Решение № 431 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратура на Република България срещу Решение №3662/13.11.2023г. по гр. дело №6401/2023г. на ВРС , 25-ти състав, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Р. Д. И., ЕГН**********, както следва:

- сумата 25 000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, паника, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото, неудобство пред хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.256 ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за които е била привлечена като обвиняема на 25.09.2020г. по ДП № 486/2017г. описа на ОД МВР - Варна и в последствие като подсъдима по НОХД № 357/2021г. на ВОС, приключило с оправдателна присъда, по ВНОХД № 347/2021г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдена оправдателната присъда на ВОС, и с решение от 24.10.2022г. по КНД №477/2022г. на ВКС, с което е оставено в сила Решение №60/15.04.2022г. по ВНОХД №347/2021г. на ВАпС, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.10.2022г. – датата на постановяване на решението но КНД №477/2022г. на ВКС до окончателното й 1 изплащане;

- сумата 4500лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, като резултат от същото неправомерно обвинение и изразяващи се в заплатен адв. хонорар на защитник по НОХД № 357/2021 г. пред трите съдебни инстанции, по договори за правна защита и съдействие от 12.05.2021г., от 16.02.2022 г. и от 20.09.2022г.; както и дължимата мораторна лихва върху тази сума в размер на 260лв. за периода от 24.10.2022г. – датата на постановяване на решението на ВКС по КНД №477/2022г. до датата на завеждане на исковата молба пред съда - 18.05.2023г., ведно и със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от предявяване на иска – 19.05.2023г. до окончателното изплащане, както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. По делото не са събрани категорични доказателства за това, че ищцата Р. И. е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди, евентуално че последните са пряка последица от обвинението й по ДП и НП. Разпитаните свидетели не са доказали конкретна промяна на отношението на близките на ищцата от повдигнатото обвинение. ВРС не е отчел в нужната степен и каква е била личността на И. преди обвинението за да достигне до извод за накърняване на доброто й име след това. Освен това св. А. е бил защитник на И. по предходното дело и неин близък приятел,с оглед на което показанията му са недостоверни и изпълнени с негативни внушения срещу ПРБ по принцип. ВРС не е съобразил и следните важни обстоятелства, а именно: няма доказателства за злепоставяне на ищцата пред близки и познати; ПРБ не е разгласявала публично случая с И.; продължителността на НП в двете му фази е била изключително разумна (около две години); взетата на И. мярка „подписка“ е възможно най-леката; не са били извършвани с нея интензивни процесуално-следствени действия. С оглед на тези и останалите по случая обстоятелства счита приетия от ВРС размер на неимуществените вреди за силно завишен, необоснован, прекомерен и несправедлив. По отношение на имуществените вреди се сочи, че макар в договорите за правна помощ да било вписано съответното възнаграждение за защитника на И., нямало данни за обема на извършените процесуални действия от последния. По същество се моли за цялостна отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетенията и съответно преизчисление на разноските за двете инстанции като резултат от въззивното произнасяне (така и УМ пред ВОС), които искания се поддържат и в о.с.з.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за доказаност на всички предпоставки на исковете. Поддържа съответствие на събраните гласни и експертни доказателства в насока на преживяни от ищцата тежък стрес до дистрес от обвинението, до степен на болестно състояние; а за действията на защитника на обвиняемата данните се 2 съдържат в ДП/НП. Моли за потвърждаване на решението и за съдебни разноски за пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията и искането си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ПрРС е образувано по искове на Р. Д. И., ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на Прокуратура на Република България за сумите:

- сумата 25 000лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в шок, паника, страх, унижения и притеснения, загуба на сън и причинено злепоставяне на доброто й име пред обществото, неудобство пред хората, близки и познати от средата й, причинени от неправомерното й обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. чл.256 ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за които е била привлечена като обвиняема на 25.09.2020г. по ДП № 486/2017г. описа на ОД МВР - Варна и в последствие като подсъдима по НОХД № 357/2021г. на ВОС, приключило с оправдателна присъда, по ВНОХД № 347/2021г. по описа на Апелативен съдВарна, с което е потвърдена оправдателната присъда на ВОС, и с решение от 24.10.2022г. по КНД №477/2022г. на ВКС, с което е оставено в сила Решение №60/15.04.2022г. по ВНОХД №347/2021г. на ВАпС, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.10.2022г. – датата на постановяване на решението но КНД №477/2022г. на ВКС до окончателното й изплащане;

- сумата 4500лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, като резултат от същото неправомерно обвинение и изразяващи се в заплатен адв. хонорар на защитник по НОХД № 357/2021 г. пред трите съдебни инстанции, по договори за правна защита и съдействие от 12.05.2021г., от 16.02.2022 г. и от 20.09.2022г.; както и дължимата мораторна лихва върху тази сума в размер на 260лв. за периода от 24.10.2022г. – датата на постановяване на решението на ВКС по КНД №477/2022г. до датата на завеждане на исковата молба пред съда - 18.05.2023г., ведно и със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от предявяване на иска – 19.05.2023г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 25.09.2020г., след което повторно на 19.01.2021г., била привлечена като обвиняема по ДП №486/2017г. описа на ОД МВР – Варна, а на 30.03.2021г. й било и повдигнато обвинение пред съда, за извършено от нея умишлено престъпление по чл.256 ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – че в периода от 19.12.2016 год. до 19.06.2017 год. в гр.

Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на съдружник в „Грийн зоун 2011“ ООД, в съучастие / като посредствен 3 извършител чрез Д. И. А.., (управител), чрез използване на документ с невярно съдържание – справка-декларация за ДДС с вх. № 03002726743/14.11.2016 г. по описа на ТД на НАП Варна за м.10.2016г., дневник за покупки към нея, данъчна фактура №0020000014/25.10.2016г., издадена от „Роял ено дистрибюшънс“ ЕООД на „Грийн зоун 2011“ ООД,получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 82 000лв., представляваща деклариран за възстановяване данък върху добавената стойност.

По обвинителния акт е било образувано НОХД № 357/2021г. на ВОС, по което с присъда от 18.06.2021г. подсъдимата била оправдана. Присъдата била протестирана от ПРБ, но потвърдена с решение №60/15.04.2022г. по ВНОХД №347/2021г. на ВАпС. То също било протестирано от ПРБ, но също потвърдено с решение от 24.10.2022г. по КНД №477/2022г. на ВКС, с което и наказателното преследване срещу подсъдимото лице приключило.

Излага още, че проверките за възведеното й деяние били започнали още през 2017г. по административен ред, като в крайна сметка с решение по адм. дело №8208/2020г. на ВАС на РБ било прието, че И., като ревизирано лице от НАП, не носи отговорност по чл.117 от ЗЗД. Въпреки очакването й ПРБ да съобрази това, ищцата била привлечена към наказателна отговорност за деянието, което съкрушило ищцата.

Ищцата твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, тя претърпяла неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението, страх от осъждане и от тежестта на наказанието за деянието; унижение от криминалната регистрация; загуба на сън или кошмарни сънища; отчуждение от съпруга и детето си, както и от приятели, колеги и близки; изоставяне на родителската функция на майка; затваряне в себе си и десоциализация; неработоспособност; злепоставяне на доброто име в обществото; психотравма въпреки предписани антидепресатни; драстично отслабване и увреждане на общото здраве; силен стрес след всеки нов протест пред горна инстанция; и други – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение. Отделно като резултат от постоянния стрес от несправедливото обвинение се разболяла от „субмукозен лейомиом на матката“ и била подложена на операция „хистеректомия“, които й заболяване и операция свързва единствено с повдигнатите обвинения.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищцата и преживяното в личен план моли за обезщетение в претендирания като справедлив размер.

Отделно твърди, че е направила разноски за адвокатско възнаграждение за активната й и цялостна защита по ДП и по НОХД на три инстанции, общата стойност на които следва да й бъде присъдена, също като пряка последица от незаконното обвинение.

Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от конкретно претендираната дата след окончателното оправдаване.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като 4 в о.с.з. поддържа твърденията си и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищцата като обвиняема, повдигането на обвинение срещу нея и финалното й оправдаване по обвинението. Възразява обаче срещу предпоставките на исковете, които счита за недоказани. Счита за недоказано ищцата да е претърпяла сочените от нея по вид и по характер неимуществени вреди, които да са резултат от повдигнатото й обвинение от ПРБ. Преживяното от нея счита за продукт на вътрешното й възприятие. За недоказана счита и причинната вързка между обвинението и влошаването на здравето на ищцата. Няма също и доказателства тя е била злепоставяна пред други хода заради обвинението, а ако то е било разгласено публично, това не е било извършено от ПРБ. От привличането като обвиняема до приключване на ДП са изминали само шест месеца, с което е бил спазен разумният срок, а за съдебната фаза ПРБ не носи отговорност. Спрямо обвиняемата е била взета най-леката мярка „подписка“, а с нея не са били извършвани интензивни процесуално-следствени действия. Поради всичко това не й се следва обезщетение за неимуществени вреди. Евентуално е прекомерен и необоснован размерът на обезщетението по законовия критерий за справедливост. По отношение на имуществените вреди не оспорва сключването на договорите за правна защита с адвокати по ДП и по НП, нито плащането на средствата по тях от защитаваното лице, но поддържа за недоказан обемът на извършените действия по защита от пълномощника. В допълнение прави възражение по чл.5 от ЗОДОВ, с оглед че подсъдимата била управител на едно от замесените във фискалните нарушения дружества.