Решение № 4850 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4850 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330113682 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против З. М. С. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.04.2023г. - 12.02.2024 г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 472,88 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва в размер на 10,69 лева за периода 30.06.2023 г. – 31.01.2024 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга била начислена съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 вр. чл. 23, ал. 5 от 1

ОУ одобрени от КЕВР – при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявало по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. на човек за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб. м. Вписания водомерен номер бил №***, който представлявал системен номер, а не физически номер на измервателно устройство. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното моли да се признае за установено, че ответникът З. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у. Ю. Р. К., сумата 472,88 лв. (четиристотин седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 19.04.2023г. до 12.02.2024г., както и мораторна лихва към главницата за периода от 30.06.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 10,69 лв. (десет лева и шестдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който счита искът за неоснователен. Сочи, че съгласно твърденията на ищеца, отчитането на консумираните услуги е извършено без наличието на измервателно устройство – водомер и са начислени количества вода по тарифа, съгласно което за нетоплофицирано жилище се начислявало 5 куб.м. вода за месец. В описа на фактури по делото всеки месец било начислявано количество вода по 21 куб.м., което не се базирало на никакви документи и факти, доказани от 2 ищеца. С никакъв документ не се доказвало колко са обитателите на жилището, нито дали същото е топлофицирано. Тъй като съгласно ОУ след всяко тримесечие можело да се завишава наказателно с още 1 куб.м. количеството вода, което следвало да се начисли за периода от 19.04.2023 г. до 12.02.2024 г. било 52 куб.м., заедно с допълнително начислените кубици вода.

Особеният представител на ответникът е изчислил, че стойността й към 2023 г. възлила на около 104 лв. и наказателната лихва трябвало да е по-ниска.

Моли за намаляване на юрисконсултското възнаграждение до законоустановения размер.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4788/2024 г. по описа на РС Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се 3 предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представена служебна бележка от к. на с. *** /л.10/, от която се установява, че ответницата ползва общински имот с адрес ***. Видно от приложените декларация и заявление /л.8,9/, изхождащи от ответницата, същата сама е отразила, че е ползвател на имота, с още шест души, като е заявила и промяна на партидата на нейно име. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Безспорно е че процесният имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на "ВиК" /обстоятелството е потвърдено от ответницата в горецитираната декларация, както и се установява от показанията на св. Т. Д./, което прави ответника, като ползвател на общинското жилище, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Липсата на водомер в имота, ползван от ответницата се установява освен от показанията на свидетелката Т. Д. /л.65/, която е била инкасатор на процесния имот в процесния период. Същата е установила пряко и непосредствено, че в имота на ответницата липсва водомер при извършвани посещения в имота, поради което е начислявала консумация дори в по-нисък размер от този предвиден по тарифа – а именно по 3 куб.м, за обитател.

Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни. Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела. Съдът не споделя възраженията на особения представител на ответницата за заинтересованост на свидетеля, тъй като към момента на даване на коментираните по-горе показания св. Д. не е 4 служител на ищцовото дружество. На следващо място показанията й се подкрепят и от депозираната декларация от ответницата, в която е заградила, че в имота липсва водоизмервателно устройство и че същия се обитава от седем души, и от представения карнетен лист /л.11/.

Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба N 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.

В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.

Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба № 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са също негово задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Само при изключение, поради липса на водомер или неотстранена повреда по наличен водомер, съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, аналогичен с чл.23, ал.5 /чл.25, ал.8/ от Общите условия, се допуска месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл.23, ал.7 от Общите условия, определението количества вода, по чл.23, ал.5 се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м за всеки обитател.

В случая по делото се установи, че в имота на ответницата е липсвало 5 измервателно устройство - водомер, по който да се отчита потребеното количество вода. В имота са живели седем души за колкото се установи да е начислявано количество изразходвана вода. На следващо място следва да се отбележи, че в ущърб на ищеца, от самото дружество е начислявано по-малко количество вода от нормативно предвиденото за един обитател при липса на водомер, а именно начислявани са по 3 куб.м. за обитател, вместо по заложените – 5 куб.м. Дори не е налице предвиденото завишаване с 1 куб.м. на всяко тримесечие за обитател.

В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не са водени редовно карнетите и не е отразявано реалното потребление вода, доколкото в случая не е било необходимо съставянето на такива, поради липса на измервателно устройство - водомер, чиито показатели да се отчитат, по арг. от чл.21, ал.4 /чл.23, ал.4/ от Общите условия и чл. 32, ал.4 от Наредбата № 4/2004 г., съгласно които отразяване в карнетите се извършва на отчетените данни от водомерите. При липса на водомер, няма как да бъде отчето реалното потребление на вода.

Видно от заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като изготвена от вещо лице с необходимите знания в съответната област, от ответницата в процесния 19.04.2023 год. до 12.02.2024 год. не са извършвани плащания. За същия период е начислена сума питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 472.88 лева и обезщетение за забава в размер на 10.68 лева.