Решение № 55 от 31.03.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. В, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20251300500028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 154 от 13. 12. 2024 г. на Районен съд - Б, постановено по гр.д. № 20241310100213 по описа на същия съд за 2024 г. са отхвърлени предявените от А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, чрез адв. С. С. от ВАК, против „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, ЕИК 204450573, седалище и адрес на управление: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ - управител, обективно съединени искове: 1 620.00 лв.

- допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1262.95 лв. трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39 лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит - за периода от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., иска по чл. 245, ал. 2 КТ мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв., както и иска за законни лихви върху главниците.

Осъден е А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, чрез адв. С. С. от ВАК

ДА ЗАПЛАТИ на „Миджур Манеджмънт

1

Кънстракшан“ ООД, ЕИК 204450573, седалище и адрес на управление: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ - Управител, направените по делото разноски в размер на 500.00 лв. - за адвокатско възнаграждение - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от А. Г. М., от с.Г, Община Ч, ****. чрез адв.С. Л. С. при ВАК - пълномощник, тел.**********, с адрес за призоваване; гр.В, *** срещу частта от Решение № 154 от 13. 12. 2024 г. на Районен съд -Б, постановено по гр.д. № 20241310100213 по описа на същия съд за 2024 г., с която са отхвърлени предявените искове над сумата 1 801,81 лева / платена на 17.05.2024 г. след предявяване на иска /, до пълния размер на исковите претенции .

Соченият обжалваем интерес е 1 911,98 лева - остатък от главница, след плащането по банков път на 17.05.2024 г. на сумата 1 801,81 лева, 502,66 лева мораторна лихва върху цялата главница, ведно със законната лихва върху остатъка от главница в размер на 1 911,98 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане

Твърди се ,че атакуваното решение в обжалвана част е постановено в нарушение на съществени процесуални правила:

1.

Сочи се ,че са съставени привидни мотиви към решението .

Описването в решението на част от твърденията на страните и преразказването на заключението на вещото лице не били мотиви.

Липсвали изводи на база събраните по делото доказателства.

Вместо да прави правни изводи, съдът бил оставил това на вещото лице, като практически решението се явява възхвала на заключенията на последното.

В горния смисъл не било ясно как е формирана изобщо решаващата воля на съда, въз основа на фактите, които е установил по делото.

2.

Изобщо не били обсъдени съществените доводи, развити в исковата молба и в молбата - становище от 27.11.2024 г., представена преди съдебното заседание на 10.12.2024 г. Липсвало произнасяне и по исканията и възраженията в тази молба.

Съдът изобщо не се бил произнесъл по искането за изменение на иска в 2 тази молба, което било довело и до неправилно определяне на разноските по делото в ущърб на въззивника .

Изобщо било игнорирано, премълчано и не било взето предвид възражението по чл.271, ал.1 от КТ за добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение и на сумите по разходните касови ордери ,изплатени преди датата на предявяване на иска, като така практически съдът бил избягнал прилагане на презумпцията по този текст.

Не бил обсъден в решението същественият довод, че допълнителните възнаграждения за нощен труд, извънреден труд, за клас и за работа през официални празници са констатирани едва с протокола и с предписанието на РИТ през месец март 2024 г. и че работодателят до този момент „не е знаел“ за такова задължение, т.е. няма как с изплатените преди това суми по ведомост и със суми с РКО да са погасени сумите - предмет на исковата претенция.

Не било обсъдено, нито било взето предвид оспорването на заключенията на основната и допълнителна икономическа експертиза.

Липсват изводи защо съдът е приел заключенията, включително в оспорените им части и защо и дали съдът ги приема за верни.

Не бил обсъден доводът , че представеното от ответника удостоверение за липса на граждански договори не доказва това обстоятелство.

Не били обсъдени и останалите съществени доводи.

С горното съдът нарушил грубо правото на защита.

Не били обсъдени представените по делото доказателства, нито поотделно, нито в тяхната съвкупност.

Вместо да обсъди събраните но делото писмени доказателства, съдът не сторил това, като дори не благоволил да ги опише в решението си. Вместо това съдът възпроизвеждал части от заключението на вещото лице. Ако съдът бил обсъдил представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност заедно със заключението на вещото лице, щял да стигне до изводи, противоположни на тези в решението и за неправилно приспадане от страна на вещото лице на суми, изплатени от работодателя преди предявяването на иска. Нищо подобно обаче не било направено.

Липсвали каквито и да било изводи на съда, които да могат да се извлекат от събраните по делото доказателства.

3

Напротив, решението противоречало на правната и житейската логика и било в резултат на неправилно прилагане на материалния закон, което от своя страна било следствие от необсъждането на събраните по делото доказателства по следните :

Дори писмото на инспекцията по труда изх. № 24102445 от 09.12.2024 г., което било описано в решението и за което съдът приемал, че с него не се доказва исковите суми да са изплатени от работодателя ,било в крайна сметка игнорирано. Така съдът необосновано не дал вяра на контролния орган по спазването на трудовото законодателство за сметка на заключението на вещото лице.

Също така атакуваното решение било постановено и в нарушение на материалния закон и било необосновано поради следното :

1.Нарушен бил чл. 271, ал.1 от КТ - Съдът неправилно не е приложил презумпцията, установена в този текст на закона, въпреки възраженията в този смисъл.

Изплатените от работодателя суми по ведомост и с разходни касови ордери /РКО/ преди датата на предявяване на иска били добросъвестно получени от работника суми, поради което същите не подлежали на връщане.

В този смисъл вещото лице не би могло да ги приспада от исковите суми за нощен, извънреден труд и за такъв през официални празници, както и за прослужено време. За да стигне до този по същество правен извод може ли да се приспадат добросъвестно подучените суми преди датата на предявяване на иска с исковите суми, на съда не са му били необходими специални знания.

Такива специални познания не били необходими, за да извади или не съдът една сума от друга и коя сума да извади от коя. В този смисъл становището на съда, че не би могъл да не възприеме заключението на вещото лице ,бил изцяло необосновано ,още повече, че съгласно чл.202 ГПК съдът може да не възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото.

Точно последното не бил сторил съдът.

Ако съдът бил обсъдил представените по делото писмени доказателства ,щял да стигне до извода, че сумите, изплатени по ведомост и с РКО ,са платени на съвсем други основания - трудови възнаграждения по ведомост и възнаграждения по „ГД“ при разходните касови ордери, а не е платен нощен, 4 извънреден труд, такъв през официални празници и клас за прослужено време.

Това не би могло и да стане, тъй като тези задължения на работодателя били установени от РИТ чак през м.март 2024 г. ,много след извършените от работодателя плащания преди завеждане на делото. Нямало как с минати плащания и на други основания да се погасяват бъдещи задължения на работодателя, установени едва през март 2024 г.

В горния смисъл била налице необоснованост на констатациите на съда в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Решението било не само правно необосновано, но и чисто житейски неиздържано.

Единственото, което трябвало да направи съда,било да отчете извършеното на 17.05.2024 г. след датата на предявяване на иска плащане на сумата 1 801,81 лева и да уважи исковите претенции над тази сума до пълния предявен размер на иска.

Като не бил съобразил горното и като отхвърлил изцяло предявените от искове, вместо да ги уважи, съдът бил постановил едно неправилно решение в обжалваната част.

Също така решението било неправилно и в частта му за разноските дори и при този решен от съда резултат.

След като е приел, така или иначе че следва да отхвърли исковете , съдът следвало да съобрази, че плащането на сумата 1 801,81 лева е извършено след предявяването на иска.

Искът бил предявен през месец април 2024г., а плащането на въпросната сума било направено една на 17.05.2024 г. по банков път, т.е. след завеждане на делото.

В този смисъл ответникът бил дал повод за завеждане на делото и разноските следвало да се присъдят ако не в пълен размер, след като иска е отхвърлен, то поне съразмерно на платената след предявяване на иска сума 1 801,81 лева, респективно присъдените разноски на ответника да се намалят съразмерно на гази сума. Това обаче не било сторено от съда, като с това бил нарушен и чл.78 от ГПК, тъй като ответникът с поведението е станал причина за завеждане на делото.

С оглед гореизложеното се иска да се постанови решение, с което да се 5 отмени атакуваното решение на Районен съд- Б в обжалвана част като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост и да се уважат исковите претенции над сумата 1 801,81 лева ,платена на 17.05.2024 г. до пълния размер на предявените искове, както и да се присъдят направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна не е представила писмен отговор на въззивната жалба и не се представлява в с.з.Постъпила е молба от процесуалния представител адв.П.П. от САК ,в която оспорва жалбата и претендира заплащането на съдебни разноски.

Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1 620.00 лв. - допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1 262.95 лв. - трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39 лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит - за период от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г.. както и иск по чл. 245. ал. 2 КТ - мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв. и законни лихви.