Присъда № 1 от 27.01.2026, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 1 от 27.01.2026 г. по НОХД № 73/2025 г.

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Тополовград, против А.А. – гражданин на Сирия за това, че на 03.10.2024 г. в района на първи граничен репер, в землището на село Филипово, общ.Тополовград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК – престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адв.М.Т., участвал и в досъдебното производство. Подсъдимият не е намерен на адреса, на който е бил настанен и е напуснал самоволно териториалното поделение и е в неизвестност, поради което разследването е проведено и приключено в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Ямбол, ТО - Тополовград поддържа обвинението, като счита, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Относно наказанието, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а именно„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че подзащитният му няма документи за самоличност и това прави невъзможно пресичането на която и да е граница с разрешение, сочи че същият е подал молба за защита, поради което счита, че не е приложима разпоредбата на чл.279 ал.1 от НК, а тази на чл.279 ал.5 НК. Поради което моли съда да не му налага наказание.

На основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК бяха прочетени обясненията на подсъдимия по ДП № 96/2024 г. по описа на РУ – Тополовград, от дата 03.10.2024 г.

По делото бяха разпитани и свидетелите Б.С. и С.С. – служители на РУ – Тополовград и св.И.И.И..

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.А. роден на 01.01.2001 г. в гр.Идлиб, Сирия, сирийски гражданин, поради водената в Сирия гражданска война и несигурния там живот, решил да напусне родната си страна и да отиде в друга държава, като считал, че там ще намери по-добър живот. Понеже не разполагал с документи, които да му позволят влизането през граница и пребиваването на територията на някоя от страните – членки на ЕС, подсъдимият решил да достигне ЕС, 1 преминавайки границите между държавите по пътя си, без да има разрешение от надлежните органи на властта.

На 03.10.2024 г. около 08.40 часа подс.А., заедно с десет други чужди граждани, пътувал в лек автомобил марка „М.“ с рег.№ ******** с водач с.И.И. от гр.Х., движещ се по път между село Устрем и гр.Тополовград, на територията на общ.Тополовград. Докато автомобилът се придвижвал към гр.Тополовград, св.С.С., мл.разузнавач от РУ – Тополовград, получил оперативна информация за автомобил „М.“, превозващ лица, отговарящи на профила на незаконно преминали границата бежанци. Свидетелите С.С., Б.С. полицай при РУ – Тополовград и колегите им – инспектор Д.Я. и Ил.Т. се насочили със служебен автомобил към село Устрем, за да обходят района и да проверят получената оперативна информация. В землището на село Устрем, в близост до разклон за манастир „Св.Троица“, полицейските служители видели лекия автомобил „М.“ с рег.№ ******** в който пътували подсъдимият и спътниците му. Водачът на автомобила – св.И. като видял полицейските служители и завил в посока към манастир „Св.Троица“, като по черен път в близост до манастира го паркирал. Св.И. слязъл от автомобила и указал на подсъдимия и спътниците му да се скрият в гориста местност на около 500 метра от автомобила. Полицейските служители тръгнали след лекия автомобил и след няколко минути достигнали до манастир“Св.Троица“, където установили водача на автомобила – св.И.. Същият признал, че е превозвал чужди граждани, като трябвало да ги закара до гр.София, но като видял полицейските служители се изплашил, отклонил се от пътя до мястото, на което го намерили.Св.С. и С., и колегите им Я. и Т. обходили района и на около 500 метра от леки автомобил „М.“ открили подс.А. и десетте му спътници. Те не говорили български език и не носили документи за самоличност, поради което полицейските служители ги задържали за изясняване на случая. Чуждите граждани, с помощта на преводач от арабски произход заявили самоличността си и обяснили, че са преминали границата между Р Турция и Р България на плитко място, през река, след което с помощта на стълба се прехвърлили през изграденото на границата на България възпрепятстващо съоръжение.

От приложената към досъдебното производство справка за съдимост е видно, че подс.А.А. е неосъждан.

Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, на които съдът дава вяра, както и от свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като същите са обективни и непротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подс. А.А. е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.

От обективна страна е установено, че на 03.10.2024 г. в района на първи граничен репер, в землището на село Филипово, общ.Тополовград, 2 обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност и обществено-опасните му последици и е целял настъпването на последните.

При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК и определи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отлага за срок от три години и глоба в размер на 500 лева.

