Определение № 366 от 14.01.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366

Бургас, 14.01.2026 г.

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ като разгледа докладваното от съдията Николай Диамандиев административно дело № 74/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Г. Б., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [жк], вх.9, ет.4, ап. 86, подадена чрез упълномощен представител адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000222/29.12.2025г., издадена от С. А. О., на длъжност полицейски инспектор при РУ Приморско, ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ГГ“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Развити са доводи, че жалбоподателят е професионален шофьор и от 01.06.2025г. работи на трудов договор като шофьор-снабдител при работодател – „Даника 97“ ЕООД, с [ЕИК], като служебните му задължения са свързани с шофиране и снабдяване със стока на ресторант-търговски обект на дружеството. Сочи, че оставането му без СУМПС ще доведе до преждевременно прекратяване на трудовото му правоотношение и оставането му без доходи. На следващо място сочи, че е сключил предварителен договор за покупка на товарно МПС, намиращо се в Германия, за което е платено капаро в размер на 10000 евро и е предстояло на 08.01.2026г. да бъде извършено доплащане и МПС да бъде взето от Германия от жалбоподателя. Счита, че при неосъществяване на сделката ще загуби внесеното капаро. От жалбоподателя са приложени доказателства за наличието му на трудово правоотношение с работодател – „Даника 97“ ЕООД, с [ЕИК] – служебна бележка от 09.01.2026г., както и разпечатки от съобщения във Вайбър.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000222/29.12.2025г., издадена от С. А. О., на длъжност полицейски инспектор при РУ Приморско, ОД на МВР - Бургас, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за това, че на 29.12.2025г. около 14:51ч. в общ. Приморско, на път Втори клас № 99, управлявал собствения си лек автомобил Т. Х. с рег. № [рег. номер], като при направена справка в РСОД е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 04.11.2025г.

Според чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1, между които попада и процесната, се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че за ПАМ, наложени по реда на чл.171 от ЗДП, законът допуска предварително изпълнение.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Съдът намира, че в случая за оспорващия биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, които по значимост са противопоставими на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт по силата на закона.

От представените доказателства се установява, че жалбоподателят е професионален шофьор, който по трудово правоотношение, считано от 01.06.2025г., е нает от дружеството „Даника 97“ ЕООД, с [ЕИК], като служебните му задължения са свързани с ежедневно шофиране и снабдяване със стока на търговски обект на дружеството. Жалбоподателят излага конкретни твърдения в какво биха се изразили значимите или трудно поправими вреди, като е видно, че с отнемането на свидетелството да управление няма да може да осъществява служебните си задължения. Представената служебна бележка подкрепя твърдението.

Заповедта безспорно би могла да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, следователно в конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението на акта, в съответствие с чл. 6 от АПК, който, като регламентира принципа на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на закона.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000222/29.12.2025г., издадена от С. А. О., на длъжност полицейски инспектор при РУ Приморско, ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ГГ“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: