Решение № 760 от 16.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11344/2022
- Вид
- Решение № 760
- Подписан
- 16.02.2023
- Състав
- Рени Коджабашева, Анелия Стефанова Янева, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 272, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 17, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 760 гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Анелия Ст. Янева
Яна Борисова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100511344 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК и по реда на чл.
274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
С решение № 901/08.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 26331/2021 г. на Софийския районен съд, 72 състав, съдът признава за незаконно и отменя уволнението на К. Г. З., извършено с предизвестие от 05.3.2021 г. и заповед № 2220/05.3.2021 г. на управляващия „С. Г.С.Б.“ ЕООД; възстановява К. Г. З., на длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“, в отдел 35049 на „С. Г.С.Б.“ ЕООД; осъжда „С. Г.С.Б.“ ЕООД да заплати на К. Г. З. на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставането му без работа за периода 08.03.2021 г. - 07.9.2021 г. в размер на 12657.87 лева в брутен размер, заедно със законната лихва върху сумата от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 12657.87 лева до 29873.40 лева като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата 17 215.53 лева, сбор от изплатени на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за оставане без работа и обезщетение за 1 неизползван отпуск, а за разликата над 29873.40 лева до предявените 31576.02 лева - като неоснователен. Ответникът „С. Г.С.Б.“ ЕООД е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата 2946.08 лева разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 606.32 лева и разноски за вещи лица в размер на 686.00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 122,62 лева.
С определение № 17534/12.7.2022 г., постановено по гражданско дело № 26331/2021 г. на Софийския районен съд, 72 състав, е уважено частично искането на ищеца по чл. 248 ГПК и решението е изменено в частта за разноските, като вместо постановеното ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 64,71 лева – разноски по делото.
На 30.3.2022 г. срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца К.
Г. З. в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановен на длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“, в отдел 35049, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 12657,87 лева до пълния предявен размер от 31576,02 лева, в частта с която не е присъдена законна лихва върху паричната претенция за периода от подаване на исковата молба – от 29.4.2021 г. до 11.5.2021 г.
Жалбоподателят-ищец поддържа, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че съдът неправилно го е възстановил на длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“, доколкото от представеното по делото допълнително споразумение от 05.12.2019 г. се установява, че заеманата преди уволнението длъжност е „консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“, на която счита, че следва да бъде възстановен. Неправилно районният съд е определил размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като е приел, че последният пълен отработен месец преди уволнението е януари 2021 г., а не февруари 2021 г. Не следвало да кредитира заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице не е взело предвид при определяне на 2 брутното трудово възнаграждение сумите, платени на ищеца за месечен бонус и ваучерите за храна, като последните имали постоянен характер. Неправилно съдът е извършил прихващане на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ с насрещни задължения за връщане на изплатени обезщетения, доколкото то е некомпенсируемо, като не е взел предвид и че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не подлежи на връщане дори и при отмяна на уволнението. Исковата молба била подадена на 29.4.2021 г., поради което именно от тази дата следва да бъде присъдена и законната лихва върху вземането по чл. 225, ал. 1 КТ, а не от определената от съда дата – 12.5.2021 г. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да го възстанови на заемната преди уволнението длъжност - „консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“, в отдел 35049, да уважи изцяло предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ, като му присъди пълния размер на претендираното обезщетение от 31576,02 лева.
Оспорва въззивната жалба на противната страна, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния в обжалваната с нея част. Претендира разноски.
На 07.3.2022 г. срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С. Г.С.Б.“ ЕООД в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото не е уведомил работодателя, че страда от диабет – сторил е това след като му е връчено предизвестието. Нямала правно значение изпратената медицинска бележка, доколкото не било в установената в дружеството –работодател форма на комуникация, като представлявала съдържание на лична кореспонденция, която не обвързва работодателя.
Оспорва въззивната жалба на противната страна, моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния в обжалваната с нея част. Претендира разноски.
