Решение № 43 от 30.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Кр. Ил. Ст. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600257 по описа за 2021 година С присъда №28 от 29.09.2021г. по НОХД №578/2021г. Бургаският окръжен съд признал подс. Р. В. В. за виновен в това, че:

А. На 10.06.2020г., в гр. Бургас, в ж. к. „М. р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.*, в обитавания от него апартамент, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно: метамфетамин с общо нетно тегло

5,067 грама, на стойност

126,67 лева и

3,4

– метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ с тегло 0,631 грама, на стойност 25,24 лева, както следва:

Обект №1 – 4,795 грама със съдържание на основно вещество метамфетамин – 49,30%;

Обект №2 – 0,194 грама със съдържание на основно вещество метамфетамин - 4,30%;

Обект №3 – 0,078 грама със съдържание на основно вещество метамфетамин - 53,80%;

1

Обект №4 – 0,631 грама със съдържание на основно вещество MDMA 43,20%, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и чл. 54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева.

Б. На 10.06.2020г. в гр. Бургас, в ж. к. „М. р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.* и на 02.07.2020г. в гр. Бургас, в себе си, в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, съгласно чл. 3, ал. 4, чл. 30 и чл.

73, ал. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и приложение I от Наредба №1 от 18.04. 2008г. за контрол на прекурсорите на наркотични вещества и Регламент № 273/2004, чл. 2, буква „а“, Приложение I, Категория 3 на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества, държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотичното вещество „метамфетамин“, с цел неговото разпространение, както следва:

1. На 10.06.2020г. – прекурсори: солна киселина /хлороводород, хидроген хлорид, HCL/ с общо нето тегло 0,400л. /411,640 гр./; материали: натриев хидроксид /натриева основа, NAOH/, с общо нето тегло – 390,410 гр.; червен фосфор /Р/ с нето тегло 2,630 гр.; червен фосфор /Р/ с нето тегло 1,066 гр. ; червен фосфор /Р/ с нето тегло 0,159 гр.; червен фосфор /Р/ с тегло 4,843 гр. или общо червен фосфор /Р/ с нето тегло 11,205 гр.;

Йод с общо нето тегло – 7,751 гр.; съоръжения: един брой стъклена колба с вместимост от 300 мл., електронна везна в сив цвят, противогаз с надпис „Pro 2000 CF“.

2. На 02.07.2020г. - прекурсори: солна киселина /хлороводород, хидроген хлорид, HCL/ - 0,430 л. /473,680 гр./, солна киселина /хлороводород, хидроген хлорид, HCL/ - 0,420л. /454,370 гр./; материали: натриев хидроксид /натриева основа, NAOH/, с общо нето тегло –388,230 грама;

Йод с общо нето тегло –25,1100 грама; червен фосфор /Р/ с нето тегло 4,488 грама; съоръжения: гумена ръкавица, ролка алуминиево фолио, стъклена колба – 250 мл., пластмасова фуния, стъклена колба – 150 мл., стъклен огнеупорен 2 капак, прозрачна пластмасова тръбичка, 1 брой електронна везна, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.2 вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 30 000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Р. В. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил наказанието глоба в размер на 30 000 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на подс. Р. В. В. по НОХД №3399/2020г. на Районен съд – Бургас.

Осъдил подс. Р. В. В. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както следва: 588,17 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас и 30 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.

Отнел в полза на държавата веществените доказателства: наркотичните вещества и прекурсорите, предадени на Агенция „Митници“, ЦМУ с писмо № 3292р-2482/08.02.2021г. за предаване на НВ, писмо до „Митници“, ЦМУ № 431000-9038/11.11.2020г. за предаване на НВ, приемопредавателен протокол за предаване на НВ и прекурсори.

Произнесъл се по предметите, приложени като веществени доказателства, които на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК отнел в полза на държавата и постановил тяхното унищожаване като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. Р. В. В. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Претендира се въззивният съд да отмени атакуваната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

Алтернативно иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че въззивната жалба на упълномощения защитник на подс. Р.В. е неоснователна. Счита, че 3 атакуваната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което пледира тя да бъде потвърдена. Преценява, че на досъдебното производство и в съдебната фаза не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Намира мотивите на първоинстанционния съд за пълни, ясни, задълбочени и съответни на осъдителния диспозитив. Изказа позиция, че събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, обосновават възприетата от съда фактическа обстановка, която от своя страна е дала основание да се направят законосъобразни правни изводи за съставомерност на инкриминираните деяния и за тяхното авторство в лицето на подсъдимия.

Възразява срещу довода на защитника за необоснованост на присъдата, респ. за липса на доказателства, установяващи извършването на двете престъпления. Изтъква, че по делото са събрани многобройни доказателствени материали - показанията на свидетелите: M. K., Н. Ч., В. Н., Г. К., К. Х., Ж. И. и А. Н., протоколите за претърсване и изземване, протоколите за оглед на веществени доказателства и отделяне на представителни проби, заключенията на експертизите, справки за съдимост и др., които в мотивите на съдебния акт са обсъдени подробно, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдени са и противоречията между доказателствените източници, осъществена е задълбочена и обективна оценка на наличната доказателствена маса от страна на съда, отговорено е и на възраженията на защитата. Изрази становище за категорично установена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка и за изведени от нея законосъобразни правни изводи. Смята, че са неоснователни възраженията на защитника за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на свидетелски показания, депозирани на досъдебното производство, а не изявленията на свидетелите при разпита им в съдебното следствие. В тази връзка отбелязва, че когато свидетелят твърди, че не си спомня определени обстоятелства, както и при оттеглени показания, в случай, че досъдебните показания са били прочетени по установения ред при наличие на законовите предпоставки за това, съдът може да даде вяра или на показанията, дадени по време на досъдебното производство, или на тези, дадени в хода на съдебното следствие, в зависимост от това кои от тези обяснения в пълна мяра кореспондират с другите събрани, проверени и кредитирани по делото доказателствени материали. Отстоява тезата за правилен подход на съда в преценката му на кои свидетелски показания да се довери – на тези от досъдебното производство или на тези, дадени пред него.

4

Отдели специално внимание на досъдебните показания на свид. K., който не ги потвърдил при разпита си на съдебното следствие. Смята, че първоинстанционният съд правилно е дал вяра на показанията на посочения свидетел, дадени в хода на разследването, когато той е имал пресен спомен за случилите се събития, а въпросните показания са детайлни, последователни и кореспондиращи с останалите доказателствени средства – показанията на свид. Ч., протокол за претърсване и изземване и др. Съпоставяйки досъдебните и съдебните показания на свид. K. и анализирайки разминаванията между тях, сподели оценката на съда за достоверност на първите показания на свидетеля. Присъедини се към разбирането на съда, че показанията на свид. K. не са били дадени под натиск на полицията, тъй като в тази насока липсват каквито и да е било данни в кориците на делото. На възражението на защитника за липса на намерен ефедрин, основен компонент за производство на метамфетамин, противопоставя факта на намерено готово производство, при което очевидно е бил използван ефедринът и това обяснява отсъствието на това вещество сред намерените прекурсори. Позовава се на съдебна практика, която пояснява какво представляват материалите по смисъла на чл.354а, ал.1, изр.2 от НК. Подчертава, че за съставомерността на деянието по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК законът не поставя изискване за минимални количества или концентрация на веществата, нито предвижда условие подсъдимият да държи всички необходими вещества за синтез на съответния наркотик. Намира наложените наказания за справедливи, определени при спазване изискванията за индивидуализация на наказанието и при съобразяване смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Солидаризира се с мнението на съда за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства и с дадената оценка и значение на утежняващите фактори касателно необходимата наказателна репресия спрямо подсъдимия. Намира за правилно приложен текстът на чл.23, ал.1 от НК, като в съответствие с него съдът е определил наложеното общо най-тежко наказание – четири години лишаване от свобода, което ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. По изложените съображения моли въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната осъдителна присъда.

Упълномощеният защитник на подс. Р.В. В. поддържа подадената от него въззивна жалба, заявявайки, че първоинстанционната осъдителна присъда е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди, че както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза е налице дефицит на 5 годни доказателства, които да обосновават осъдителните изводи на първата инстанция. Счита, че съдът неправилно е дал приоритет на едни свидетелски показания за сметка на други, които е пренебрегнал. Заяви, че по това наказателно производство е налице само един-единствен свидетел, който уличава подсъдимия в извършване на вменените му престъпления. Обръща внимание на заключението на съдебно-химическата експертиза, което е категорично, че в отсъствието на ефедрин и псевдоефедрин не може да бъде произведен метамфетамин. Отстоява тезата, че досъдебните показания на свидетеля, който уличава подсъдимия в осъществяване на престъпната деятелност, са били дадени при наличие на упражнено полицейско насилие, макар че такова не може да бъде доказано в настоящото производство, както и по други наказателни дела, но това е така, защото всеки полицейски служител, упражнил насилие спрямо свидетел или обвиняем, взима необходимите мерки да няма доказателства за това. Смята, че такъв е и конкретният случай.

Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Отправя алтернативно искане за намаляване на наказанието, което намира за прекомерно, като не конкретизира за кое от наложените на подсъдимия няколко наказания се отнася претенцията.