Решение № 14 от 12.01.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1254/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Сливен, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20232230201254 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от Т. Г. И. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7847165 на ОД на МВР Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката редовно призована, не се явява /в съдебния протокол неправилно е отразено, че се явява лично/. Вместо нея се явява адв.
Н. Н. от АК–Сливен, надлежно упълномощен. Същият моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от ст. юрисконсулт д.К., в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 15.03.2023 г. около 09:34 часа в област Сливен, по път I-6 км.
363+500, с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 584, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 560 4Матик“ с рег.№ .... със скорост от 99 км./час, с 39 км./час превишение над разрешената скорост от 60 км./час за съответния участък от пътя извън населено място, въведена с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км./час. Въз основа на заснемането бил 1 издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7200156, в който като нарушител бил вписан собственика на лекия автомобил – П.Д.К.. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на П.Д.К. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.
На 26.07.2023 г. П.К. попълнила Декларация за предоставяне на информация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като посочила, че на 15.03.2023 г. не е управлявала посочения лек автомобил. Същата уточнила, че на тази дата е била предоставила владението на собственото си МПС на лицето Т. Г. И., представила копие от свидетелството за управление на МПС на това лице.
Поради това, издаденият Електронен фиш на собственика на лекия автомобил – П.Д.К. бил анулиран. Издаден бил Електронният фиш за налагане на глоба Серия К № 7847165 за гореописаното нарушение на ЗДвП срещу Т. Г. И.. В издадения обжалван Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на Т. Г. И. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лв. Посочено било, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №5633461 на 18.04.2022 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение – населено място, извън населено място, магистрала. Извън населено място, каквото е път I-6, разрешената скорост е 90 км/ч. В конкретния случай допълнително с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч.
Жалбоподателката е нарушила правилата за движение, установени в чл.21, ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост от 99 км/ч. при допустима такава от 60 км/ч., въведена със съответния пътен знак. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административното нарушение по чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма, е издал електронен фиш 2 серия К № 7847165 и е наложил наказание по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП. Наказващият орган е посочил, че налага наказание в условията на повторност. Посочил е кое обуславя тази повторност, а именно електронен фиш серия К № 5633461 и че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на този фиш. Видно от разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП законодателят е предвидил за превишаване от 31 до 40 км/час, че на нарушителя се налага „Глоба“ в размер на 300 лв., а съобразно посоченото в чл.182, ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от посочената разпоредба е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
В случая административно наказателния орган правилно е наложил именно наказанието Глоба в размер на 600 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 (изм. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. / издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е определен начина и реда за използването й.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред, попълнен е протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. От приложения по преписката клип безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 99 км/ч, като с електронният фиш е приспаднат толеранс от 3 %, с оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което същата следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност. При издаването му не са 3 допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството. Точно и ясно е установено и посочено мястото на извършване на нарушението, същото е описано надлежно и пълно.
Посочена е посоката на движение. Техническото средство отговаря на изискванията на закона, преминало е през съответната проверка.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и че същият е издаден при неизяснена фактическа обстановка, поради това че не е ясно къде е извършено нарушението, дали е извършено и дали обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че електронният фиш е издаден по образеца утвърден от Министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Според тази разпоредба, електронният фиш трябва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на която територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всичко това е било посочено в обжалвания електронен фиш. Достатъчно подробно е описано мястото, където е била засечена скоростта на движещото се превозно средство, управлявано от жалбоподателката, а именно в обл.Сливен, по път I6 км.363+500. Съгласно картата на републиканската пътна мрежа, посочването на римската цифра „I“ означава първокласен път, а изписването на цифрата „6“ – означава номера на съответния път, а изписването на „км.
363+500“ показва точните координати, където е разположено АТСС и където е установено нарушението, а именно на 365 километър и 500 метра по посочената отсечка от първокласен път номер 6 (I-6). От справка с картата на републиканската пътна мрежа става ясно, че това е отсечка, на която има крайпътно заведение и обособен пазар, което и съвпада с точно посочените GPS координати в приложеното и прието като доказателство копие от снимка№ № 19663 от 15.03.2023 г. с час 09:34:30 ч . Това местоположение съвпада и с посоченото в приложения към делото Протокол с рег.№ 455р4 3133 от дата 15.03.2023 г. по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, с който се доказва мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства, според което се установява че, има тъждество на посочените данни с тези посочени в обжалвания електронен фиш, както в протокола, така и електронния фиш.
Относно оспорването по отношение на компетентността на органа издал обжалвания електронен фиш, съдът намира същото за неоснователно. От приложеното към административно наказателната преписка копие на снимка № 19663 от 15.03.2023 г., безспорно се установява че същата е направена с локация път I-6 км.363+500, попадаща в област Сливен. Мястото на контрол, където е засечено нарушението на скоростта се потвърждава и от приложения по делото горепосочен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където в графа точно местонахождение с думи е посочено също път I-6 км.363+500 в посока София, както и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОД МВР-Сливен.
Възражението на жалбоподателката, че е нарушено правото й на защита, поради непосочване в електронния фиш на това дали същият подлежи на обжалване, пред кой и в какъв срок, съдът също намира за неоснователно.
Следва да се отбележи, че действително електронният фиш е приравнен на наказателно постановление, но по неговите последици, не и по отношение на изискванията, които законът има във връзка с неговото съдържание. Тази информация не представлява част от изчерпателно изброените по-горе реквизити на съдържанието на електронния фиш и не може да влече неговата незаконосъобразност. Освен това съдът намира, че доколкото жалбоподателката е депозирала жалба в законоустановения срок за това по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във връзка и с което е образувано настоящото производство, не може да бъде прието че правото й на защита е нарушено.
Съдът не приема следващото в жалбата възражение на жалбоподателката, че същата е посочена в издадения електронен фиш като собственик и ползвател, а същата не притежава нито едно от двете качества.