На 11.8.2022 г. срещу определение № 17534/12.7.2022 г., постановено по гражданско дело № 26331/2021 г. на Софийския районен съд, 72 състав, е подадена и частна жалба от ответника „С. Г.С.Б.“ ЕООД. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил възнаграждението, без да е съобразил 3 фактическата и правна сложност на делото и извършените действия по събиране на доказателства. Ето защо моли съда да отмени определението в обжалваната част и да му присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер. Претендира разноски.
Ищецът оспорва подадената частна жалба, като счита определението на първоинстанционния съд за правилно. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалвания акт. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
По въззивните жалби:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими. По основателността на въззивните жалби съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е частично неправилно поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 КТ и с осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът К. Г. З. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „С. Г.С.Б.“ ЕООД, по силата на което и съгласно допълнително споразумение от 05.12.2019 г. изпълнявал длъжността „консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 08.3.2021 г. съгласно предизвестие от 05.3.2021 г. и заповед № 2220/05.3.2021 г., връчени му на 08.3.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта не е посочено ясно основанието за прекратяване, не е издадена от лице, снабдено с 4 работодателска власт, не е извършен подбор, не е спазена процедурата по чл.
333 КТ относно получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда и на мнение на ТЕЛК. Твърди, че в периода 08.3.2021 г. – 07.9.2021 г. е останал без работа вследствие на незаконното уволнение. Предвид изложеното моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 31576,02 лева за посочения период, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В частта, с която е уважен искът за отмяна на процесното уволнение, решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което и настоящият състав споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, отнасящи се до този иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд в посочената част относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Във връзка с доводите по жалбата на „С. Г.С.Б.“ ЕООД следва да се добави и следното:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата, като в исковата молба ищецът ясно е посочил, че не е спазено изискването за закрила – към момента 5 на уволнението е страдал от захарен диабет, като преди уволнението работодателят не е получил разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а според ал. 2 на посочения законов текст в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали служителят-ищец се ползва от закрилата – дали е уведомил работодателя и какви са правните последици от това. Пред въззивната инстанция ответникът не оспорва наличието на заболяване /което се установява и от събраните по делото писмени доказателства - медицински документи и заключението на СМЕ/, като последното е сред предвидените в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда . Трайната съдебна практика приема, че работникът/служителят губи привилегията на закрилата по чл. 333 КТ, ако умишлено укрие от работодателя наличие на основания за закрила. Настоящият състав на въззивения съд споделя тази практика, но в случая тя е неприложима. За да укрие служителят заболяването си, той трябва да е запитан от работодателя за наличието на всяко конкретно обстоятелство, като да е декларирал неистина пред работодателя/ да е затаил някой факт, обосноваващ закрила. В случая работодателят, който носи тежестта, не доказва да е запитал служителя за наличие на заболяване. Поради това е ирелевантно дали и кога служителят го е уведомил за това. Още повече, в случая работодателят е имал и сведения и доказателства за наличието на това заболяване. От заключението на съдебнотехническата експертиза, прието от СРС в откритото съдебно заседание от 10.11.2021 г., се установява по категоричен, несъмнен начин, че в периода 08.12.2020 г. – 18.12.2020 г. между ищеца и Д.Д. е водена електрона кореспонденция в социалната платформа „Вайбър“, при която ищецът е изпратил на посоченото лице електронен файл – фотоснимка на медицинска бележка. Изпратената до Долапчиева медицинска бележка съответства на представената към исковата молба, като в нея е удостоверено, че ищецът 6 боледува от инсулинозависм захарен диабет. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че лицето Д.Д. е служител на дружеството-работодател. От представеното от ответника пълномощно от 31.7.2020 г., имащо действие до 31.12.2021 г. /л. 52 от делото на СРС/ се установява, че към декември 2021 г., когато е разменена посочената електронна кореспонденция, това лице е било снабдено от работодателя с представителна власт да представлява дружеството за всякакви цели в качеството му на работодател. Ето защо и няма как да се приеме за основателно възражението на ответника-жалбоподател, че станалото известно на това лице обстоятелство относно заболяването на ищеца не го обвързва.
Разпечатката съдържа 36 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e469ab40-91ed-4741-9e13-da1c72ab0323