Определение № 31735 от 31.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31735 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110140077 по описа за 2025 година

По делото е постъпила молба с вх. № 263340/24.08.2026 г. от адвокат М. М. - особен представител на ответницата Т. П. Д.. Моли делото да бъде пренасрочено за същата дата, но за по-късен час, тъй като е служебно ангажирана по друго дело. Прави се и искане за увеличаване на възнаграждението за особен представител, тъй като определеното от съда е изключително ниско и несъответстващо на сложността на делото, положения труд и инфлацията.

След служебна справка съдът установи, че в действителност производството по гр.дело № 1714/2026 г. по описа на СРС, 183 състав, по което особеният представител защитава интересите на ищеца, е насрочено за разглеждане на 29.10.2026 г. от 09,30 часа, като подлежат на събиране доказателства. Предвид това, основателно се явява искането на особения представител за пренасрочване на настоящото дело за по-късен час на 29.10.2026 г.

Искането на особения представител за увеличаване размера на възнаграждението му следва да се остави без уважение. С разпореждане от 05.02.2026 г. съдът е указал на ищеца да внесе депозит за особен представител в размер на 250,00 евро, за което са представени доказателства. Това разпореждане определя предварителните разноски (депозит) за възнаграждение на особения представител и дава указания на ищеца да ги внесе по депозитната сметка на съда, като се определя именно предварителен/привременен разход, според очаквания труд по защитата на ответника от особения представител пред съответната инстанция – така Определение № 3337 от 25.06.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2091/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

Освен това следва да се съобрази и Определение № 3193 от 19.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4798/2024 г., I г. о., ГК, в което е посочено, че съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, възнаграждението на особения представител на ответник по делото се определя от съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. Дори и съдът да е определил първоначално размер на възнаграждението на особения представител при неговото назначаване, при приключване на устните състезания по делото съдът може служебно или по искане на особения представител да измени размера на определеното възнаграждение като съобрази фактическата и правна сложност на спора. Именно в този момент, когато приключва разглеждането на делото, събрани са доказателствата посочени от страните и са изложени всички доводи, твърдения и възражения по спора, съдът може да определи каква е фактическата и правна сложност на спора и какъв е обема и качеството на предоставената защита от особения представител на страната. Ето защо, следва да се приеме, че това е 1 моментът, в който съдът следва да определи, по своя инициатива или сезиран от особения представител, окончателния размер на възнаграждението на особения представител, което се дължи за съответната инстанция. Съответно, от този момент тече срока за искане за изменение на определението на съда, с което се определя размера на възнаграждението на особен представител.

Правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да се тълкува систематически с разпоредбата на чл. 7 от същата Наредба, в която като критерий за определяне на адвокатското възнаграждение е заложен материалният интерес по делото. С оглед на това съдът счита, че релевантен за общия размер на следващото се на адвоката възнаграждение е материалният интерес по делото, а не видът и броят на предявените искове. В случая, с оглед размера на предявените от ищеца искове, материалният интерес по делото е 1929,36 лева. Съдът, като съобрази и обстоятелството, че към настоящия момент делото не предполага да се отличи с особена фактическа и правна сложност, размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, която служи за ориентир, предвид констатираното с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС несъответствие на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с правото на ЕС, минималният размер на адвокатското възнаграждение в полза на особения представител на ответника възлиза на сумата от 492,94 лева (252,04 евро), като разликата с определения от съда размер от 250 евро е незначителна. Срещу този размер особеният представител първоначално не е възразил и е подал отговор на исковата молба. Освен това, в случая е приложима и разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК (ред. Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), съгласно която възнаграждението се определя от съда според фактическата и правна сложност на делото и не може да бъде под половината от минималния размер. В случая определеното от съда възнаграждение от 250 евро не е намалено с повече от половината от минималния размер, а е определено в размер почти равен на минималния, който както се посочи съответства на предполагаемата към настоящия момент фактическата и правна сложност са спора и на очаквания труд по защитата на ответника от особения представител. Предявени са типичните искове от ****** за цената на топлинната енергия и лихва за забава, както и за главница за дялово разпределение и лихва за забава.

Ако при приключване на устните състезания по делото, когато вече са събрани всички доказателства, изложени са всички доводи, твърдения и възражения по спора, се установи, че възнаграждението на особения представител не съответства на фактическата и правна сложност на спора и на обема и качеството на предоставената защита от особения представител, последният може да поиска преразглеждане от съда на въпроса относно размера на депозита, при съобразяване на конкретната фактическата и правна сложност на спора. Към настоящия момент обаче съдът не намира основание да определи по-висок размер на възнаграждението, поради което искането на особения представител за увеличаване на възнаграждението следва да бъдат оставено без уважение.

Назначеният от съда особен представител на ответника има право да поиска изменение на разпореждането, с което се определя предварителния му депозит, но отказът на съда да увеличи размера на депозита не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, тъй като този съдебен акт има характера на разпореждане по чл. 129, ал. 2 от ГПК, какъвто е и характера на акта, чието изменение се иска – така Определение № 3337 от 25.06.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2091/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. С. М. от САК за увеличаване размера 2 на възнаграждението в качеството й на особен представител на ответника Т. П. Д. за процесуално представителство по настоящото дело.

ПРЕНАСРОЧВА гр.дело № 40077/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. от 12:20 часа, за които дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3