Решение № 192 от 13.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 276/2023
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 13.02.2023
- В сила
- 13.02.2023
- Състав
- Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за електронното управление
- чл. 19, ал. 1, т. 4 · Закон за счетоводството
- чл. 20 · Закон за счетоводството
- чл. 26, ал. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 38 · Закон за счетоводството
- § 1, т. 22 · Закон за счетоводството
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 18 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 , ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20231100900276 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№ 20230206185203, постъпила срещу отказ с peг. № 20220927105059-2/31.01.2023г., постановен по заявление с вх. № 20220927105059.
Жалбоподателят „О.Б. Б.” ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Е.С. счита, че отказът е неправилен, неоснователен и незаконосъобразен. Поддържа на първо място, че длъжностното лице е излязло извън обхвата на проверка във връзка с искането за обявяване на ГФО на дружеството, като е искало документи, с които да се установи дали има „редовно приемане“, което обстоятелство е извън предмета на проверка. Според жалбоподателячл.62а от Наредбата е тълкуван неоснователно разширително, като посочва, че съгласно чл. 13, ал.
4 от ЗТРРЮЛНЦ, която регламентира начина предвиден именно за удостоверяване на отрицателните факти (липса на промяна), относими към съответното регистърно производство, а именно чрез декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, каквато е представена още към заявлението. Жалбоподателят поддържа, че съгласно възложените му с разпоредбата на чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ компетентности длъжностното лице от АВ-ТР не може да изследва законосъобразността или не на решения, които не са били обжалвани от съдружниците в законовите срокове и които не касаят пряко заявените за вписване обстоятелства, т.е. няма правомощие да изследва дали представеното за обявяване ГФО е редовно прието и в този смисъл да изисква документи за това и за промяната във фирменото наименование на едноличния собственик на капитала. Жалбоподателят сочи, че абсолютно неизвестно е защо към м.януари 2023 г. длъжностното лице изисква от него да извлечение именно за О.Б.Х.
1
ООД, Германия, при условие, че още със заявление Г2 № 20190606155533, по което е налице вписване, без каквито и да е указания или искане за допълнителни документи, по партидата на търговеца е представен и приет от ТРРЮЛНЦ документ, от който е видна промяната в наименованието на едноличния собственик на О.Б. Ф. И. ГмбХ/ООД, Германия, като в решението за приемане на ГФО съответно за 2018 г. е посочено именно това променено наименование. Такъв документ, с новото наименование е представен и със Заявление Б7 № 20190530122535, по което също е налице вписване, без указания. Тези документи веднъж са събрани, респ. са налични при административния орган, в случая - първичен администратор на данни който чрез обработката и вписването/обявяването на обстоятелства и актове извършва съответна административна услуга (в случая - електронна административна услуга) и по силата на чл.13а във вр. с пар. 1, т. 5 и пар. 8 от АПК, както и по силата на чл.
36, ал. 4 от АПК, чл. 2 от ЗЕУ и чл.11-13 от НАО, същият няма право да ги изисква от заявителя - търговец. Поддържа, че няма нормативно основание да се изисква извлечение от регистъра за посоченото лице. Жалбоподателят твърди ,че независимо от горното и въпреки незаконосъобразността на дадените указания, същите са и изпълнени. Поддържа, че със заявление Ж1 придружително е постъпило и обяснително писмо, че към датата на вземане на решението, едноличният собственик на капитала, носещ наименованието О.Б. Ф. И.
ГмбХ/ООД се представлява от М.Б.. Освен документите, вече налични по партидата на търговеца към посочените по горе заявления Г2 и Б7, с които ТРРЮЛНЦ, респ. ДЛР е събрало и разполага, допълнително е представено и електронно извлечение - удостоверение за актуално състояние към 07.12.2022 г. от търговския регистър на Районен съд Арнсберг, с дата на последно вписване 10.06.2020 г., видно от което М.Б. е законен представител управител на дружеството, с право да представлява самостоятелно същото. Поддържа и че освен горното удостоверенията за актуално състояние от търговския регистър на Районен съд Арнсберг се издават в електронна форма и се изпращат на заявителя във формат PDF, като в писмото към заявлението Ж1 е обърнато изрично внимание, че до Търговския регистър на Германия, като страна членка на ЕС е осигурен достъп, за всяко едно лице, административен орган, съдебен орган, доставчик на обществени услуги и лице, осъществяващо публични функции чрез Европейския портал за електронно правосъдие, където може да бъде извършена и проверка на представените документи. Данните са публично достъпни и безплатни и справка може да се извърши чрез търсене по идентификационен номер и наименование на чуждестранния търговец, като информацията за актуалното състояние отново се предоставя като документ - извлечение в PDF формат.
Поддържа, че от представените със заявление Ж1 документи отново се установява, че О.Б.
