Решение № 631 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 5.08.2025 г. на третото лице помагач и ответник по обратните искове „Интрама Инвест“ ЕООД против решение № 920/23.06.2025 г. по търг. дело № 1275/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което: ответникът „Фудпак Груп“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“: 1) сумата 435 100,24 лв., представляваща частично обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, претърпени вследствие на неточно изпълнение на услуги, свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, 2) сумата 47 383,51 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 23.06.2022 г. – 11.07.2023 г., 3) сумата 46 863,35 лв. – съдебни разноски; жалбоподателят е осъден да заплати по обратните искове на ответника „Фудпак Груп“ Е О ОД : 1) сумата 435 100,24 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, претърпени вследствие на неточно изпълнение на услуги, представлящи производство и доставка на печатани етикети и фолио за опаковане, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, 2) сумата 47 383,51 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 23.06.2022 г. – 11.07.2023 г., 3) сумата 30 784,35 лв. – съдебни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел за основателни предявените първоначални и обратни искове. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът не обсъдил всички своевременно направени относими възражения на жалбоподателя, като не е съобразил специалното законодателство относно отговорностите на участниците в хранителната верига. Ищецът ЕТ „Р. – И. Р.“, като дистрибутор на хранителни продукти, не бил регистриран като бизнес оператор, каквато 1 регистрация била направена едва на 1.04.2022 г. – след процесния период, като същият не изпълнявал задълженията си по Регламент /ЕО/ № 852/2004. Липсвали доказателства за идентичност на стоките, опаковани от ответника „Фудпак Груп“ ЕООД и разпространени в Германия – установено било единствено предаване на продукти на „Триенон ГмБх“, но нямало доказателства за последващите хранителни вериги „Реве“, „Норма“ и др., както и за реалното изтегляне на стоките от всички партиди със срок на годност 24.02.2022 г. – 19.07.2022 г. Твърди се, че „Фудпак Груп“ ЕООД било в пълно неизпълнение на задълженията си по Регламент /ЕО/ № 852/2004 за документиране на производствения процес, а представените по делото оперативни документи били съставени почти една година след вероятното опаковане на процесните партиди с овче сирене „Нотос“, които противоречиво показвали какви материали били вложени – за една и съща партида се декларирало влагането на различни материали от различни производители в зависимост от това дали декларацията се дава пред държавен орган или е направена за целите на съдебния процес. Твърди се, че съдът пренебрегнал доказателствата по делото, че единственото използвано от ответното дружество фолио с вложено мастило е доставено от „Ултра Флекс“ ООД, което е регистрирано едва през 2023 г. като производител на материали и продукти, предназначени за контакт с храни, а безмотивно било прието, че фолиото е доставено от жалбоподателя. Не било съобразено и, че проверките от БАБХ при жалбоподателя не открили нарушение и по-точно – не е открит фотоинициатора 2-хидрокси-2метилпропиофенон. Необосновано било отхвърлено и възражението за съпричиняване на вредите от ищеца ЕТ „Р.“ поради липсата му на регистрация по чл. 23 и сл. от Закона за храните като бизнес оператор, а такова съпричиняване било налице и от съконтрахента „Триенон ГмБх“, който не сътрудничил на германските власти, като не е изпълнил разпореждане за временно блокиране на стоката, което довело до превантивното й изтегляне. Освен това част от продуктите били в нормата според резултатите от ПИКА, които ако били изтеглени и преопаковани за последваща продажба е щяло да се намалят вредите. Твърди се, че не били представени документи за произход на опаковките, с които са придружавани продуктите сирене от съответните първоначални производители. Сочи се, че жалбоподателят не знаел каква е дейността на ответника „Фудпак Груп“ ЕООД и с какво предназначение ще се използват процесните етикети, които били поръчани от ответника по представен от него образец, и по-конкретно – че същите ще служат за опаковане на разфасовано овче сирене за продажба на германския пазар, нито било формулирано задание със специфични изисквания за изработването на етикетите. Не било съобразено и, че в процесния период ответникът е имал множество доставчици, като не било доказано, че именно произведените от жалбоподателя етикети са вложени на процесните опаковки за процесните партиди. Не били обсъдени и конкретните възражения относно взетите проби и последващите констатации на БАБХ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият ЕТ „Р. – И. Р.“ – ищец по първоначалните искове – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемият „Фудпак Груп“ ЕООД – ответник по първоначалните искове и ищец по обратните искове – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. В. Р., действащ като ЕТ „Р. – И. Р.“, с 2 искова молба от 11.07.2023 г., с която срещу „Фудпак Груп“ ЕООД са били предявени: 1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 435 100.24 лв., представляваща част от обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение по предоставяне на услуги, свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; и 2 ) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 47 383,51 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 23.06.2022 г. – 11.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за изработка от 5.01.2018 г., с който ответникът се задължил по поръчки на ищеца да му предоставя услуги, свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене от овче и краве мляко в опаковки от по 200 г., опаковане в кашони и палетиране на кашоните. Материалите за изработката следвало да бъдат предоставени от ответника, с изключение на сиренето и кашоните /когато пакетажът бил за „Триенон“ Гмбх/, предоставени от ищеца. По договора били заявени поръчки в периода 22.10.2021 г. – 18.02.2022 г., по които ответникът изработил и предал на ищеца готови продукти /опаковано сирене/, а същият ги продал на „Триенон“ Гмбх, който ги реализирал на пазара в Германия в хранителни вериги „Реве“, „Норма“ и „Тегут“.

