Определение № 579 от 22.08.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 449/2025
- Вид
- Определение № 579
- Подписан
- 22.08.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Деспина Георгиева Георгиева, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.9-10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9-10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579 гр. Варна, 22.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Мария Кр. Маринова
Деспина Г. Г. като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20253000500449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх.№ 2813/14.07.2025 на Д. Х. Г. чрез нейния процесуален представител К. Г. Т. от гр.Елена против решение № 76/11.07.2025Г по гр.д.№ 217/2025 на ОС~ Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск против ответниците
ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ВЕЛИКО ТЪРНОВО, АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ШУМЕН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-СТ.ЗАГОРА за солидарно заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 3 3 000лв за допуснато нарушение на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 532/2023 на АС-В.Търново, сьгл. чл.6 §1 от КЗПЧОС, като е осъдена да заплати на всеки един от ответниците Върховен административен съд и АС-В.Търново юрисконс. възнаграждение от по 100лв., на осн.чл.78 ал.8 ГПК.
Счита решението за невалидно, недопустимо и неправилно, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон поради оскъдното излагане в мотивационната част правните и фактически изводи, съобразно изискването на чл.235 ал.2 и 236 ал.2 ГПК - необсъждане на всички доводи и относимите към тях доказателства, като същото не отразявало действителното правно положение между страните. Поради това обжалваният съдебен акт е нищожен и делото следвало да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Основанието за връщане за ново разглеждане произтичало и от обстоятелството, че съставът, постановил нищожното, обезсиленото или 1 отмененото решение, не се бил ангажирал със становище относно фактите по делото /в настоящия казус липсвали читави индиции за това/ по предмета на спора и приложимия материален закон. Затова моли за отмяната на решението и за уважаване изцяло на исковата претенция в пълния й размер Счита, че въззивният съд следва да изпълни задължението да обсъди всички възражения и доводи на страните, като е цитирана задължителна практика на ВКС.
На следващо място, не било изпълнено от първоинст. съд задължението по т.15 от ТР № 3/22.04.2005г по тълк.д.№ 3/2004г на ОСГК на ВКС, за задължителното участие на прокурор в качеството му на контролираща страна, съгл.чл.10 ал.1 ЗОДОВ. Затова решението подлежи на обезсилване и делото - на връщане за ново разглеждане.
Твърди допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в дадени неправилни указания на страните, съгл.чл.146 ГПК, и най-вече при разпределение на доказателствената тежест. В доклада по делото и в неговата обявена окончателност не били изяснени в пълнота обстоятелствата, от които произтичали претендираните права и направените възражения от страните /липсвал списък на правно-релевантните факти/, съобразно които страните да изпълнят указанията на първоинстанционния съд, според задълженията си по чл.146 ал.1 т.2 ГПК и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. - липсвала пълна изчерпателност, в съответствие със задължението на съда да организира производството по делото така, че да отговаря на изискването за разглеждането му в разумен срок, вкл. и когато страната не е проявила необходимата процесуална дисциплина по стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ /с позоваване на обилна практика/ В тази връзка е отправено искане за събиране на доказателства във въззивното производство, считайки че за това не е настъпила процесуална преклузия /позовава се отново на изобилна задължителна съдебна практика/, както следва:
1/ за допускане на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно психологическа експертиза за установяване психичните процеси у въззивницата при конкретна ситуация (афект) и причините, довели до тези процеси.
2/ допускане до разпит на недопуснатите от ОС свидетели, за които твърди, че били заличени, при режим на замяна на посочените в исковата молба.
Отделно от горното, въззивницата счита, че били налице обстоятелствата по чл.22 ал.6 ГПК съдията-докладчик по делото е следвало да се отведе от неговото разглеждане, като се позовава на обстоятелството, че по гр.д. № 296/2025 по описа на ОС-Разград настоящата въззивница е била ищца, а ответник е бил ОС-Търговище, в който съдията-докладчик по настоящото дело е престирал труда си. Затова, съобразно нормата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, за което съществуват други 2 обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговото безпристрастие и в противоречие на случайния подбор чрез електронното разпределение на делата и са налице обосновани доводи за наличие на основание за отвод, съдията-докладчик от ОС-Тщ е следвало да се отведе от разглеждането на спора /отново подробно е цитирана практика на ЕСПЧ.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите- ответници по иска, а именно: ВАС, АдмС-В.Търново и АдмС-Ст.Загора със становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване постановеното от ОС-Тщ решение. В обобщение становищата се свеждат до това, че жалбата изобилства от цитирана съдебна практика и изложение на общо теоретични правни съждения, без конкретика по настоящия казус, което създава затруднение при отграничаването на конкретните аргументи за обжалване. Отречено е наличието на хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК, тъй като липсват наведени конкретни факти от страната в хода на съдебното производство. Спазено е било изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ за разглеждане на делото с участието на прокурор. За да обоснове извод за неоснователност на претенцията, първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, съдържащи се в приобщените като доказателство по делото административни дела, което прави решението ясно и изчерпателно мотивирано с изложени фактически и правни изводи въз основа анализ на събрания доказателствения материал и подвеждането му към приложимите материалноправни норми.
Поради изложеното молят за отхвърлянето на жалбата и за присъждане на юрисконсултски възнаграждения.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира жалбата за допустима и затова следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Що се отнася до заявените с жалбата доказателствени искания:
1/ за допускане на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно психологическа експертиза за установяване психичните процеси у въззивницата при конкретна ситуация (афект) и причините, довели до тези процеси;
2/ за допускане до разпит на недопуснатите от ОС свидетели, за които твърди, че били заличени, при режим на замяна на посочените в исковата молба, съобрази следното:
Още с исковата си молба ищцата е поискала събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетели за установяване на търпените от нея неимуществени вреди,
С определението от закрито заседание на първоинстанционния съд /ОСТщ/ под № 311/4.06.2025 е изготвен проект за доклад по делото, като е определена правната квалификация на иска по чл.2б от ЗОДОВ, а изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е достатъчно ясна, за да определи фактическата и правна рамка на спора, налице са и всички останали 3 реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 127-128 ГПК, очертани са спорните въпроси във връзка с които правилно е разпределена доказателствената тежест. На ищцата е указано, че е в нейна тежест установяването на спорните факти относно това дали делата са били разгледани в разумен срок, настъпването на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от разглеждане в неразумен срок, както и наличието на негативни промени в емоционално- психическото й състояние, вкл. на степента на моралните вреди. В тази връзка й е била предоставена възможност да води двама свидетели в о.с.з.
За насроченото на 7.07.2025г открито съдебно заседание ищцата е била надлежно уведомена още на 4.06.2025 с връчен препис от определението № 311/4.06.2025.
В единственото проведено о.с.з. на 7.07.2025 ищцата не се е явила, нито е изпратила процесуален представител, нито е депозирала писмено становище. С протоколно определение съдът е обявил проекто-доклада за окончателен и след приобщаване към делото събраните писмени доказателства и изисканите адм. дела, е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество.
При това положение се налага извод, че няма допуснато съществено процесуално нарушение от съда при събирането на доказателствения материал във вид на гласни доказателства и делото е останало непопълнено с такива поради процесуалното бездействие на ищцата, която не е осигурила довеждането на свидетелите в о.с.з. Същите не биха могли да бъдат призовани поради непосочване на техните имена и адреси.
Както в исковата молба, така и в първото проведено о.с.з. липсва изрично заявено от ищцата искане за допускане на СМЕ и/или СПсЕ.
В исковата молба, п.II „Доказателствени искания" се съдържа изложение, че съобразно нормата на чл.162 ГПК, когато няма достатъчно данни за размера на иска, съдът е длъжен служебно да го установи и при преценката дали са необходими специални знания, следва да се съобрази с принципите за равенство на страните и за установяване на обективната истина - чл.9-10 ГПК. Това обуславя извод, че се касае за изразено становище за дължимите от съда процесуални действия в хипотезата на чл.162 ГПК, каквато ищецът е приел да липсва, след като не е формулирал конкретно доказателствено искане.
Изложеното налага извод за липсата на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по делото. Ето защо е налице хипотезата на чл.266 ал.1 ГПК, като заявените от въззивницата доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение и делото бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата Д. Х. Г. чрез нейния процесуален представител К. Г. Т. от гр.Елена, за:
1/ допускане до разпит на недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели;
2/ допускане на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебнопсихологическа експертиза за установяване психичните процеси на ищцата и причините, довели до тях
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито с.з. на 12.11.2025г от 9.45ч, за която дата и час да се призоват страните, както и Апелативна прокуратура-Варна, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5