Определение № 1690 от 03.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. С., 03.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Гергана Никова

Наталия Н.а като разгледа докладваното от Наталия Н.а Касационно гражданско дело № 20248002103484 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5523/15.05.2024г. на С. Д. К. срещу решение №117/25.03.2024г. по в. гр. дело №59/2022г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е постановено делбата да се извърши чрез изнасянето на съсобствените имоти на публична продан. Според касатора решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че то е и очевидно неправилно и в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд според ТР №1/2009г на ОСГКТК и практиката по чл. 290 ГПК. Касаторът излага, че въззивният съд не е обсъдил установените по делото факти и неговите доводи, като не е съпоставил всички доказателства с изявленията на страните. Твърди, че съдът не е отчел броя на имотите, размера им, броя на съделителите и броя на колената, поради което е избрал неправилен способ за извършване на делбата, като не е съобразил и ТР №2/11.04.2022г. по ТД №2/2021 на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 353 ГПК. Жалбоподателят излага, че в о.с.з., изрично е помолил делбата да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./, като се е позовал на многобройната съдебна практика по нейното приложение. Твърди, че в настоящия случай, съсобствеността е възникнала само по наследяване доколкото с извършените между наследниците разпоредителни сделки само се е увеличил нечий дял, но имотът е останал съсобствен между същите лица. Касаторът оспорва и заключението на приетата по делото комплексна СТЕ. Твърди и нередовно призоваване и представителство на третото лице „Лек Трейдинг“ ЕООД, като в тази връзка е депозирал и две молби от 14.02. и 10.03.2025г. пред 1

ВКС. Предвид изложеното, моли да бъде отменено въззивното решение на РОС, с което се постановява изнасянето на имотите на публична продан, като вместо него се постанови друго, с което делбените имоти се разпределят по реда на чл. 292 ГПК /отм/- аналогичен на чл. 353 ГПК. В условията на евентуалност моли делото да се върне на друг равнопоставен и равно-отдалечен от Р. и София съд, какъвто е Великотърновският окръжен съд. Моли да бъде отменено решението на РОС относно исканата поправка на ОФГ, като бъде съобразено решение №262/2018г. по гр.д. 1519/2017г. I ГО ВКС, лист 2, че наред с идентификаторите е посочена реалната площ, установена от в.л. арх П.. Моли съдът да се произнесе и по частната му жалба срещу определението за разноските, тъй като в първа фаза многократно е искал да му бъдат възстановени разноските. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси, по които се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС:

1.“Когато съсобствените делбени имоти са доказани като самостоятелни обекти- работещи магазини няма логична причина съдът служебно да разпореди разделянето им на по- малки обекти вместо първо да се съобрази с броя на колената, за да има самостоятелен дял за всеки наследник“.

2. „Допустимо ли е въззивният съд да назначи съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе за разделяне на самостоятелните обекти на по- малки със съмнителна функционалност без съгласие на наследниците, в разрез със задължителната практика по чл.

290 ГПК /решение №171/26.05.2010г. по гр. дело №4171/2008, решение №634/4.10.2010г. по гр. дело №1378/2009г., и ТР №2/2022 по ТД №2/2021 ОСГК на ВКС/?“.

3. „При избора на способ от съда за извършване на делбата, когато дяловете са по- малко от броя на наследниците, но има самостоятелни обекти за всяко коляно, може ли и следва ли съдът да се съобрази с искането на някои наследници да им се разпореди в дял определен имот /с парично уравнение като така се спазва основният принцип на чл. 69 ЗН/. Така съдът извършва разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./, аналогично на чл. 353 ГПК вместо да се изнесе на публична продан.“ Според касатора този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излага също, че решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика по чл. 290 ГПК, обобщена в решение №60/26.07.2010г. по гр. дело №534/2009, и решение №138/2012г. по гр. дело №609/2011г.

4. „Третите лица купувачи на отделен имот могат ли да правят искане за изнасяне на публична продан на този имот - преди да са станали собственици на същия преди извършване на делбата /преди да се определят дяловете за кой наследник са/?“. Във връзка с този въпрос счита, че решението противоречи на т.3 от ТР №3/2013 по ТД № 3/2013.

Излага също, че е нарушено правото му за решаване на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съставен в съответствие със закона какъвто съставът, разгледал делото, не е. Счита, че са нарушени чл. 6 пр. 1 КЗПЧОС и чл. 9 от ЗСВ за случайно разпределение на делата както и правото му на собственост, защитено от Конституцията на РБ в чл.117, ал.1 и чл.122, ал.1 /Решение №4/16.06.2009 по КД №4/2009г. КС на РБ/. Твърди и наличието на основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, което е общо правило.

2

Постъпил е общ писмен отговор от ответника Б. Ч., и третите лица- А. К. и „Лек Трейдинг“ ЕООД, в който се моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допускано, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК. Излагат се и съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението.

Чрез постъпилия отговор от адв. К. с качеството му на назначен особен представил на ответника по касационната жалба – И. Л. С. също се изразява становище за липсата на основания за допускането да касационно обжалване, както и съображения за законосъобразност на въззивното решение.

Останалите трети лица не изразяват становище по касационната жалба.

Ответниците Българската държава, представлявана от МРРБ, чрез Областния управител на обл. Р. и София Б. Б. също не изразява становище по касационна жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Производството е за делба във фаза на извършването.

За да постанови обжалваното решение, с което делбените имоти се изнасят на публична продан, въззивният съд е посочил, че с влезли в сила решения №20/12.03.2018г. и №166/10.07.2018г., постановени по гр. д. №1519/2017г. по описа на ВКС, е допусната делба на следните имоти, находящи се в [населено място], [улица], ет.1, в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място]: 1. Самостоятелен обект с идентификатор №*** с площ по скица 63 кв.м., а според заключението на вещото лице арх. П. – 56.08 кв.м., с предназначение за търговска дейност; 2. Обект с №... с площ по скица 51 кв.м, а според заключението – 44. 38 кв. м., с предназначение за търговска дейност; 3. Обект с №... с площ по скица 39 кв.м., а според заключението – 67. 35 кв. м., с предназначение за търговска дейност, съобразно скиците на вещото лице архитект П. П., намиращи се на стр. 560 и 568 от първоинстанционното производство, заедно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 360 кв. м, представляващо имот пл. №674 от кв. 73 по плана на [населено място], между съсобственици и при квоти, както следва: 99/180 ид. ч. за Б. М. Ч.; 60/180 ид. ч. за И.

Б. Л.-С.; 15/180 ид. ч. за С. Б. К.; 3/180 ид.ч. за София Б. Б. и 3/180 ид.ч за Българската държава.

Въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл.288, чл.291 и чл.292 ГПК/отм./, в които са предвидени различни способи за извършване на делбата, като е посочил, че според съдебната практиката, когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но е възможно обособяване на дялове за всяко от наследствените колена, то делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо съгласието на всички съделители. Когато съсобствеността не е възникнала само по наследяване, делбата не може да се извърши по колена. В такъв случай- при комбинирана съсобственост, делбата може да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./, сега чл. 353 ГПК, но само ако съделителите са изразили съгласие да се групират с цел получаване 3 на общи дялове. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай, съсобствеността между страните произтича не само от наследяване, но и от разпоредителни сделки, в резултат на което е възникнала комбинирана съсобственост, с участие на държавата.

От констативно-съобразителната част на назначената СТЕ се установява, че делбените имоти представляват три самостоятелни обекта, разположени в партерната част /сега етаж 1/на триетажна масивна сграда, строена около 1912г/ за хотел с магазини в партера и вход за хотела откъм [улица], с административен адрес [населено място], [улица]. Към настоящия момент и трите обекта се експлоатират като търговски, като два от тях - [№] и [№] граничат един с друг и са с обща преградна стена. Между обектите с идентификатори [№] и [№] се намира стария вход за хотелската част на сградата, който в настоящия момент е обособен като самостоятелен обект, който не е предмет на делбата с идентификатор [№]. Процесните имоти са със застроени площи по КК както следва: [№] /в югозападния край на сградата/ 63,00 кв.м.; [№] /в средата на сградата/- 51,00 кв.м. и [№] /в североизточния край на сградата/- 39,00 кв.м. В периода от построяването на хотел „Сплендид” около 1912г., одържавяването 1949-1950г., възстановяването на собствеността през 1992г. и до 2023г. трите магазина са били преустройвани, разделяни, разширявани с приобщаване към тях на части към дъното на обектите. Разликите в установените площи при измерванията, посочени в различни документи, се дължат на преустройствата и различните правила за изчисляване на застроени площи през годините. На 22.01.2024г. вещите лица са извършили измервания на всеки един от отделните имоти. Приети за актуални са следните застроени площи на магазините, изчислени по сега действащата Наредба № 7/2003г. на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните територии и устройствени зони: обект [№] /в югозападния край на сградата/- 56,08 кв.м.; обект [№] /в средата на сградата/- 44,38 кв.м., и обект [№] /в североизточния край/ - сградата 67,35 кв.м., или ОБЩО застроена площ - 167,81 кв.м. Тази застроена площ се разпределя според дяловете както следва: за Б. Ч.- 92.30 кв.м.; за И. Л.-С.

- 55,94 кв.м.; за С. К. - 13.98 кв.м.; за София Б. -2,80 кв.м.; за Българската държава - 2,80 кв.м.

Експертизата предлага групиране на двата дяла на наследниците на Г. Б. Н. – Б. Ч. /92,30 кв.м./ и София Б. /2,80 кв.м./ в един общ дял с площ от 95,10 кв.м. Останалите три дяла остават самостоятелни. В съдебно заседание съделителят Б. Ч., чрез процесуалния си представител адв.Д. изрично заявява, че не е съгласен на групиране. Назначеният процесуален представител на И. Л. С. заявява, че няма връзка с нея, поради което не може да я ангажира с изрично становище в тази насока. Представителят на Българската държава намира всеки един вариант за обособяване на дялове или евентуално групиране за нецелесъобразен.

Доколкото разпределението чрез групиране може да се извърши само при изразено съгласие от съделителите, което в случая липсва, въззивният съд е приел, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.292 ГП /отм./ чл. 353 ГПК. След като е съобразил, че делбата не може да бъде извършена нито чрез разпределение, нито чрез теглене на жребий – поради неравностойност на дяловете, съдът е счел, че тя следва да се извърши по реда на чл.288, ал.1 ГПК/отм./ - чрез изнасянето на делбените имоти на публична продан, поради което е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.