Решение № 92 от 03.08.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Провадия, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200205 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.

Й. Г., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0324-000137/ 21.03.2023г. на Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се изтъкват обширни доводи в тази насока. Моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, въз. Г., редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

В съдебно заседание претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2023г. в 12,35 часа в гр.Д., обл.Варна по ул.“Никола Обретенов“ до ЖП-Прелеза / за село К./, в посока гр.А., въззивника управлявал лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“ с рег.№***, собственост на „Артефакт 1“ ЕООД, Булстат ***, като моторното превозно средство не е било регистрирано по надлежни ред. Същото е било със служебно прекратена регистрация от 11.10.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП от с-р ПП-Д.. Във връзка с констатираното е било образувано БП №2012/2023г. по описа на РУ-Провадия и същото изпратено по компетентност на РП-Варна ТО Провадия, която 1 с постановление №1656/2023г. прекратила наказателното производство. Наказателното постановление било издадено съгласно постъпило в РУ-Провадия постановление №1656/20203г. за прекратяване на наказателното производство по БП №2012/2023г. по описа на РУ-Провадия. За това св.А. съставил против въз.Г. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. Поради това била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП, ТО-Провадия. С Постановление от 08.02.2023г. било прекратено на основание чл.199 и чл.361, вр. чл.357, ал.1, т.1, вр. чл.243, ал.3, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Г. на

31.01.2023г. в 12,35ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Г. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие актосъставителят не се е явил, като със съгласието на процесуалния представител на въззивника, същият бе заличен от списъка на лицата за призоваване.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 23-0324-000137/ 21.03.2023г е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи. Копие от същата е приложена по преписката. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

2

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. Г. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация.

Отново от постановлението на ВРП се установява, че не са били събрани доказателства за това, че въз. Г. е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията, доколкото автомобилът е бил собственост търговското дружество на което същият е бил управител. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Г., е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Г. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се налице доказателства за това, че въз. Г. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на 3 прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е посочено , че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП без да това да е уведомен собственикът на превозното средство.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението отменено като неправилно и незаконосъобразно. следва да бъде

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. Симеонов да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 600лв. Тази сума е над минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и като съобрази, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на въз. Г. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно Постановление №23-0324-000137/ 21.03.2023г. на Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна, с което на Г. Й. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г. Й. Г., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4