Решение № 49 от 27.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Попово, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Гражданско дело №

20213520100198 по описа за 2021 година

Ищцата Б. Е. Е. от гр. П., обл. Т., твърди в исковата си молба, че п о професия била разносвач на храна към ЗЗСУ „***“ към Община П. и в качеството си на такава, на 06.04.2020 г., заедно с колегата си Г. С., който управлявал служебния автомобил, около 11:45 ч. отишли на адреса на ответника И. Д. в гр. *****, за да му доставят храна.

Ищцата тръгН. към дома на ответника, той отворил входната врата, но в момента, в който му подавала храната, от дома му изскочило голямо куче с бяло-черна окраска и се хвърлило с лапи върху нея. От тежестта на кучето ищцата изхвръкН. и падН. върху тротоара пред дома на ответника върху лявата си ръка. В този момент тя чула изпукване, след което ръката й се подула, посиняла и усетила много силна болка. Около 5 минути стояла седН., а кучето се прибрало в къщата.

След това кучето излязло за втори път и отишло при нея, като в момента, в който се канело да скочи отново върху нея, колегата й Г. се развикал. Тогава ищцата видяла на входната врата ответницата М., която хваН. кучето и го отвела в къщата.

На помощ й се притекъл единствено колегата й Г.. Той я вдигнал от тротоара и й помогнал да се облегне на служебния автомобил. Никой от двамата ответници не й бил оказал първа помощ, нито й се бил обадил да се поинтересува какво е състоянието й след инцидента.

Колегата й я закарал в „Спешна помощ“ – П., от където я насочили към ортопедичното отделение в МБАЛ Т. и там й била направена спешна операция. След като приключила операцията и започН. терапия, ищцата отишла при съдебен лекар в гр. Т. с епикризата и той й издал съдебно-медицинско удостоверение, с което констатирал 2 средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата предраменница в 1 долната й трета и луксация на лявата китка с разкъсване на радиоулнарен лигамент. От издадения й документ било видно, че било трайно затруднено движението на лявата й ръка за срок от два до пет месеца.

Твърди, че била търпяла болка и страдание за един доста дълъг период от време, както и че й били направени две операции на ръката. Към датата на подаване на исковата молба в съда твърди, че продължавала да ходи на рехабилитации. За операциите и рехабилитацията на лявата си ръка ищцата била направила разходи в размер на 2100.00 лв.

Предвид изложеното и като счита, че собственикът на кучето – ответникът И. Д., както и лицето, под чийто надзор се намира същото – ответницата М. Д., следва да отговарят солидарно за настъпилите вреди, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата 8000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нападение от куче, собственост на първия ответник и намиращо се под надзора на втория, осъществило се на 06.04.2020 г., както и сумата 2100.00 лв. – имуществени вреди, представляващи направени разходи по лечението, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. Х. Д. чрез пълномощник, в който същият изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Признава единствено факта, че се е случвало ищцата му носи храна от социалния патронаж през седмицата, между 9:00 и 13:00 ч.

Твърди, че на посочената в исковата молба дата, ищцата звънН. на вратата и той отишъл да й подаде празните сефери за храна в замяна на пълните. Отворил входната врата на къщата, само за да вземе храната. След като получил обяда си, тъкмо с ищцата си казвали „довиждане“ и си говорели, тя започН. да отстъпва назад, с лице към него, като се препъН. и падН. в градинката отвъд тротоара на къщата, близо до спрялата кола, с която разнасяли храната, почти на улицата, а не, както твърдяла в исковата си молба ищцата – на тротоара пред къщата.

Ответникът видял как ищцата се препъН. в стъргалото и в розите, които били в градинката пред къщата. Малко след това видял домашното куче, което идвало откъм задната страна на къщата, към двора, приближило го, забелязало падН.та Б. и започнало да лае. Непосредствено след кучето дошла и внучка му. Категорично отрича твърдението на ищцата, че кучето било изскочило и се било хвърлило върху нея, както и че я било нападнало. Кучето изобщо не било причина за падането на ищцата.

Не било вярно и твърдението на ищцата, че никой не отишъл да й помогне. Няколко секунди след падането на ищцата, внучката на ответника – М., излязла навън, видяла падН.та ищца и започН. да я пита какво й се е случило и защо е падН.. Б. не отговаряла на отправените й въпроси и запазила пълно мълчание докрай. Докато ответницата М. задавала въпроси на ищцата, била оставила входната врата на къщата леко отворена и през това време 2 кучето излязло навън, заобиколило ищцата, подушило я и започнало да маха приятелски с опашка. Нито я нападнало, нито имало такива намерения. Едва 3-4 минути след падането на ищцата, от служебния автомобил излязъл шофьорът Г., който се шокирал , когато видял падН.та Б. и започнал да пита какво се е случило. От реакцията му било очевидно, че той не бил видял как е падН. ищцата. Той видял кучето и се развикал да го махнат. Тогава кучето било прибрано в двора на къщата. Б. не пожелала предложената й от ответниците помощ и си тръгН., без да каже нищо.

След случилото се, ответницата М. Д. отишла веднага да търси ищцата в службата й, поискала телефонен номер, чрез който да се свърже с нея, но от службата й отказали и затова тя оставила собствения си телефонен номер за контакт.

Предвид изложеното, счита, че претърпените от ищцата вреди не са настъпили вследствие непозволено увреждане, за което да са допринесли ответниците или кучето.

Освен това възразява и той да е собственик на кучето. Твърди, че нито е негово кучето, нито полага грижи за него, нито е под негов надзор. Отделно от това, липсвала причинно-следствена връзка между поведението на кучето и настъпилия вредоносен резултат, тъй като в случая единственото обстоятелство, което било във връзка с вредоносния резултат, било собственото поведение на ищцата – ходене назад, без да се огледа, спъване в стъргалото и розите, намиращи се в градинката пред къщата, поради което и обезщетение за вреди можело да се търси единствено от Общината.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерно завишени размери на исковите претенции.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата М. Х.

Д. чрез пълномощник, в който същата изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Признава единствено факта, че ищцата е била една от няколкото служителки, които носели храна на дядо й в интервала между 9:00 и 13:00 ч.

Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че кучето се било хвърлило с лапи върху ищцата. Твърди, че между кучето и ищцата е нямало физически контакт, както и че кучето не е било причина за падането на Б..

Твърди, че ищцата е вървяла назад, докато си е говорела с дядо й, препъН. се сама в стъргалото и розите в градинката пред къщата и падН.. При това, била падН. не на тротоара пред дома им, а много по-далече, в края на градинката, след тротоара. Когато Б. падН., кучето било в двора на къщата.

Ответницата се притекла на помощ на ищцата, попитала я какво й се е случило, но тя не отговорила. Попитала я дали иска да се обади на спешна помощ, но ищцата отново мълчала. В създалата се суматоха и от уплаха ответницата била оставила вратата на къщата притворена, от което кучето им се възползвало и излязло отвън при тях. Преди ответницата 3 да излезе навън, кучето не било излизало от двора на къщата. Когато отишло при ответницата и ищцата, то започнало да души ищцата и махало приятелски с опашка.

Заобиколило я няколко пъти.

Кучето им било добро и възпитано, било отглеждано с много любов било обгрижено и не било агресивно нито към хора, нито към жИ.тни. Дори си позволявали да го разхождат без намордник, тъй като било много социално. Често дори на оградата им идвали деца, които милвали кучето.

След като ответницата и кучето били излезли вече навън при ищцата, на терасата от къщата им се появила майката на ответницата, която също попитала какво се е случило, но и на нея не й било отговорено. Чак 3-4 минути, след като ответницата била отишла при ищцата отвън, от служебния автомобил излязъл шофьорът Г., който се шокирал , когато видял падН.та Б. и започнал да пита какво се е случило. Помислил си, че кучето има нещо общо, защото то се въртяло около тях и се развикал на ответницата да го махне. Тя прибрала кучето, но от цялостната реакция на шофьора било очевидно, че той не бил видял нищо от случилото се, а и би му било трудно, тъй като автомобилът му бил спрян така, че той нямал видимост от него. Освен това той не се бил притекъл на помощ на Б., веднага след като е падН., а излязъл от автомобила доста време след това. Б. така и не казала нищо, като двамата с Г. се качили в служебния автомобил и си заминали.

Веднага след като си тръгнали ищцата и шофьорът, у ответниците настъпил смут, притеснили се за ищцата, защото предположили, че се е ударила. Ответницата М. Д. решила да отиде на работата на ищцата, за да види дали е добре. Отнело й известно време, докато намери къде точно се намира местоработата й, но я намерила и там попадН. на шефката й.

Поинтересувала се дали е добре, но тъй като не получила телефонния й номер, оставила своя за връзка. По-късно отново звънН., разговаряла с Н. Д., която й съобщила, че Б. не искала да ги чува, но щяла да ги съди.

Ответницата била много изненадана, когато разбрала, че Б. била обвинила кучето им пред колегите си, че то я било нападнало и че било причина за нейното падане. Това тотално я отблъснало, защото разбрала, че тази жена ще търси икономическа облага от тях и тогава вече преустановила всякакъв интерес към нея. В този смисъл счита твърденията в исковата молба, че ответниците не били търсили ищцата и че не се били интересували от нея, за неверни.

Предвид всичко изложено, счита, че претърпените вреди от ищцата не са в резултат на никакво непозволено увреждане, за което да са допринесли тя, дядо й или пък кучето.

Поведението на кучето нямало нищо общо с падането на ищцата. Отделно от това, дядо й не бил собственик на кучето, а за ответницата не можело да се каже, че е лице, което да осъществява надзор върху кучето и в тази връзка те не следвало да носят солидарна отговорност. Липсвали всички предпоставки за привличането им към отговорност и предявените искове били изцяло неоснователни.

Възразява срещу твърденията на ищцата, че й е била правена спешна операция в 4 ортопедията в гр. Т. и последвалата терапия. Възразява относно констатациите на съдебния лекар д-р Г., отразени в съдебно-медицинското удостоверение, както и те да отразяват само вредите, които са пряка и непосредствена последица от падането на Б.. Твърди, че от падането на ищцата на 06.04.2020 г. до 21.05.2020 г. (датата на издаване на удостоверението), бил изминал значителен период от време, през който вероятно са настъпили и други събития, на които можело да се дължат тези вреди. Възразява да е било затруднено трайно движението на ръката на ищцата за период от два до пет месеца.

Възразява ищцата да е търпяла болки и страдания дълъг период от време, както и да са й правени две операции на ръката и да продължава да ходи на рехабилитации. Възразява ищцата да е правила разходи за операции и рехабилитации в размер 2100.00 лв.

При условията на евентуалност, моли случилото се да бъде прието като случайно събитие, във връзка с което и да освободи ответниците от отговорност.

При условията на евентуалност прави възражение относно размера на всеки един от исковете.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и отговорите си.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: