Акт от 30.01.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 30.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 17.01.2019година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6417 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против К.К.Ш. ***, с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №3479/2018г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е възразил в срока по чл.414 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер 17777.

Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Сградата - етажна собственост на ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Н.“ ЕАД. Сумите за ТЕ за процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма “Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:

201.96 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. – 31.03.2018 г.; 22.77 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. – 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.05.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №3479/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор ответника, чрез назначения особен представител адв. Н.Т.Я., с който оспорва иска и твърди следното: оспорва факта на реално потребление на топлинна енергия от страна на ответника К.К.Ш. за процесния период. Същият не е участвал в ОС на собствениците и няма сключен договор с топлинния счетоводител.Твърди се, че К.К.Ш. не е бил обвързан с облигационни отношения по доставка на топлинна енергия с ищеца по делото. Между него и Т.П. ЕАД, както и между него и Н. ЕАД, няма сключени договори за снабдяването му с топлинна енергия, както и извършване на дялово разпределение и такива не са представени по делото. Посочва като аргумент за твръдението си нормата на чл.40 ал.1 от НАРЕДБА №16-334 от 6.04.2007год. за топлоснабдяването. В исковата молба се навеждат доводи, че по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката К.К.Ш. се явява клиент на ТЕ, коетож според особения представител изцяло противоречи на цитирания чл.40 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г. Клиент може да бъде само лице сключило договор с доставчика на ТЕ.

Твърди се, че от съществено значение за правилното решение в настоящото съдопроизводство, са и въпросите, залегнали в разпоредбата на чл.153 ал.6 от Закона за енергетиката, която се намира в дълбоко противоречие с нормите на европейското право. Сочи се, че при наличие на такова противоречие върховенството на правото на ЕС не е специално установено в Конституцията, но се приема, че това право има предимство пред вътрешното право, като съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Заявява се, че разпоредбата на чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката е в противоречие с въведената с чл.9 от ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани стоки, а именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар; държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.", която правна норма на европейското законодателство е транспонирана в националното такова чрез приемането на нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която:"Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014г. , в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. /2/ При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

/3/ Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал.1 не се смята за съгласие."

Твърди се, че разпоредбата на чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката влиза в противоречие с чл.3, б.„н" от ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 Април 2006год. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, според която „краен потребител" е „физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление". В случая ответникът изобщо не се е съгласявал със закупуването на енергия относно отопление на имота, поради което считам, че съгласно цитираната разпоредба на Директивата той не е потребител и клиент на Т.П.

ЕАД - няма как да бъде потребитетел, ако не купува енергия за крайно потребление и следователно терминът клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не може да съществува самостоятелно. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е в състояние да го превърне в потребител, тъй като по силата на цитираната европейска правна норма лицето е потребител, ако купува енергия за крайно потребление, което не е налице в настоящия случай.

Излага се, че не са представени доказателства за това, че ищецът е собственик на имота и не е установено дали ответникът има качеството на клиент и потребител на ТЕ по смисъла на закона. Излага се, че в тежест на ищеца е и да докаже, че през процесния период операторът на топлопреносната мрежа е изпълнявал правилно задълженията си, посочени в чл.12 т.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г.

Сочи се, че неспазването на тези разпоредби означава, че към сградата може да е подадена повече киловатчасове топлинна енергия от заявената необходима такава. Това от своя страна води до загуби, които се разпределят между живущите в сградата. Изясняването на това обстоятелство също е от съществено заначение за изхода на настоящия процес.

Също така ако има данни за подадена повече ТЕ от заявената, да се представят и доказателства, уведомени ли са за това абонатите в сгардата на процесния адрес.

Излага се, че съществуват различни системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител - на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. В настоящия гражданскоправен спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест при условията на главно и пълно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му, че претендираното в исковата молба вземане съществува в посочения размер, на претендираното договорно основание и че длъжник по вземането е К.К.Ш., посочен като ответник по исковата молба. Ищцовото дружество основава вземанията си на представеното извлечение от сметка на ответника, които са оспорени. Извлечението от сметка представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата го страна обстоятелства, поради което и при оспорването на този документ, същият няма обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него данни.

Представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги, които оспорваме. При наличие на възражение обаче относно редовността на водене на счетоводните книги, страната, която ги представя и извлича от тях благоприятни за себе си факти, именно ищецът в настоящия спор, е длъжен да докаже, че същите са били редовно водени.

Твърди се в исковата молба, че количество потребена топлинна енергия за процесния период се отчита от фирмата за дялово разпределение. Не са ангажирани доказателства установяващи начислените от ищцовото дружество суми. Само въз основа на извлечението от сметка, изготвено от ищцовото дружество не може да се установява количеството доставена топлинна енергия в имот на К.К.Ш., както и дължимата за всеки месец сума. Не са ангажирани писмени доказателства, носещи подпис на ответника, за да бъде създадено сигурно убеждение относно количеството доставена топлинна енергия. На следващо място - не са представени извлечения от сметки, от които да се установи, че ищецът е формирал задълженията на ответника, като е взел предвид периодичните отчети на средствата за търговско измерване, монтирани в жилището на ответника и на общия топломер в сградата-етажна съсобственост.