10 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. С решение №2364/18.12.2019г., постановено по АНД №5257/19г. по описа на ВРС, 45 състав, Д.Н., е призната за виновна в това, че на 09.09.2018г. при управление на горепосоченото МПС, нарушила правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДвП, и с това причинила на М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на 2 тялото на първи поясен прешлен, обусловила трайно затруднение на движенията на снагата-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4 от НПК, вр. чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено наказание глоба.Освен интензивните физически страдания, довели до трайно разстройство на здравето, след ПТП ищцата не можела да спи, изпитвала силна тревожност, емоционално вцепеняване, страх да излиза навън, изживявала отново и отново мислено травматичното събитие, избягвала дейности, места и др., които могат да й напомнят за него, загубила интерес и радост от живота.

Към датата на ПТП за л.а. „Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД с полица

№BG/23/118001501590, валидна за

2018г.Предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователното дружество, но то не й е изплатило претендираното обезщетение.

Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - горепосочените физически болки и страдания и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ към настъпването на описаното в исковата молба ПТП, наличието на влязло в сила решение, постановено по АНД №5257/19г. по описа на ВРС, полученото при ПТП увреждане, посочено в решението, както и обстоятелството, че е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна застрахователна претенция на 11.03.2019г.Твърди, че по същата е изплатил обезщетение на ищцата в размер на 7 000лв.Оспорва твърдението, че вина за произшествието има единствено водачът Д.Н., че всички описани в исковата молба увреждания са в резултат от ПТП и в причинно-следствена връзка с него, че от ищцата са получени 3 сериозни физически и психически увреждания. Твърди, че от страна на ищцата е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер поне от 50%.Така предвид обстоятелството, че същата, в качеството си на пешеходец по см. на чл.107 от ЗДвП, е осъществявала неправомерно движение по платното за движение, в дясната му част, попътно на движещите се превозни средства, в нарушение разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Оспорва твърдените, че са търпени болки и страдания и техния период.Сочи, че ищцата е страдала от редица съпътстващи заболявания, които са оказали влияние върху възстановителния период. Твърди, че описаните в исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото й здравословно състояние преди ПТП.В случай, че субективните й изживявания са довели до стресово разстройство, същото е следвало да бъде диагностицирано от специалист, както и да се провежда съответното лечение, за каквото не са ангажирани доказателства. Твърди, че ищцата понастоящем се е възстановила изцяло от травмите от ПТП и няма остатъчни проявления и усложнения.Отделно подържа, че претендираната от ищцата сума е изключително завишена, неотговаряща на търпените вреди, в противоречие с принципа на справедливост и практиката на съдилищата по аналогични случай.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които искът е уважен до размера от 13 000лв. и отхвърлен за разликата над 50 000лв. до 120 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ.

С решение №2364/18.12.2019г., постановено по АНД №5257/19г. по описа на ВРС, 45 състав, Д.С.Н. е призната за виновна в това, че 09.09.2018г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“ с peг. №В 7978 ВТ нарушила правилата за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП/подробно посочени в решението/, с което по непредпазливост причинила на М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, обусловила трайно затруднение на движенията на снагата за срок от около 8-10 месеца, 4 при благоприятно протичане на оздравителния процес, престъпление по чл.343, ал.1, б.„б" пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.На осн. чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Поради горното и горепосочените обстоятелства съдът приема за установени така, както са посочени в цитираното решение на ВРС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че към 09.09.2018г. за л.а. “Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към 09.09.2018г., с ответника ЗАД “ОЗКЗастраховане“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Ищцата е отправила писмено към ответното дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди/, получена на 11.03.2019г.

Пред първоинстанционния съд между страните е прието за безспорно с протоколно определение от 28.04.2021г., че на ищцата е изплатено от ответника обезщетение в размер на 7 000лв. на 22.05.2020г. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за заплащане и на сумата от 13 000лв.-главница, изплатена на 12.07.2021г., както и на сумата от 1 000, 36лв.законна лихва върху тази главница, също заплатена на 12.07.2021г.

Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен 5 резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Съгласно заключението на СМЕ от 11.03.2021г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.04.2021г., както и съгласно представената по делото медицинска документация, на 09.09.2018г. в резултат от ПТП като пешеходец М.С. е получила следните травматични увреждания: счупване на първи лумбален прешлен и счупване на бодилестия израстък на 10 гръден прешлен. След ПТП ищцата е транспортирана в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“АД, гр.Варна и след направени изследвания и консулти е приета в клиниката по неврохирургия на същата болница с окончателна диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито/компресионна фрактура на Л1 и фрактура на процесус спинозус Тн10/.Извършена е оперативна интервенция под рентгенов контрол е осъществена транспедикулна кифопластика на Л1 с 9 мл. костен цимент/имплантиран костен цимент в тялото на счупения прешлен/.Изписана е на 15.09.2018г.Счупванията на прешлените причиняват много силни болки в началото, затрудняват движенията на тялото и се усилват при всяко движение.След операцията болките под въздействието на обезболяващи са поносими, а след десетия ден от операцията бавно започват да намаляват.Счупването на първи лумбален прешлен обичайно определя трайно затруднение на снагата за срок от около 6 месеца/с най-тежко затруднение в първите около 40 дни, когато не могат да се вършат ежедневните дейности, след което има болки до към 6-тия месец и ограничени движения/, а счупването на бодилестия израстък на 10 гръден прешлен определя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.