Съдът намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

05.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. Тополовград, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Хр. Христов

Съдебни

Е.А.Д. заседатели: С.Т.Б. при участието на секретаря А.В.А. и прокурора Н. Ив. М. като разгледа докладваното от И. Хр. Христов Наказателно дело от общ характер № 20252320200073 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

Подс.А. А. /А.А. / – роден на ********** г., в гр.Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, неосъждан, неженен, безработен, без документи за самоличност

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

На 03.10.2024 г. в района на първи граничен репер, в землището на село Филипово, общ.Тополовград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.279, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66 от НК ОТЛАГА за 1 срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 500 лева /петстотин лева/.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 1 от 27.01.2026 г. по НОХД № 73/2025 г.

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Тополовград, против А.А. – гражданин на Сирия за това, че на 03.10.2024 г. в района на първи граничен репер, в землището на село Филипово, общ.Тополовград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК – престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адв.М.Т., участвал и в досъдебното производство. Подсъдимият не е намерен на адреса, на който е бил настанен и е напуснал самоволно териториалното поделение и е в неизвестност, поради което разследването е проведено и приключено в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Ямбол, ТО - Тополовград поддържа обвинението, като счита, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Относно наказанието, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а именно„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че подзащитният му няма документи за самоличност и това прави невъзможно пресичането на която и да е граница с разрешение, сочи че същият е подал молба за защита, поради което счита, че не е приложима разпоредбата на чл.279 ал.1 от НК, а тази на чл.279 ал.5 НК. Поради което моли съда да не му налага наказание.

На основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК бяха прочетени обясненията на подсъдимия по ДП № 96/2024 г. по описа на РУ – Тополовград, от дата 03.10.2024 г.

По делото бяха разпитани и свидетелите Б.С. и С.С. – служители на РУ – Тополовград и св.И.И.И..

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.А. роден на 01.01.2001 г. в гр.Идлиб, Сирия, сирийски гражданин, поради водената в Сирия гражданска война и несигурния там живот, решил да напусне родната си страна и да отиде в друга държава, като считал, че там ще намери по-добър живот. Понеже не разполагал с документи, които да му позволят влизането през граница и пребиваването на територията на някоя от страните – членки на ЕС, подсъдимият решил да достигне ЕС, 1 преминавайки границите между държавите по пътя си, без да има разрешение от надлежните органи на властта.

На 03.10.2024 г. около 08.40 часа подс.А., заедно с десет други чужди граждани, пътувал в лек автомобил марка „М.“ с рег.№ ******** с водач с.И.И. от гр.Х., движещ се по път между село Устрем и гр.Тополовград, на територията на общ.Тополовград. Докато автомобилът се придвижвал към гр.Тополовград, св.С.С., мл.разузнавач от РУ – Тополовград, получил оперативна информация за автомобил „М.“, превозващ лица, отговарящи на профила на незаконно преминали границата бежанци. Свидетелите С.С., Б.С. полицай при РУ – Тополовград и колегите им – инспектор Д.Я. и Ил.Т. се насочили със служебен автомобил към село Устрем, за да обходят района и да проверят получената оперативна информация. В землището на село Устрем, в близост до разклон за манастир „Св.Троица“, полицейските служители видели лекия автомобил „М.“ с рег.№ ******** в който пътували подсъдимият и спътниците му. Водачът на автомобила – св.И. като видял полицейските служители и завил в посока към манастир „Св.Троица“, като по черен път в близост до манастира го паркирал. Св.И. слязъл от автомобила и указал на подсъдимия и спътниците му да се скрият в гориста местност на около 500 метра от автомобила. Полицейските служители тръгнали след лекия автомобил и след няколко минути достигнали до манастир“Св.Троица“, където установили водача на автомобила – св.И.. Същият признал, че е превозвал чужди граждани, като трябвало да ги закара до гр.София, но като видял полицейските служители се изплашил, отклонил се от пътя до мястото, на което го намерили.Св.С. и С., и колегите им Я. и Т. обходили района и на около 500 метра от леки автомобил „М.“ открили подс.А. и десетте му спътници. Те не говорили български език и не носили документи за самоличност, поради което полицейските служители ги задържали за изясняване на случая. Чуждите граждани, с помощта на преводач от арабски произход заявили самоличността си и обяснили, че са преминали границата между Р Турция и Р България на плитко място, през река, след което с помощта на стълба се прехвърлили през изграденото на границата на България възпрепятстващо съоръжение.

Разпечатката съдържа 52 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e46411a6-02ef-4568-ae4c-576ea34d57b0