Решение № 20 от 03.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София 03.01.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен

Димитров при секретаря Стефка

Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 1326 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Н.С.К.е предявил против „ДЗИ – О.З.“ АД, гр. София иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на телесни увреждания получени при ПТП на 28.11.2015 г. за сумата от 175 000 лв ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане .

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на товарен автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******З.С.И., а самият автомобил е бил застрахован при „ДЗИ – О.З.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Твърди,че в следствие на катастрофата е получил множество телесни увреждания - разкъсно - контузна рана на главата и контузия на главата и мозъка, счупване на дясна ключица и на дясната лакетна кост и увреждане на медианния нерв,но за търпените болки и страдания ответното дружество му заплатило само сума в размер на 25 000 лв.,която намира за крайно недостатъчна с оглед тежестта на уврежданията и принципа на справедливостта.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „ДЗИ –

О.З.“ АД, гр. София чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че във връзка с предявена пред ЗК „Л.И.“ АД извънсъдебна претенция от ищеца, дружеството е изплатило на същия обезщетение в размер на сумата от 25 000 лв. – за претърпените вреди в резултат от настъпилото ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е паркирал управлявания от него л.а. „Фолксваген Пасат“ на платното за движение в условия на извън населено място в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП, а също така е нарушил и разпоредбите на чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП като е навлязъл внезапно на платното за движение, при положение, че е било вечерно време и видимостта на приближаващия товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ е била ограничена до осветената част от пътя от късите му светлини. На следващо място се излага, че ищецът е нарушил и разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като преди да навлезе по платното за движение е следвало да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, а също така и разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че преди да се качи в паркираното превозно средство, следва да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а наред с това не е включил аварийната светлина на автомобила си, за да сигнализира опасност на преминаващите автомобили, при условията на ограничена видимост.

Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол от 28.11.2015 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и Присъда по н.о.х.д. № 316/2016 г. по описа на Районен съд - гр.Левски от 06.10.2015 год. се установява, че на 28.11.2015 г. около 17,30 часа по път 1- 3, гр. Бяла - гр. Ботевград, при км. 57+900 в близост до с. Обнова е настъпило ПТП, при което при маневра изпреварване на спрели автомобили , товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ управляван от З.С.И. е ударил пешеходеца Б.Н.Н. и му е причинил телесни увреждания.

По делото не е спорно обстоятелството и се установява от приложената на л.58 полица, че за товарен автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******е имало застраховка за ГО № BG/06/115001341016, валидна от 19.05.2015 г. до 19.05.2016 г.

По делото е назначена и приета без възражения автотехническа експертиза. Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от него се установява следният механизъм на ПТП – товарен автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******се е движел по по път 1- 3, гр. Бяла - гр. Ботевград, при км. 57+900 в посока от гр.Бяла към гр.Ботевград север на юг със скорост от около 60-80 км.ч. на къси светлини,като в прав участък на пътя и при видимост в рамките на осветеността –около 60-70 м. със закъснение е предприел маневра да заобиколи спрените в попътната лента автомобили, преминал много близо до спрелия лек автомобил „Фолксваген Пасат", при което ударил с дясното странично огледало намиращия се до предната лява врата на този автомобил Б.Н.Н..

Най-лявата част на спрелия автомобил бил на около 1.75 м. в пътната лента /общата й ширина е била 3.90 м./, като пострадалия е бил до автомобила,т.е. още повече към средата на пътя.Въпреки,че вочачът на товарния автомобил е могъл да забележи стоящия до спрелия автомобил пешеходец още най-малко от 50 м.,той предприел маневра за изпреварване/разминаване едва на около 20 м. от задната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат",при което минал много близо до левия край на този автомобил и с дясното си огледало ударил пострадалия.

От Заключението на двете СМЕ,които съдът приема като обективни и професионални се установява,че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е получил разкъсно - контузна рана на главата и контузия на главата и мозъка, счупване на дясна ключица и на дясната лакетна кост и увреждане на медианния нерв. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в Клиника по

„Ортопедия и Травматология” на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен,където на 02.12.2015 год. е опериран- кръвна (открита) репозиция на фрактурата на дясна лакътна кост и поставяне на метална остеосинтеза със заключваща се плака.

Раната на главата, която е с размери 15/20см. и с неправилна форма в теменната област е обработена хирургично, контузията на мозъка и на медианния нерв - медикаментозно , а дясната ключица е лекувана консервативно с „ортеза”, поради което не е зараснала анатомично правилно.

