Решение № 2415 от 04.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2415 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120100690 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В. В.

К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р***, ул. **, чрез адв. В. Г. – БАК, със съдебен адрес: гр. Б***, ул. ****, срещу С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.

Р**, м.**, с която се претендира осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: ПИ-земеделска земя, представляващ имот №** по плана на новообразуваните имоти за зоната по пар.* в местността „****“ в землището на с. Р**, одобрен със Заповед №РД09-58/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с площ по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток – имот №***, запад – имот №** и юг – път, който имот, по твърдения на ищеца, ответникът владее без правно основание. Претендира се осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост върху горепосочения имот, като премахне построената в него без съгласие на ищеца жилищна сграда, която ответникът ползва. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че по силата на НА №**, том *, рег. №***, нот. дело №20/2000г. на нотариус А. Д., ищецът се конституира като собственик на следния недвижим имот ПИ-земеделска земя, представляващ имот №*** по плана на новообразуваните имоти за зоната по пар. * в 1 местността „****“ в землището на с. Р***, одобрен със Заповед №РД-0958/15.12.2022г., на Областния управител на гр. Б*** с площ 469 кв.м. /с площ по документ за собственост 466 кв.м./, при граници: север – река, изток – имот №***, запад – имот №** и юг – път. Сочи се, че с удостоверение №11/23.01.1984г. на ОбНС – С*** е предоставено правото на ползване върху този имот на ищцата, а през 1999г., същата е заплатила имота, на основание пар.4, ал.5 от ЗСПЗЗ на Община С*** и е придобила правото на собственост върху него, като от онзи момент досега заплаща редовно всички дължими местни такси за имота. Сочи се, че от момента на предоставяне на правото на ползване имотът се използва по неговото предназначение – като дворно място, където ищцата и живее.

На следващо място се посочва, че ищцата и съпругът й са обработвали имота и са добивали земеделска продукция, но след смъртта на съпруга й на нея й е станало трудно да се справя сама, поради което съседът й - Ж. Л. М. – ползвател и впоследствие собственик на съседния имот №***, започнал да й помага. След неговата смърт наследниците му продали имота. Няколко години след продажбата новият собственик започнал да изгражда жилищна сграда в имота си, като малко след направата на постройката, една вечер отишъл в дома на ищцата и й казал, че поради липса на стабилна ограда между двата имота е навлязъл в нейния имот. Помолил да му бъде дадено време да премести постройката, като твърдял, че същата е преместваем обект.

Преместване не последвало, поради което ищцата отишла на място, където установила, че сградата се обитава от друго лице - ответника по делото, който освен нея е завзел и ползва целия имот в оградената му площ и който е новият собственик на имот №*** и построената в него сграда, като имотът е придобит на името на малолетния му син. Ищцата му казала, че сградата е построена частично в нейния имот и го поканила да го освободи, но той не сторил това. Ищцата ангажирала геодезист, който да заснеме точно западната граница на имота й, при което заснемане се установило, че сградата е изградена не частично, а изцяло в нейния имот. Ищцата заявява, че никога не е давала съгласие, нито е учредявала право на строеж в собствения си имот, като построената сграда й пречи да осъществява правото си на собственост.

Отново поканила ответника да освободи имота й, но той не сторил това, поради което ищцата подала жалба в Община С*** за извършено незаконно строителство в имота й, за което служители на общината, след извършена проВ. съставили констативен акт за незаконно строителство №12/11.07.2022г.

Така предявените искове са с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че с НА №**, том *, рег. №***, дело №47/12.03.2004г., по описа на нотариус Л. К., К. Ж. С. и П. Н. М. са продали на В. С. З. НИ – земеделска земя с площ 368 кв.м.с пл. номер *** по плана на зоната за 2 земеделско ползване на местността „****“ в землището на с. Р**, община С***, при граници: север – река, изток – имот пл. №***, запад и юг – път, като непосредствено след покупката *. е оградил имота и е построил в него едноетажна къща. Впоследствие, с НА №***, том*, рег. №***, дело №131/30.03.2017г. по описа на нотариус Н. М., К. С. Г., представляван от своя баща и законен представител С. М. Г. е придобил правото на собственост върху имота, ведно с построената в него сграда.

Сочи се на следващо място, че едва през 2022г., по повод административна преписка в община С***, е установено, че както праводателят В. З., така и приобретателят К. Г., чрез баща си С. Г., фактически са владели и ползвали съседния имот №***, с площ 466 кв.м., т.е, според ответника още през 2004г. З. е оградил имот №*** и през 2005г. е построил в него жилищна сграда, а от 2017г. имотът и сградата се владеят от К. Г. чрез баща му С. Г..

Сочи се, че поради присъединяване на владението на продавача към това на купувача, имотът се владее в продължение на 18г., поради което от името на К. Г. е подадена молба-декларация до Община С*** за извършване на обстоятелствена проВ. по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.

Излагат се твърдения за изтекла в полза на ответника придобивна давност.

Оспорват се твърденията на ищцата, че е осъществявала периодичен надзор над имота, както и че го е ползвала няколко години за добиване на сено.

