Решение № 70 от 17.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№11843/11.12.2024г. от П.Р.Б.

(ПРБ) против Решение №443/06.12.2024г. по гр.д. №303/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в частта му, с която е осъдена ПРБ да заплати на И.

Б. П., ЕГН:********** от гр.В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетения в размер на 20 000 лв за имуществени вреди, 2 600 лв – за имуществени вреди (платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство) и 32,50 лв имуществени вреди (поето задължение за възнаградителна лихва по договор за паричен кредит), ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 16.12.2023г., до окончателното изплащане, както и разноски по производството от 618 лв.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, евентуално, да бъде намалено присъденото на ищеца обезщетение.

1

Срещу първоинстанционното решение е постъпила втора въззивна жалба, с вх.№12179/20.12.2024г., от ищеца И. Б. П., в частта, му, с която е отхвърлен искът му срещу ПРБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лв, до пълния предявен размер от 50 000 лв и в частта, с която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, съответно за разликата над сума от 2 600 лв, до пълния предявен размер от 4 900 лв (имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство) и за разликата над сумата от 32,50 лв, до сумата от 400 лв (имуществени вреди от поети задължения за възнаградителна лихва по договор за паричен кредит).

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

По така подадените жалби, от страните не са подадени отговори.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и с оглед чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предвид частите, в които го обжалват страните, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е пълния размер на предявените искове.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ПРБ да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие образуваното срещу него досъдебно производство вх.№5846/2023г. по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, териториално поделение В. и №ЗМ532/23г. по описа на РУМВР-В. за престъпление по чл.167, ал.2 от НК, производството по което е било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.11.2023г. на прокурор при РППазарджик, ТО-В., както следва:

- 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,

- 400 лв обезщетение за имуществени вреди – платени лихви по изтеглени и погасени кредити,

2

- 4 900 лв обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 20.10.2023г., до окончателното изплащане.

В ИМ се твърди, че на 20.10.2023 г., около 17.30 ч., ищецът се намирал в офиса на „Д.Ц.“ЕООД в Ц.ната градска част на гр.В., която фирма стопанисвала заведение „Ц.“. От дълги години, той работел в това ЕООД като управител и на посочената дата изплащал аванси на служители, като при него в офиса се намирал пицаря на заведението А.Г.. Твърди се, че внезапно в офиса нахлули полицейски служители, които му казали да става и да тръгва с тях. Попитал ги какво става и защо да тръгва, но не получил отговор. Дори не му било позволено да прибере парите за заплатите в касата. Без обяснения, бил изведен от офиса. Градината на заведението била пълна с клиенти, повечето от които познати на ищеца. Извеждането му, под охрана от полицията, било ужасно унизително за ищеца, тъй като станало пред погледите на хората, персонала и клиентите. Така той бил воден и през целия пълен с хора паркинг до полицейския автомобил, в който бил „натикан“. Пак пред погледите на хората, бил отведен в сградата на РПУ-В.. Стоял в една стая около час и не получил обяснения защо е там, като в същия момент силно се притеснил от неизвестността за това какво се случва. След това, бил качен отново в полицейски автомобил и отведен в дома му, където трябвало да се извърши претърсване и изземване. Полицаите били около 10 човека, като водели също поемни лица и експерти. Твърди се, ищецът е семеен и живее в дома си със съпругата и две малки деца, които в този момент си били вкъщи и след влизане на служителите на МВР, започнали да пищят, а съпругата му изпаднала в шок, паника и ужас. В дома си, ищецът държал парични средства от отпуснат паричен кредит и спестявания в размер на 23700 лева и спестени пари в евро банкноти, които закупил за предстоящо пътуване на екскурзия в чужбина. При претърсването, полицията взела всички намерени в дома му парични средства в лева и евро, както и дебитните и кредитните карти, както и цялото му портмоне и телефона. Ищецът бил отведен отново на паркинга на заведението „Ц.“ при автомобила му, където също започнало претърсване и изземване пред погледите на целия персонал на заведението и клиентите.