Х. ГмбХ/ООД, Германия и О.Б. Ф. И. ГмбХ/ООД, Германия са едно и също юридическо лице, вписано в търговския регистър на Районен съд Арнсберг под фирмен номер *******, който е уникален, а освен това към Заявление Г2 № 20190606155533 е представено в електронно извлечение удостоверение за актуално състояние към 08.03.2018 г. от търговския регистър на Районен съд Арнсберг, с превод на български език, с дата на последна промяна 20.12.2017 г., като към вписване № 17, извършено на 28.11.2017 г. се установява именно промяната в наименованието. Към Заявление Б7 N2 20190530122535 е представено в 2 електронно извлечение удостоверение за актуално състояние към 11.01.2019 г. от търговския регистър на Районен съд Арнсберг, с дата на последно вписване 12.07.2018 г. като поддържа, че тези документи са в превод на български език, съгласно чл. 18 от ЗТРРЮЛНЦ, като двете последни такива са и със заверка на подписа на преводача, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2007 г., след измененията в сила от 23.10.2018 г., като спрямо първото от 08.03.2018 г. представянето на заверка на подписа на преводача не е нужно. С оглед горното счита, че неправилно не е извършена справка за състоянието на дружеството, каквато може да се направи в търговския регистър на Районен съд Арнсберг, достъпът до който се извършва чрез Европейския портал за електронно правосъдие, при която да се проверят и обстоятелствата по промените в наименованието, още повече, че по партидата на дружеството са представени надлежни документи, даже повече от веднъж, по които ТРРЮЛНЦ се е произнесъл, като е извършил съответните вписвания именно на база представените документи и за това буди недоумение, как след като тези документи вече са приети и са налични към предходно заявление, в при процесното заявление за обявяване на ГФО, ДЛР приема че не са достатъчни. Жалбоподателят изтъква като мотив и че отказът е незаконосъобразен и на друго самостоятелно основание, тъй като мотивите за отказ на ДЛР се различават от указанията, дадени за обявяване на акта.Сочи, че в указанията на ДЛР дадени по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, е посочено, че за да бъде извършено обявяването дружеството следва да представи извлечение от регистъра по регистрация на О.Б. Х. ООД, ГЕРМАНИЯ, удостоверяващо към датата на вземане на приложеното решение, че документът е подписан от представител на юридическото лице. Представянето на други документи не е указано, включително не е констатирано, че липсват доказателства по отношение на промяна във фирменото наименование на едноличния собственик на капитала. Същевременно за да постанови отказ, ДЛР посочва че „със заявление обр. Ж1 се представят документи, като от същите не може да бъде установено, че към 23.08.2022 г. датата на вземане на решението за приемане на ГФО за 2021 г., представляващ О.Б. Х. ООД, ГЕРМАНИЯ е М.Б., както и че е налице промяна във фирменото наименование на едноличния собственик на капитала, доколкото не се представя официален документ извлечение от съответния регистър, удостоверяващ промяната. Поддържа, че след като указания за представяне на документи за промяна във фирменото наименование на едноличния собственик на капитала не са давани, е процесуално недопустимо длъжностното лице по регистрация да постанови отказ, основан на липсата на документ, представянето на който не е указано по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят счита, че са неправилни и констатациите на длъжностното лице за валидността на електронния подпис, като първо сочи, че за проверката на електронния подпис на пълномощно в полза на заявителя и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в дадените указания по заявлението длъжностното лице не е посочило, че има проблем с удостоверяването на валидността на подписа, а декларацията приложена към заявление Г2 и заявление Ж1 е абсолютно идентична, видно от момента на полагане на електронния подпис. В тази връзка не са давани и указания на дружеството, от ДЛР разгледало заявление Г2. Поддържа и че освен това твърдението на длъжностното лице е невярно, тъй като проблем с електронния подпис 3 няма, защото при проверка се установява, че валидността на електронния подпис на М.М.М.
(************ е от 2022/01/11 до 2023/01/11, за което представя и разпечатка относно валидността на електронния подпис. т.е. към датата на подписване и на пълномощното и на декларацията- 16.09.2022 г., електронният подпис на управителя на дружеството е бил валиден. Това, че много по-късно при проверка след 23.01.2023г. подписът излиза неразпознат не е по вина на заявителя, който надлежно е попълнил и подал всички документи. Предвид горното и по подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа и извършване на исканото обявяване.
Постъпил е подробен отговор от АВ от 08.02.2022. от експерт С.К., с който се сочи, че счита жалбата за допустима, но неоснователна по подробно изложените съображения. В отговора си длъжностното лице се мотивира, че съгласно разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, към заявлението Г2 се прилагат: 1. подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис; 2. (нова - ДВ. бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) декларация от законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19. ал. 1. т. 1 - 3 и чл. 20 от Закона за счетоводството по образец съгласно приложение № 3; 3. (доп. - ДВ. бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., предишна т. 2, изм. - ДВ. бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
Поддържа, че към заявлението е приложено решение за приемане на представените за обявяване документи от едноличния собственик на капитала чрез представител М.Б., но не е приложен документ, удостоверяващ, че М.Б. е законен представител на едноличния собственик на капитала. Освен изложеното като едноличен собственик в решението е посочено О.Б. Ф. И. ООД, Германия, а видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства едноличният собственик е О.Б. Х. ООД, Германия, поради което според него законосъобразно и на основание чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е дало следните указания: да се удостовери редовно приемане на годишния финансов отчет като се представи извлечение от регистъра по регистрация на О.Б. Х. ООД, Германия, удостоверяващо към датата на вземане на приложеното решение, че документът е подписан от представител на юридическото лице. Поддържа, че със заявление обр. Ж1 са представени документи, но от същите не можело да бъде установено, че към 23.08.2022 г. - датата на вземане на решението за приемане на ГФО за 2021 г., представляващ О.Б. Х. ООД, Германия е М.Б., както и че е налице промяна във фирменото наименование на едноличния собственик на капитала, доколкото не се представял официален документ - извлечение от съответния регистър, удостоверяващ промяната. Мотивира се и че представените към заявление обр. Г2 вх. № 20220927105059 и Ж1 вх. № 20230127205518 пълномощно в полза на заявителя и 4 декларация по чл. 13. ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ са подписани с електронен подпис за М.М.М., но при проверка на електронния подпис се появявало съобщение, че "Валидността на подписа е неизвестна". Предвид горното претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.