Болките и страданията на ищеца през първите 15-20 дни, когато започва процеса на зарастване на счупените кости са били с много голям интензитет. Фрактурите на дясна лакетна кост и дясна клавикула, значително са затруднявали двигателната функция на десния горен крайник за период по дълъг от 30 дни. Фрактурата на дясната ключица е зарастнала неправилно, поради което има скъсяване на същата с около 10 см., което е довело до деформация на цялата дясна гръдна половина на тялото спрямо лявата част. За анатомичното правилно възстановяване е необходимо да бъде извършена оперативна интервенция - остеотомия (счупване) на неправилно зарастналата ключица, анатомично наместване и метална остеосинтеза със заключваща се плака. Фрактурата на лакътната кост, която е оперирана е зараснала анатомично и подлежи за нова операция за изваждане на остеосинтетичния материал. Голямата разкъсно - контузна рана в теменната част на главата, ще остане завинаги и представлява „загрозяващ дефект”, който може да бъде отстранен само чрез пластична операция.

Налице е остатъчна невропатия на десния медианен нерв,с очаквано подобрение на движението,но не и пълно възстановяване.

От показанията на св. К.Н./съпруга на ищеца/ се установява, че непосредствено след катастрофата съпругът й е бил приет в болница в гр.Плевен,където е оперирана камо фрактурата на лакътя,но не и фрактурата на ключицата.Изпитвал силни болки,които продължили и след изписването му-не можел да спи легнал,постоянно пиел обезболяващи.Все още има болки в дясната ръка,не може да вдига и хваща по-тежки неща.

От показанията на св.З.И./делинквент/ се установява,че предприел маневрата изпреварване по-късно,тъй като в тъмнината много късно разбрал,че автомобилът пред него е спрял,а не се движи.Това е било така,тъй като не били пуснати аварийни светлини,нямало и авариен триъгълник. Видял пострадалия и друг човек едва когато вече изпреварвал автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.

45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

По въпроса дали е налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил съдът приема,то това е установено с , което по силата на чл.300 ГПК е задължително за съда, поради което приема,че водача на товарен автомобил Фолксваген Крафтър, с д.к. № № *******З.С.И. по непредпазливост и в нарушение на чл.5,ал.1,т.1,чл.20.ал.2 и чл.116 ЗДвП е допуснал процесното ПТП, в резултат на което е причинил травматични увреждания на ищеца Б.Н.Н..

Доказан е фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Установено е и няма спор за това, че за лекия автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.

По неговия размер:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Ответникът е противопоставил възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат ,които са частично основателни. Пострадалият се е намирал до автомобила си спрян на натоварено пътно платно очевидно без да се съобрази или най.малкото подценявайки приближаващия се автомобил /види от повече от 300 м./, като независимо дали е правил опит да се качи на автомобила си или просто е стоял до него е нарушил правилата на чл.113,ал.1,т.1 е и ЗДвП и също разпоредбата на чл.95,ал.1 ЗДвП.

Основателно е и възражението за нарушаване разпоредбата на чл.74а от ЗДвП-липсата на пуснати аварийни светлини се установява само от показанията на делинквента,но не се опровергава или поставя под съмнение , от което е и да е друго доказателства по делото или различно твърдение/реплика на ищеца.

Възражението по чл.94,ал.2 ЗДвП за паркиране на пътя не е основателно,тъй като автомобила не е бил паркирал,а спрял.

При гореизложеното,съдът намира,че следва да се приеме 30 % съпричиняване от страна на пострадалия.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените силни болки и страдания особено в първия месец след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е приключил за срок около 7-8 месеца, с изключение на възстановяването на остатъчната невропатия на десния медианен нерв,което ще продължи с подобрение според експерта,но не и с пълно възстановяване.

Съдът взема пред вид и факта, че през първите два-три месеца дни ищецът е имал силни затруднения при обслужването си. Съдът отчита и факта, че към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано,макар да се налага втора операция за изваждане на металната плака и евентуално такава за отстраняване на белезите по главата,но евентуалните вреди от тези бъдещи интервенции,доколкото не са сигурни и не са факт, не са предмет на настоящето обезщетение.

Следва да се има предвид,че лошото лечение на счупената ключица не е пряка и непосредствена последица от увреждането. За неправилното и небрежно лечение отговорността е на съответните лекари или на болничното заведение,но не и на причинителя на катастрофата,респективно неговия застраховател по ГО.

Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 60 000 лв., а след приспадане на приетия процент съпричиняване от 30 %, и извънсъдебно изплатените 25 000 лв. искът следва да се уважи за сумата от 17 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.Над този размер до претендирания от 175 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.