Решение № 1021 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110103793 по описа за 2024 година

Ищцата Б. Г. Б., ЕГН **********, чрез адв. А. Д. е предявила иск срещу „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността Договор за потребителски кредит № 761736/27.05.2019 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че на 27.05.2019 г. между ищцата и „Ф.Б." ЕООД, с ЕИК: *** е сключен Договор № 761736 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно чл. 1 от Договора, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 2000 лв. Съгласно чл. 3 от договора, ищцата е трябвало да върне общо сумата от 2460 лв., която представлява сбор от: главница в размер на 2 000 лв. и лихва в размер на 460 лв., при лихвен процент 23 %. Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани на 12 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде извършено на 26.06.2019 г. (първа падежна дата на вноска). Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на 49.11.

Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от F. B. в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочва, че 1 видно от чл. 3 от Договора във връзка с чл. 1.6 от Договора за гаранция (поръчителство), общият размер на задължението на ищцата възлиза на 4 000 лв. (2460 лева главница и лихва заедно с 1 540 лева такса гарант). Съгласно Договор за гаранция с M. B. (чл. 1.6.) Такса за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 1 540.00 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция.

С имейл от 21.05.2022 г. ищцата била уведомена от ответника "Ф.И." ЕАД, ЕИК:

*** за извършена цесия на нейно задължение към ответното Дружество. Тъй като в имейла не е посочен цедент, ищцата се свързала по предоставените в имейла телефонни номера с представител на ответника и от същия е разбрала, че предмет на цесията е нейното задължение към „Ф.Б." ЕООД. По силата на изпратения имейл и проведения впоследствие телефонен разговор цесията е съобщена на длъжника - Б. Б., и на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е породила действие спрямо същата.

Обстоятелството, че именно Ф.Б. ЕООД е цедент се потвърждава и от представения с настоящата искова молба имейл, написан от ищцата до Ф.Б. ЕООД, в който последното потвърждава, че вземанията му по процесния Договор са прехвърлени именно на ответното Дружество "Ф.И." ЕАД, ЕИК: ***.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД се излага, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Позовава се на законовата уредба, дадена в чл. 22 от ЗПК, съгласно който текст когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Отделно посочва, че съгласно чл.11, т.10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 2 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Навежда довода, че процесният договор № 761736 за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, обстоятелството, не е посочено кои точно разходи формират ГПР.

Излага, че в съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Посочва се, че в практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22).

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.

10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по3 нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

На следващо място видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за /гаранция/ поръчителство, то между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.

Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето защо компонентът "вноска гарант" от последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В случая в процесния Договор е посочен ГПР - 49.11, а ако се включи разходът за такса гарант 1 540 лева, и възнаградителната лихва, то този ГПР няма да е 49.11.

Излага че, доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Посочва се, че в процесният договор е нарушено и това изискване на закона за точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти,доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място се излага, че възнаграждението за гарант/поръчител не е 4 включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

В съдебната практика се приема/ - Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г./ следното: „съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК " общ разход на кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. и разходите за допълнителни услуги по договора – когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Възражението на въззивника, че договора за поръчителство с Ф.Б. не е задължително условие за получаването на кредита, доколкото ищцата е могла да посочи и избрано от нея лице за поръчител, е неоснователно. Няма спор и е установено по делото – от заключението на СТЕ и съдържащите се в него разпечатки на отделните стъпки от електронното кандидатстване за заема, че обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищцата в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв -Ф.Б., или избрано от нея лице /което разбира се кредитодателят следва да одобри /. Фактът, че тя е избрала поръчител да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за поръчителство с Ф.Б. е задължително условие за получаването на кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита". По настоящото дело положението е същото. Ищцата г-жа Б. не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Според константната и безпротиворечива съдебна практика (Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г., Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 197 от 21.02.2023 г. на ОС -Варна по в. гр. д. № 2504/2022 г., всичките влезли в сила, Решение № 3376 от 4.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 42556/2021), когато не се включа таксата Гарант в ГПР е налице неправилно посочване на ГПР, което води до недействителност на договора за 5 потребителски кредит на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.