Решение № 250 от 23.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200189 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1006-002997 от 13.10.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) на С. Ю. П. с ЕГН: ********** от с. З., ул.

„Т.” № 9.

Срещу НП е подадена в срок жалба от С. Ю. П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Сочи, че, че автомобилът не е негов и въобще не го е управлявал на посочената дата. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата не взема отношение по така подадената жалба.

1

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около 14.30 часа с. З., ул. „Т.” № 9 товарен автомобил блъснал паркиран на тротоара лек автомобил марка П. с рег. № ..., собственост на С.А.Я.. На място пристигнал патрул при сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик в състав – свидетеля А. Л. и Б. Г.. Те установили, че по време на настъпилото ПТП лекият автомобил марка П. с рег. № ... не е бил в движение и бил паркиран на тротоара. Собственикът му С.А.Я. по същото време извършвал ремонт на горепосочения адрес - с. З., ул. „Т.” № 9, като бил оставил автомобила преди това в гаража, но тъй като пречил на складирането на строителни материали, той бил изведен от гаража от жалбоподателя С. Ю.

П. и оставен паркиран на тротоара. Според свидетелите А. П. и М. П.а, автомобилът не е могъл да запали и затова само са го избутали навън на тротоара. Полицейските служители попитали кой е паркирал там лекия автомобил, тъй като след справка в сайта на Гаранционен фонд установили, че автомобилът е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Жалбоподателят заявил, че той е паркирал там автомобила. Като приели, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да има сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“, Л. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който е подписан и получен от последния без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

По делото са разпитани като свидетели А. Л., А. П. и М. П.а, които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят С.

Ю. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, който предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност и налагане на санкция на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и 2 действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последният не е собственик на автомобила и по делото не се събраха категорични доказателства, че на процесната дата е управлявал автомобил, за който е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Полицейските служители не са установили нито движението на автомобила, нито управление на същия от конкретно лице, включително и жалбоподателя.

Вярно е, че формалната логика сочи, че този автомобил не се е озовал на посочено място сам, но при липса на категорични доказателства кога точно е бил в движение, кой точно го е управлявал, то обективен елемент от състава на нарушението, а именно факта на управлението, липсва. Няма спор по делото, а и това е изяснено и от самите полицейски служители, че към момента на настъпването на ПТП-то, този автомобил не е бил в движение, а е бил паркиран на място върху тротоара. Въпреки това в АУАН и НП е посочен час на нарушението, извършено от жалбоподателя, свързано с управление от него на автомобила П. без застраховка „Гражданска отговорност“– 14,45 часа, като това е и часът на настъпилото ПТП, посочен и в протокола за ПТП, а към момента на това ПТП автомобилът П. не е бил въобще в движение, което безспорно е установено и от самите полицаи.

В КЗ изрично е предвидено наказанието глоба за собственик физическо лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. Собственик на автомобила е лицето С.А.Я.. Жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. В случая контролните органи са можели да ангажират отговорността именно на собственика на МПС, който е бил на място, без значение на това кой точно е управлявал автомобила. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Вместо това и без да са установили факта на управление на автомобила изобщо, а още по-малко от жалбоподателя, те са ангажирали отговорността му, че е управлявал този автомобил без никакви доказателства в тази насока. При липса на подобни доказателства е видно, че актосъставителят и АНО свободно боравят с предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на база тях – като се почне оттам, че автомобилът е бил управляван на процесната 3 дата (дори е посочен час на управлението – 14,45 ч. – когато категорично не е бил в движение) и се стигне дотам, че именно жалбоподателят е бил водача му. Така, ако се впуснем в теориите на вероятностите, може да стигнем да всякакви изводи, но това не означава в никакъв случай, че ще сме стигнали до обективната истина.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като по делото от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя към датата на твърдяното нарушение. Не се установява виновно поведение от страна на жалбоподателя, още повече и че същият не е собственик на автомобила. В случая не се установи да е налице соченото административно нарушение, свързано с управление на автомобила, а още по-малко такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и недоказаност. При цялостния контрол за законосъобразност, съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител жалбоподателя, което следва да бъде уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 221006-002997 от 13.10.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) на С. Ю. П. с ЕГН: ********** от с. З., ул. „Т.” № 9.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на С. Ю. П. с ЕГН:

********** от с. З., ул. „Т.” № 9 , сторените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5