Претендира се отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Направено е искане за присъединяване към настоящото дело на гр.д.

№1030/2023г. по описа на БРС, което е образувано по предявен от К. Г. срещу В. К. положителен установителен иск за собственост.

Иска се привличане на трето лице-помагач – праводателят В. З., което е уважено.

С Определение №1803/22.03.2023г. на БРС, съдът е присъединил гр.д.

№1030/2023 год., по описа на БРС към гр.д. №690/2023 год., по описа на БРС, под който номер да се движи присъединеното дело, за разглеждането им в общо производство и постановяване на общо решение по тях, на основание чл. 213 от ГПК и е прекратил производството по гр.д. №1030/2023г. по описа на БРС.

Производството по гр.д. №1030/2023 год., по описа на БРС е било образувано по предявен от К. Г. чрез законния му представител С. Г. срещу В.

К. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с който се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на имот с пл. №110, с площ от 466 кв.м. по плана на зоната за земеделско ползване на местността „*****“, в 3 землището на с. Р***, община С****, при граници: север – река, изток – имот №***, запад – имот №*** и юг – път.

Излагат се съображения за изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Направено е искане за привличане на трето лице-помагач – В. З. – праводателят на С. Г., което е уважено.

Така предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от В. К., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан и се претендира отхвърлянето му, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Оспорват се твърденията на ищеца за изтекла в негова полза придобивна давност.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от адв.

Г., която поддържа предявените първоначални искове и моли за уважаването им, оспорва насрещния иск.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Ц., който оспорва първоначалните искове и моли за отхвърлянето им, поддържа предявения насрещен иск.

В съдебно заседание се явява третото лице-помагач на страната на ответника по първоначалните искове – В. С. З..

В последното съдебно заседание, съдът е предоставил на страните двуседмичен срок за депозиране на писмени бележки, като такива са постъпили от двете страни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства: Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №***, том *, рег. №***, дело №**от 2000г.; Удостоверение №11/23.01.1984г. за предоставяне право на ползване на земя от Общински народен съвет – С***; Договор за покупко-продажба на недвижим имот във връзка с пар.4, ал.5 от ЗСПЗЗ, се установява, че ищцата В. В. К. е собственик на следния недвижим имот – земеделска земя с площ от 466 кв.м. , с пл. номер *** по плана на зоната за земеделско ползване в м.

„Р***“, в землището на село Р***, при граници: север- река; изток – имот **; запад – имот **; юг – път. Първоначално ищцата е ползвала горепосочения имот въз основа на предоставено от Община С*** право на ползване, като впоследствие е закупила същия.

Представени са по делото квитанции за заплатени местни данъци и такси за имота.

От представената жалба, подадена от ищцата до кмета на община С***, 4 на 11.10.2021г., се установява, че К. е заявила искане до кмета за премахване на незаконно построена в нейния имот сграда, за построяването, на която не е давала съгласие.

Представен е констативен акт №12/11.07.2022г., издаден от Дирекция „Устройство на територията, строителство и кадастър“ при Община С***, видно, от който, е констатирано, че строежът, собственост на С. Г., е изграден без необходимите за това строителни книжа и документи, като са констатирани и извършени нарушения.

Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том*, рег. №***, дело №** от 2004 г., видно от който К. Ж. С. и П. Н. М., продават на В. С. З. следния свой недвижим имот: земеделска земя с пл. номер *** по плана на зоната за земеделско ползване в местност „***“, землището на село Р***, с площ 368 кв.м., при граници на имота: север – река; изток – имот ***, запад – път, юг – път.

Впоследствие, през 2017г., горепосоченият имот, ведно с построената в него сграда, представляваща преместваема едноетажна жилищна сграда /съгласно нотариалния акт/, със застроена площ от 51,70 лв., състояща се от дневна, две стаи, коридор, кухня-бокс и баня с тоалетна, при граници: севервъншен зид и река, юг – външен зид, изток – външен зид и бетонова площадка, запад – външен зид, чиято конструкция /пак съгласно нотариалния акт/ е изпълнена от дървен скелет с обшивка от двете страни и топлоизолация, е продаден от В. С. З. на малолетния К. С. Г., действащ чрез своя баща и законен представител С. М. Г., за което свидетелства представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том *, рег. №***, дело №131 от 2017г.

Представена е Заповед №8-З-1198/02.12.2022г., с която е прекратено образуваното административно производство с Констативен акт №12/11.07.2022г. за строеж „едноетажна жилищна сграда“ в ПИ 100 в м.

„***“ в землището на село Р***, община С***.

В съдебно заседание третото лице – помагач В. З., от когото ответникът е закупил сградата, е дал обяснения, съгласно които е закупил имота 2004 г. от наследници - дъщеря и майка. Според третото лице-помагач, мястото е било празно, оградено, непочистено - тревни площи. Сочи, че едната граница е била дере, но не може да посочи точно коя без скица. Заявява, че границите са така, както са описани в нотариалния акт. З. заявява, че строежът е започнал през 2005 г. а през 2006 г. е приключил.