Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28236 от 04.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16180/2026
Вид
Определение № 28236
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28236 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110116180 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л. С. Л., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 338,49 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г., както и сума от 39,89 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 07.03.2026 г., сумата в размер на 7,59 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2025 г., както и сумата в размер на 2,43 евро – мораторна лихва за периода от 16.07.2023 г. до 07.03.2026 г., текла върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (23.03.2026 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 300/2026 г. по описа на РСГълъбово.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, 1 необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба.

Не следва да се допуска съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не са въведени оспорвания от ответника във връзка с извършени от негова страна плащания.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Далсия ” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Ответникът Л. С. Л., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба лично в срока и по реда, установен в чл. 131 от ГПК.

Ответникът е приложил в отговора си документи, чието приемане като писмени доказателства по делото се претендира. Това доказателствено искане е относимо, допустимо и необходимо, поради което следва да бъде удовлетворено.

Прави се искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да установи факта на неползване на процесния имот, като искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

На следващо място се претендира конституирането на двама трети лицапомагачи на страната на страната на ответника, а именно: Емил Александров Стоев, ЕГН: ********** и Мария Асенова Колчагова, с ЕГН: **********.

Същите са законни наследници на Юлиана Александрова Стоева – същата наследодател на процесния топлоснабден имот. Претендира се конституирането на лицата по реда на чл. 219 от ГПК с оглед евентуално упражняване на законните права на ответника срещу двамата и необходимостта от обвързването им с установените в настоящия процес факти и обстоятелства във връзка с ползването на имота и владението на същия.

Съдът намира искането за конституиране на посочените трети лица-помагачи з а частично основателно – само относно конституирането на лицето Мария 2

Асенова Колчагова. Същото е направено своевременно, а и са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 ГПК. От изложените в исковата молба твърдения следва извод, че за ищеца съществува правен интерес от участието н а третото лице – помагач Мария Колчагова в производството, доколкото постановеното по делото решение би могло да се отрази върху правната й сфера и да обуслови възникването или упражняването на евентуални регресни или други свързани права и задължения между нея и подпомаганата страна, с оглед развитието и на гражданското производство, висящо пред 31-ви състав.Тези предпоставки не са налице спрямо другия претендиран помагач Емил Александров Стоев, доколкото същият не е страна по гр.д. 58615/2023 г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Най-сетне е заявено искане за спиране на настоящото производство поради съществуването на друг висящ спор, който се явява преюдициален за изхода по настоящото дело. Конкретно, ответната страна разяснява, че става въпрос за гр.д. 58615/2023 г. по описа на СРС, 31-ви състав, което е инициирано от Александър Любомиров Александров срещу Емил Александров Стоев (срещу него производството е прекратено с разпореждане от 05.11.2025 г.) и Мария Асенова Колчагова. Предметът на делото се свежда до признаване за установено по отношение на ответницата Колчагова, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент с идентификатор ***, и административен адрес: София, ж.к. „Младост“ 1, бл.

66, вх. 7, ет. 2, ап. 77, и площ от 59,53 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 6 с площ 3,05 кв.м. и 0,553 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, по силата на саморъчно завещание на Юлияна Александрова Стоева от 14.01.2021 г., обявено като акт № 11, том VI, вх. рег.

№ 14446, нот. дело № 157/2022 г. на нотариус Иван Дахтеров с № 039 от регистъра на Нотиралната камара, и за осъждане на ответницата да му предаде владението на имота. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения (в този смисъл вж. и TP №2/19.11.2014 г. пo т. д. №2/2014 г. и TP №8/07.05.2014 г. пo т. д. №8/2013 г. нa 3

OCГTK). Според настоящия съдебен състав е налице именно хипотеза на преюдициалност по отношение на съществен за настоящия спор факт – а именно собствеността на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 1, бл. 66, вх. 7, ет. 2, ап. 77. Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно, до приключване на гр.д. 58615/2023 г. по описа на СРС, 31-ви състав с окончателен акт.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л.

С. Л., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 338,49 евро, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г., както и сума от 39,89 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 07.03.2026 г., сумата в размер на 7,59 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2025 г., както и сумата в размер на 2,43 евро – мораторна лихва за периода от 16.07.2023 г. до 07.03.2026 г., текла върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на 4 заявлението по чл. 410 ГПК в съда (23.03.2026 г.) до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

300/2026 г. по описа на РС-Гълъбово.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.07.2023 г. до м.04.2025 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът Л. С. Л., ЕГН ********** претендира, че исковете, насочени срещу нея, са неоснователни. Счита, че претенцията се явява неоснователна както по основание, така и по размер. През процесния период ответникът не е собственик на процесния имот, като такова обстоятелство не се твърди дори в исковата молба. Подчертава, че дори да се докаже, че през процесния период ответникът е притежавал идеална част от процесния имот по силата на саморъчно завещание на Юлиана Стоева, то това обстоятелство само по себе си не доказва нито твърдението за ползвана топлинна енергия, нито пък количеството, вида и стойността на енергията, претендирана за плащане. Твърдението, че ответникът е ползвала процесния имот не отговаря нито на фактическото положение на нещата, нито пък на събраните доказателства по делото. Следва да се отбележи, според ответната страна, че дори преди смъртта на наследодателката Стоева, всички отоплителни тела от апартамента били демонтирани. Неоснователно било и претендираното заплащане за услуга дялово разпределение, както и начислените мораторни лихви. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира разноски.

5

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно съединяване положителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия за ответника и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да представи изисканите от него документи за датата на откритото съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба.

6

ОПРЕДЕЛЯ депозит за СТЕ в размер на 200 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Атанас Желязов.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Мария Асенова Колчагова, с ЕГН: ********** като трето лице-помагач на страната на ответника, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.