Определение № 17936 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17936 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100504632 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. И. В., подадена чрез пълномощника й – адв. К., срещу определение № 3464/23.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 26550/2023г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. С. К. К. за изменение на определение № 44306/11.12.2023г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като завителят не е възразил, че претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, а искането за присъждане на разноски е направено във възражението срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което са представени пълномощното и договор за правна защита и съдействие за осъществяване на безплатна правна помощ.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В срока за отговор е постъпило становище от заявителя в заповедното производство – „Софийска вода“ АД, като жалбата се оспорва и се прави искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, след запознаване с доказателствата по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество се явява неоснователна, поради следното:

Установява се по делото, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Софийска вода“ АД, е издадена Заповед № 27631/18.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 26550/2023г. по описа на СРС, 165 състав, с която е разпоредено длъжникът Г. И. В. да заплати на кредитора „Софийска вода“ АД следните суми: сума от 455,50лв., представляваща изискуемо задължение за доставена, отведена и пречистена вода за обект, находящ се в гр. София, ж.к.“********, клиентски номер 1001068113, за отчетен период 11.01.2022г. – 08.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от падаване на заявлението в съда – 17.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сума от 337,35лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.02.2022г. – 08.12.2022г., както и сума от 75лв., представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Длъжницата, чрез пълномощника си, е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е възразила, че не дължи изпълнение, поради погасяване на вземането по давност. Във възражението е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като са представени адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ и е посочена сума на одвокатското възнаграждение в размер на 400лв., ведно със списак на разноските по чл.80 от ГПК.

С определение № 44306/11.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 26550/2023г. на СРС, 165 състав, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, на основание чл.415 ал.5 от ГПК, поради непредявяване на иск от заявителя в дадения му едномесечен срок, като със същото определение е прекратил производството по делото.

С определение № 3464/23.01.2024г., постановено по същото дело, заповедният съд е оставил без уважение искането на адв.С. К. К. от САК за изменение на определение № 44306/11.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 26550/2023г. на СРС, 165 състав, в частта за разноските. Съдът е приел, че разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжницата не се дължат, като такива са дължими само при успешен изход на делото за представляваното от адвоката лице, а в случая производството по делото е прекратено, поради непредявяване в срок на иск, с което не е разрешен материалноправен спор, поради което и не са налице предпоставките по чл.38 от ЗАдв.

Съдът, в настоящия си състав счита, че макар в заповедното производство да не е разрешен материалноправен спор, възнаграждение на пълномощника на длъжницата, подал възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, се дължи, но не в претедирания размер, доколкото подаването на възражение е основание на заявителя в заповедното производство да бъде определен срок и да бъдат давани указания за предявяване на иск, което в случая не е сторено и това е довело до прекратяване на производството по делото.

Доколкото в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/ не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл.414 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи по аналогия.

За да се приложи по аналогия някоя от разпоредбите на наредбата за определяне на възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6/20.02.2008г. на министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В случая, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.6 т.5 от НМРАВ, предвиждаща възнаграждение за изготвяне на други молби, като така определен, размера на дължимото за заповедното производство адвокатско възнаграждение възлиза на 50лв., в какъвто размер следва да се присъди на пълномощника на длъжницата.

Доколкото се касае за безплатна правна помощ, съдът не е обвързан от посочения от пълномощника размер на адвокатското възнаграждение, тъй като в хипотезата когато се присъжда възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв, същото се определя от съда и не е необходимо насрещната страна да е направила възражение за прекомерност.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като на пълномощника на длъжницата се присъди сумата от 50лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3464/23.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 26550/2023г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. С. К. К. за изменение на определение № 44306/11.12.2023г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.- София, п.к.1618, бул.“******** III“ № ********, Бизнес Център Интерпред ********, да заплати на адв.С. К. К. от САК, адрес: гр. София, ул.“********, сумата от 50лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и съдействие на Г. И. В. – длъжник по обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 26550/2023г. на СРС, 165 състав, на основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3