Решение № 283 от 13.09.2019, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 12.09.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: М. Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1230 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юск. Д.в.а., против М.Т.Б.,ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи ищеца по Договор за кредит № 326882 от 14 декември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 14 декември 2015 г. следните суми: 800 лв. -главница; 184 лв. -договорна лихва за периода от датата на първа вноска 13.01.2016г. до 08.12.2016 г. - датата на последната вноска; 616 лв. -такса за гаранция; 40.71 лв.- мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 09.12.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 751/2018г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на М.Т.Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Твърди също, че обстоятелството въз основа на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за кредит № 326882 от 14.12.2015 г. между „Фератум България“ ЕООД, като Кредитор и М.Т.Б., като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 326882 от 14.12.2015г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 184 лева, за срок от 360 дни.

Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България“ ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка на 14.12.2015г. между М.Т.Б. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 326882, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния.

Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагали към Договор за гаранция № 326882, сключен между М.Т.Б. и „Фератум Банк“ ЕООД, кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 616 лв.

Настоява се на това, че ответника М.Т.Б. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 08.12.2016г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

Основанието на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на АКПЗ ЕООД било сключен на 01.12.2017г. Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се също, че по договора за кредит ответникът не бил извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 1640.71 лв., от които: главница- 800 лв., договорна лихва от 184 лв. за периода от датата на първа вноска 13.01.2016г. до 08.12.2016г. - датата на последната вноска; такса за гаранция - 616 лв., мораторна лихва върху непогасената главница - 40.71 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно от 09.12.2016 г. до 17.05.2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Отправено е искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

На

25.10.2018г. е постъпила Молба – уточнение с вх. № 5097, с която ищцовото дружество е оттеглило претендирания иска за мораторна лихва в размер на 40,71лева. С оглед на това с Определени № 962 от 26.10.2018г. Съдът частично е прекратил производството по гр. Дели №1230/2018г. в частта и по отношение на иска за установяване на наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане насумата от 40,71 лева- мораторна лихва за периода 09.12.2016г. – 17.08.2018г., което задължение е установено в издадена Заповед № 441/28.05.2018г. по чл 410 ГПК по ч.гр. дело №751 по описа на ВРС.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се постанови Решение, с което да се признае за установено, че по Договор за кредит № 326882 от 14 декември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 14 декември 2015 г. ответникът дължи ищеца следните суми: 800 лв. -главница;

184 лв. -договорна лихва за периода от датата на първа вноска 13.01.2016 г. до 08.12.2016 г. - датата на последната вноска; 616 лв. -такса за гаранция; както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира и разноски на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа иска и иска уважаване на същия.

В о.с.з. ответника, чрез пълномощника си адв.Кремова, заявява, че е получил уведомлението за извършената цесия, но оспорва иска и се иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан, не ангажира доказателства.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 751/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 441/28.06.2018г., се установява да е разпоредено М.Т.Б.,ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* -гр. София, следните суми: сумата от 800лв. -главница; сумата от 184,0 лв.

- договорна лихва за периода от 13.01.2016 г. до 08.12.2016 г.; сумата от 616,00 лв. -представляваща гаранция по кредитната сделка; сумата от 40,71лв.

–мораторна лихва за периода от 09.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 182,81лв.- разноски включващи 32,81лв. за държавна такса и 150лв. юриск.възнаграждение.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 751/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника М.Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя на 22.08.2018г. възможността да предяви иск. Такъв е предявен от него на 19.09.2018г., изпратен по пощата с клеймо от 18.09.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства –Информация за заявка за кредит се установява ответника М.Т.Б.,ЕГН ********** *** да е подала на 14.12.2015г. заявка за кредит в размер на 800лв., която сума да получи чрез ИзиПей. В същата е посочен срок на кредита- 360 дни, лихва по кредита 184лв. и гаранция по кредита 616лв. Заявката е потвърдена на същата дата 14.12.2015г. Данни за това към кого е подадена заявката за кредит и реално да е предоставена сумата по заема на ответника по делото не са представени. А само при наличие на данни за реално изпълнение на договор за кредит, т.е. предоставяне срещу подпис на заемателя на искания заем, би могло да се приеме такъв да е сключен.

Представени са от ищеца и Общи условия Към договор за гаранция /поръчителство/, според които те се прилагат към договор за гаранция, сключен между Фератум Банк Лимитид и клиента, по силата на който банката съгласява да представи гаранция, под формата на поръчителство, като се задължи да обезпечи изпълнението на задълженията по Договор за потребителски кредит между клиента и Фератум България ЕАД. Сключен договор за гаранция с ответника, обаче не е представен. Не са представени и каквито и да било доказателства за това Фератум Банк, като гарант да е заплатил сумата по кредита, дължима от ответника на кредитора му

По делото е представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от 01.12.2017г., сключен между „Фератум Банк“ и ищеца „АКПЗ“ ООД, ведно с извлечение от приложение №1 /без дата/ към рамковия договор, по силата на които ищеца е придобил вземането на кредитора на ответника произтичащо от договор № 4548 в размер на общо 1600лв., в това число са следните задължения: 800лв. – главница, 184,0лв. – договорна лихва и 616лв. –гаранция, изрично посочени в приложението, ведно с потвърждение за цесията Представено е и уведомително писмо, адресирано до длъжника М.Т.Б., изпратено от ищеца „АКПЗ“ ООД, като пълномощник на

Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e465fb6a-85d6-4694-b5d4-38d681b94bf5