Около ищеца имало внушителен брой полицейски служители, които стояли 3 неотлъчно до него, при положение, че към този момент заповед за задържане все още не му била връчена. На въпрос дали е задържан и дали може да си тръгне, му било отговорено, че това е невъзможно. Едва тогава му било обяснено, че имало сигнал от лице, че той купува гласове за предстоящите избори, след което му била връчена и заповед задържане – часове след като било ограничено правото му на свободно придвижване. Ищецът бил задържан за 24 часа в арестните помещения на РУ-В., през което време не били извършвани никакви процесуално следствени действия, а на следващия ден бил освободен без обвинение. Прибрал се при семейството си, което било в истински шок след преживения стрес. Тъй като не разполагал с никакви парични средства, с кредитни или дебитни карти, които били иззети, се наложило, както той, така и съпругата му, да изтеглят кредити от по 1000 лв. всеки, за да могат да закупят храна за семейството си и да посрещнат ежедневните нужди, понеже нямали пари дори за един хляб. Тези кредити били погасени по-късно лично от ищеца, който върнал сумите от по 1200 лв. за всеки, или общо 2400 лв. На 01.11.2023 г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем и повдигнато обвинение, затова че на 20.10.2023 г. в гр.В. е предложил на Д.Г.Д. от В. имотна облага - сумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на политическа партия ПП „З.“ и в полза на определен кандидат – А.Р., на изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. - престъпление по чл.167,ал.2 от НК, явяващо се „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Твърди се, че ищецът останал шокиран от случващото се, почувствал се ужасен и безкрайно унижен от несправедливо повдигнатото му обвинение.

По отношение на него била взета мярка за неотклонение подписка.

Впоследствие, на няколко пъти бил призоваван и викан в полицията за извършването на процесуално-следствени действия и очни ставки с човека, който е наговорил измислици на полицията и дал свидетелски показания срещу него. Твърди се, че всяко едно явяване коствало на ищеца много душевни терзания и страдания, както на него самия, така и на семейството му.

Твърди се, че с постановление № 5846 от 28.11.2023 г. образуваното наказателно производство ЗМ № 532/2023 г. по описа на РУ-В. и по вх.№ 5846 по описа на РП-Пазарджик-ТО В. било прекратено на основание чл.243,ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1, предл 1-во от НПК. Посоченото постановление не било обжалвано от ищеца, който нямал правен интерес да го атакува.

4

Твърди се, че всички обстоятелства около воденото срещу ищеца наказателно производство му причинили огромни негативни морални и психологически вреди. Изпитвал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.

Изтъква се, че той е дългогодишен управител на едно от най-посещаваните и големи заведения в центъра на гр.В., дълбоко уважаван и ценен, както от работодателя и персонала, така и от хората в региона, както и от честите гости от други населени места. Вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство, той изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи терзания и притеснения, че може да бъде осъден, без да има някаква вина, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не можел да спи и да работи нормално. Настъпили негативни промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с близките хора, с персонала на заведението и с приятелите. Приятелският му кръг се състоял от също уважавани хора в града, които обаче се отдръпнали и избягвали комуникация и срещи с него. Сочи се, че гр.В. е малко населено място и много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което станало обществено достояние, коментирало се и получило гласност. Поради тази, причина ищецът изпитвал срам, почувствал се като отхвърлен от обществото, имал чувството, че във всеки поглед, който отправяли към него, у съгражданите му имало отрицателна реакция и укоримо отношение. Бил принуден да ограничи социалните си контакти, като се затворил в себе си, нямал желание да се вижда и комуникира с никого. Това довело да влошаване на обстановката на работното му място, където се изисквали ежедневен контакт с клиенти, персонал и доставчици.

Изпитвал огромно притеснение и стрес, че това негово състояние е възможно по някакъв начин да рефлектира и върху работата му и върху работния режим на работа, която изисквала максимална концентрация, отдаденост и задълбоченост. Изпитвал също сериозни притеснения да не загуби работното си място. Изтъква се, че бил задържан в арестните помещения на РУ-В., където изтърпял истински стрес, почувствал се като животно в клетка и било ограничено правото му на свободното придвижване. Вземането спрямо него макар и на най-леката на мярка за неотклонение създало у него също доста стресова ситуация, предвид факта, че за всяко напускане на населеното място следвало да уведомява органа, който я е наложил. Посочва се, че с Решение № 5

1515/18.04.2024 г. по адм.д. № 224/2024 г. на Адм. Съд-Пазарджик, заповедта за задържане на ищеца е била отменена. Поддържа се, че в съдебната практика се приема, че повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Сочи се, че до този момент, ищецът не е бил осъждан, не е имал досег до правоохранителните и правораздавателните органи и че образуваното и водено срещу него наказателно производство го извадило от нормалното му състояние от началото, до приключването му.

Твърди се, че наказателното производство се отразило негативно върху личния му и обществен живот. Поддържа се, че всеки индивид, подложен на такава репресия, изпитва притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално затруднения в професионалната реализация, безперспективност. Твърди се, че фактът на засягане на личната сфера настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършвали действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не от формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК.