Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14644 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55608/2025
Вид
Решение № 14644
Подписан
22.07.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква й) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква л) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 14644 гр. С., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110155608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И. срещу „К. ЕАД и „АТ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 30.04.2024 г. сключил с ответника „К. ЕАД договор за потребителски кредит № 2967783, по силата на който получил сумата от 3000 лв., при посочени фиксиран лихвен процент от 30 % и ГПР от 34,49 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 15 месечни вноски. На същата дата сключил с ответника „АТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 2320,99 лв. Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не е коректно посочен, доколкото в него трябва да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като е разход, свързан с договора за кредит. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, а и не са посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като сключването на сделка между длъжника и третото лице - поръчител е лишено от основание, освен това договорът противоречи на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждението е почти равно на отпуснатия кредит, а и длъжникът не получава никаква престация, с което се нарушава принципът на справедливост. Счита, че клаузите на договорите са неравноправни на основание чл. 143, ал.

2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е с акцесорен характер и 1 може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг – в случая кредитната сделка е нищожна, поради което и договорът за предоставяне на поръчителство също не е породил действие. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „К. ЕАД договор за кредит е нищожен, както и че сключеният между ищеца и „АТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от „К. ЕАД, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит № 2967783/30.04.2024 г. Сочи, че главницата по кредита е в размер на 3247,55 лв., от които 3000 лв. – усвоени от потребителя за потребителски цели и 247,55 лв. - заплатени от „К.

ЕАД директно по сметка на застраховател от името и за сметка на кредитополучателя и представляващи застрахователна премия по застраховка „Живот“ съгласно групов договор № CREDISSIMO-003/2020 г. и застрахователен сертификат № 439205/30.04.2024 г., че кредитът е сключен за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 30 % и ГПР в размер на 34,49 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 3947,47 лв.

По същество счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.

11 ЗПК и не е недействителен. Счита, че договорът има предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдържание, като са посочени размер на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му. Сочи, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за „общ разход“ по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Не отрича, че при формирането на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а единственият включен разход е възнаградителната лихва. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от „АТ“ ЕООД, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит № 2967783/30.04.2024 г., както и на договора за предоставяне на поръчителство от 30.04.2024 г., по силата на който в полза на ответника се дължи възнаграждение в размер на 3169,82 лв., погасяването на което е разсрочено на месечни вноски съгласно погасителен план към договора. Сочи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР по договора за потребителски кредит, тъй като обезпечаването на договора е право, а не задължение на кредитополучателя. Оспорва сключването на договора за предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита, както и този разход да е бил предварително известен на „К. ЕАД. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „К. ЕАД срещу Р. Б. И. за осъждане на ответника по насрещния иск на основание чл. 23 ЗПК да заплати на дружеството сумата от 1660,45 евро (с равностойност 3247,55 лв.) (3000 лв. – усвоени от потребителя за потребителски цели и 247,55 лв. – заплатени от „К. ЕАД директно по сметка на застраховател от името и за сметка на кредитополучателя и представляващи 2 застрахователна премия) – чистата стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 31.07.2025 г., до окончателното плащане. Излага съображения, че приложимият по договора ГЛП е в размер на 30 %, ГПР – 34,49 %, а всички плащания по договора е следвало да са в размер на общо 3947,47 лв.

(3247,55 лв. главница и 699,92 лв. – договорна лихва). За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят не е извършил никакви плащания, поради което при евентуално установяване нищожността на договора за кредит ответникът дължи връщане на чистата стойност на получената главница. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът по насрещната искова молба е подал отговор, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Твърди, че е заплащал дължимите суми съобразно погасителния план към договора за кредит и не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на същия. Счита, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на добрите нрави и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Евентуално прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 3247,55 лв. със сумата от 1850,97 евро (с равностойност 3620,19 лв.) – получена без основание от ищеца по насрещния иск въз основа на нищожни договорни клаузи – възнаградителна лихва в размер на 1120,19 лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на 2500 лв. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК чрез намаляване на същия от сумата от 3247,55 лв. до сумата от 87,42 евро, с левова равностойност 170,97 лв., представляваща чистата стойност на кредита, като производството по този иск е прекратено на основание чл. 232 ГПК за разликата над 170,97 лв. до 3247,55 лв. Определението не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни между страните обстоятелствата по сключването на договор за потребителски кредит № 2967783/30.04.2024 г. между Р. Б. И. и „К. ЕАД, вземанията по който са обезпечени с договор за предоставяне на поръчителство от 30.04.2024 г., сключен между Р. Б. И. и „АТ“ ЕООД; че при формирането на ГПР по договора за кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а единственият включен разход е възнаградителната лихва.

По делото е приет и договорът за потребителски кредит № 2967783/30.04.2024 г., сключен между Р. Б. И., като кредитополучател и „К. ЕАД, като кредитор, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който на ищеца е предоставен потребителски кредит в размер на 3247,55 лв., от които размерът на кредита е 3000 лв., а размерът на застрахователната премия е 247,55 лв., с фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 30 %, ГПР в размер на 34,49 %, при общо дължима за връщане сума от 3947,47 лв., подлежаща на връщане на 15 месечни вноски с падеж от 20.05.2024 г. до 20.07.2025 г.

3 съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит „К. ЕАД одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на кредитополучателя по реда, предвиден в Общите условия. Сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит. При подаване на заявлението за кредит кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на „К. ЕАД или да сключва договор за застраховка.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, в случаите, когато кредитополучателят чрез посредничеството на „К. ЕАД е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от „К. ЕАД директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Остатъкът от главницата след превода на застрахователната премия се предоставя на кредитополучателя при условията на договора.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К. ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението, които са представени по делото (аналогично раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ – т.

12 от ОУ).

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К. ЕАД, съответно договорът за кредит не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие между „К. ЕАД и кредитополучателя.

По делото са приети и Общи условия за предоставяне на кредити, като съгласно раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 12, кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К. ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок 4 до 48 часа от подаване на заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите на избран вид обезпечение договор за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от „К. ЕАД на поръчителя чрез отбелязване „Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение“ на систематичното място на сайта/в профила в хода на подаване на заявлението или пред служител на „К. ЕАД, в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина, уговорени в тези ОУ.