Впоследствие, при извършени проверки и иззети проби на 11.01.2022 г. и 24.01.2022 г. от компетентните немски органи било установено, че в партида от доставено от ищеца опаковано овче сирене е налично значително превишение над допустимите норми на фотоинициаторите 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и метил-о-бензоилбензоат – както в хранителния продукт, така и в опаковката. Същото било потвърдено и при последващо изследване в немска акредитирана лаборатория. Твърди се, че в резултат на миграцията на посочените вещества, намиращи се в опаковката на продуктите, в самия хранителен продукт немските власти постановили, че е налице неприемлива промяна в състава на храните в нарушение на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1935/2004, поради което разпоредили изтегляне от пазара и унищожаване на всички партиди сирене, реализирани в Германия със срок на годност от 24.04.2022 г. до 19.07.2022 г. Разпореждането било изпълнено от търговците, на които били доставени, като всички разходи във връзка с изследванията, изтеглянето и връщането били префактурирани от „Триенон“ Гмбх и възложени на ищеца, които възлизали на 222 463,22 евро, с левова равностойност 435 100,24 лв., които суми били погасени чрез прихващания от последващи задължения на „Тренон“ Гмбх към ищеца.

Немските власти уведомили българските органи чрез нотификация по реда на чл. 50 от Регламент /ЕО/ № 178/2002, вследствие на което стартирали и проверки от БАБХ.

Проверките установили, че процесните продукти били опаковани от ответното дружество с материали, доставени от „Ултра Флекс“ ООД /доставка на преден етикет/ и „Интрама Инвест“ ЕООД /доставка на заден етикет и опаковъчно фолио/, както и че при изработването на етикетите на „Интрама Инвест“ ЕООД било ползвано мастило, при което се наблюдавала специфична миграция на фотоинициатори. Твърди се, че поради това ответникът не изпълнил качествено и съобразно нормативните изисквания задълженията си по договора за изработка, с което причинил вреди на ищеца в размер на заплатените горепосочени разходи, за които дължал обезщетение. Ищецът поканил ответника на 15.06.2022 г. да заплати в 7дневен срок обезщетението в размер на исковата сума, което не било сторено, поради което ответникът дължал и законната лихва за забава.

С определение от 26.10.2024 г. на осн. чл. 219 ГПК по искане на ответника е бил конституиран като негов помагач „Интрама Инвест“ ЕООД. Срещу същия ответникът е предявил на 20.10.2023 г. при условията на евентуалност обратни искове в размер на претенциите по първоначалните искове. Твърди, че страните били в дългогодишни търговски отношения, като по договори от 2.06.2021 г., 27.07.2021 г., 21.12.2021 г., 18.01.2022 г. и 23.02.2022 г. помагачът е доставил печатни етикети и фолио, предназначени за опаковане на разфасовано овче сирене за продажба на германския пазар. Процесните продукти, предмет на първоначалния иск, били именно със задни етикети, доставени от помагача. Твърди, че с доставянето на подобни етикети, неотговарящи на изискванията в областта на опаковането на храните, помагачът нарушил задълженията си по договорните отношения с ответника, поради което дължал обезщетение за причинените на ответника 3 вреди, в случай че същият бъде осъден по претенцията на ищеца.

По делото е представен договор за изработка от 5.01.2018 г., с който ищецът ЕТ „Р. – И.

Р.“ е възложил, а ответникът „Фудпак Груп“ ЕООД се задължил срещу възнаграждение да извършва: 1) разфасоване и вакуумиране на сирене от овче и краве мляко в опаковки от по 200 г., опаковане на разфасовките в кашони – по 24/18 бр. в кашон, палетиране на кашоните – по 132/168 бр. на палет; 2) пакетиране на овче и краве трошено сирене в торби по 10 кг.; 3) пакетиране на овче сирене – буци в пликове по 5 кг; 4) разфасоване и пакетиране на сирене в ПВЦ от 8 кг; 5) разфасоване и пакетиране на продукти според нуждите на възложителя, неупоменати по-горе. Уговорено е срокът за изпълнение да бъде според заявката на възложителя, като за всяка поръчка се дължи възнаграждение по договаряне, а изработката ще се осъществява със средства на изпълнителя и с негови материали, с изключение на материалите – сирена и кашони /когато пакетажът е за „Триенон“ Гмбх/, предоставени от възложителя. Предвидено е, че възложителят е длъжен да оказва необходимото съдействие на изпълнителя, като има право да упражнява постоянен контрол до окончателното изпълнение и да дава указания на изпълнителя /т. 9.1 и т. 10.1/.