Решение № 15 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря П.Н.А като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110168163 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и т. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. При условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречиви на добрите нрави се иска прогласяване нищожността на отделни клаузи на договор за потребителски кредит №........ от 12.09.2022 г., а именно: клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от договора, установяваща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на кредита като условие за отпускане на заема.

Ищецът Н. Г. Г. твърди, че на 12.09.2022 г. между него, в качеството на заемополучател, и ответника „К“ ЕАД, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на заемополучателя сума в размер на 5000 лева, а заемополучателят се е задължил да върне същата на 24 месечни вноски, вариращи в размер от 291,20 лева (първа погасителна вноска) до 320,82 лева, при ГПР в размер 48,13 % , като общата дължима сума по кредита е била 7398,33 лева. Излага, че на основание чл. 4 от договора за потребителски кредит му е било възложено заплащане на допълнителна такса „поръчител“, която не е била включена в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Посочената такса възлиза на допълнителни 5000 лева, които не са включени в ГПР и съответно, в погасителни вноски от 1 до 18.

Посочва, че таксата за поръчител е събирана от „К“ ЕАД за „поръчителство” от 1 дъщерното му дружество – „А.Т“ ЕООД, като в тази връзка твърди, че поръчителството е само формално, а допълнителната сума в размер на 5000 лева представлява оскъпяване на кредита. Подчертава, че сключеният между ищеца и „А.Т“ ЕООД акцесорен договор за предоставяне на поръчителство във връзка със заемното правоотношение не му е бил изпращан, но въпреки това е била събирана месечна сума, надхвърляща или равна на месечната вноска по главниците. Посочва, че след 10-та месечна погасителна вноска е престанал да погасява задълженията си по кредита, като към този момент претендираната от ответника сума е възлизала на 1463,77 лева, т. е. равна на сбора на месечни вноски от 11 до 13, от които 11-та е била частично платена и които вноски включвали и таксата за поръчител. Излага подробни доводи, че договорът за кредит е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), а именно поради противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а и т. 11 от ЗПК, доколкото не бил посочен срок на договора за кредит, методика за изчисляване на референтния лихвен процент, както и невъзможност да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно – колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Навеждат се твърдения за недействителност на договора за кредит поради липсата на клаузи относно наличието или липсата на право на отказ от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главниа и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Евентуално твърди, че поради противоречие с добрите нрави са нищожни клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ........ от 12.09.2022 г. Оспорва обстоятелството, че ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, като в тази връзка посочва, че предоставянето на обезпечение по кредита е право на кредитополучателя, но не и негово задължение. Оспорва ищцовото твърдение, че съгласно чл. 19 ЗПК вземанията на „А.Т“ ЕООД по договора за поръчителство е следвало да бъдат включени в ГПР, с аргумент, че като незадължителен, договорът за поръчителство не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „А.Т“ ЕООД, е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и в този смисъл уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9А, т. 10 , т. 11, т. 20 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба основания.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените доказателства по делото, че с процесния Договор за потребителски кредит №......../12.09.2023 г страните са се уговорили, че заемодателят – „К“ ЕАД отпуска на заемополучателя Н. Г. кредит в размер на 5000 лева, при срок на договора от 24 месеца, с месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 39,94 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,13%.

В приложение №1 Условия на кредита, е инкорпориран погасителен план към договора за кредит, в който е посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на погасителната вноска, както и каква част от главницата и лихвата се погасява с всяка погасителна вноска.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на "К" ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител.

Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Като доказателство по делото е представен и договор за предоставяне на 3 поръчителство от 12.09.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него. От договора се установява, че между Н. Г. Г. и "А.Т" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.09.2022 г., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с "К" ЕАД, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – общо възнаграждение в размер на 4324,83 за периода на действие на договора за кредит /т. II. 1/, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

Представен е и договор за поръчителство от 12.09.2022 г., сключен между "К" ЕАД и "А.Т" ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред "К" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, се установява, че в годишния процент на разходите по кредита е включена възнаградителната лихва по кредита. Възнаграждението за поръчител по договора за поръчителство, сключен между „А.Т“ ЕООД и Н. Г. Г. не е включено при изчисляване на ГПР по кредита от 48,13%. При добавяне на възнаграждението по договора за поръчителство към изчисленията ГПР, последният се повишава до 134,63%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Между страните е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторътищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ответникът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 20 ЗПК.

В контекста на гореизложеното относно съдържанието на договора за 4 потребителски кредит и приложенията към него, неоснователно се явява твърдението за нищожност на договора поради липса на посочен срок на договора за кредит – изискване по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. В приложение №1 Условия на кредита, ясно е посочен срока на договора, а именно – 24 месеца.

Неоснователни са аргументите за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9А и т. 11 ЗПК, а именно – липсата в договора на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Посочените изисквания към договорите за потребителски кредит са приложими при договори за потребителски кредити, към които се прилагат различни лихвени проценти през периода на действие на договора, какъвто настоящият договор не е.

Не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Както бе посочено, в договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително приложен е погасителен план, неразделна част от договора, приет по делото и неоспорен от страните, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските за главница и лихва между различните неизплатени суми.