Определение № 264 от 27.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600308 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура- Пловдив против протоколно определение № 861 от 04.06.2024г. от разпоредително заседание по НОХД № 38/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било прекратено съдебното производство по делото и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

В протеста са изложени подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановеното определение, като се твърди, че начинът, по който е изготвен обвинителният акт и неговото съдържание по никакъв начин не ограничават и не нарушават правото на защита на подс.А.

К., поради което моли да се отмени и делото се върне на съда, за да продължи разглеждането му.

Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

За да прекрати съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК окръжният съд е приел, че внесеният в съда обвинителен акт страда от „фактологически дефицит“, който пречи на подсъдимия да разбере обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено данъчното престъпление, включително относно инкриминирания период, фактурите, отразяващи нереалните доставки, издадени от въпросните девет дружества и тяхната стойност, както и за квалификацията на деянието като продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК.

С обвинителния акт на подс. А. К. е предявено обвинение за извършено 1 престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 НК за това, че при подаването на годишните данъчни декларации по ЗКПО в периода 28.03.2011г.- 25.03.2015г. е декларирал неверни сведения за размера на данъчната печалба с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 214 656,06 лв. В обвинителния акт е описан точно, ясно и конкретно механизма на извършване на данъчното престъпление, като е отразено, че подс. К. в периода от 01.04.2010г. до 30.11.2014г. / който не е инкриминираният период, за което съдът също е имал обструкции / е набавял периодично и предавал на св.М.С., която е обслужвала счетоводно неговото дружество „Д.К.“ ЕООД фактури, издадени от посочените в обвинителния акт дружества- доставчици, без тези фактури да отразяват действително извършени доставки на стоки и услуги, и които фактури били осчетоводявани в счетоводните регистри на дружеството и послужили като данъчна основа при формиране на годишния финансов резултат, отразен в ГДД по чл.92 от ЗКПО. Както в обстоятелствената част на акта, така и в диспозитива му, прокурорът надлежно е описал всяка подадена в ТД на НАП ГДД по ЗКПО за съответната финансова / календарна / година и декларирания неверен финансов резултат / печалба / вместо действителният такъв за инкриминирания период 28.03.2011г.- 25.03.2015г. Според разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗКПО ГДД се подава от данъчно задълженото лице в срок от 1 март до 30 юни на следващата година за предишната финансова /календарна / година и това правило е съобразено от представителя на държавното обвинение при изготвяне на обвинителния акт, поради което не съществува неяснота, както е приел съдът, за месеците от съответната година, за които е осуетено установяването на данъчно задължение. В случая предметът на обвинението са неверни годишни данъчни декларации по ЗКПО и укриване на дължим корпоративен данък, а не неистински месечни справки- декларации за избягване установяване и плащане на ДДС. В частния протест всички тези обстоятелства са коментирани вярно и са точно преценени именно защото се съдържат в обвинителния акт като фактически обстоятелства, относими към обективните и субективни елементи на престъплението по чл.255 ал.3 НК в конкретния случай. Включително и за това, че в обема на обвинението са били включени и документи / фактури /, издадени от въпросните доставчици на дружеството на подсъдимия, част от чиито управители не са били установени и разпитани по време на разследването, но за тях са били събрани други доказателства, извън гласните, който въпрос действително касае доказването на тези факти по съществото на делото.

Относно продължаваната престъпна дейност по избягване и установяване на данъчни задължения с подаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО съответно за годините 2011, 2012, 2013 и 2014 година, съдът е приел, че в обвинителния акт не са изложени съображения за тази квалификация по чл.26 ал.1 НК.

Въпросите за извършеното деяние, авторството, квалификацията на престъплението, вината и отговорността на дееца следва да получат отговор с присъдата по делото, ако евентуално такава бъде постановена, но в този аспект следва да се има предвид и разрешението, дадено в ТР № 1/2009 г. на 2

ОСНК, че установеният с данъчните закони / ЗКПО / едногодишен данъчен период съответства на признака “непродължителен период от време“ по смисъла на чл.26 ал.1 НК, а от друга страна следва да се преценява и кое е поблагоприятното за дееца положение- едно продължавано престъпление или отделни обвинения за самостоятелни деяния.

Следователно внесеният обвинителен акт очертава фактическата и правна рамка на обвинителната теза по начин да е поднесена конкретно, ясно, разбираемо и непротиворечиво, като съдържа всички изискуеми от състава на престъплението по чл.255 НК елементи на изпълнителното деяние от обективната и субективната му страна, така че подсъдимият А. К. да научи и разбере какво обвинение и за какво престъпление му е предявено и съответно да упражни ефективно, качествено и в пълен обем правото си на защита както по фактите, така и по приложимото право. Впрочем подс.К. и защитата му не са възразили в разпоредителното заседание, при изготвянето на обвинителния акт да са били допуснати констатираните служебно от съда непълноти или недостатъци като съществени отстраними процесуални нарушения, а е признал изцяло описаните в него факти и е поискал процедура по чл.371 т.2 НПК.

Предвид на изложените съображения постановеното първоинстанционно определение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 861 от 04.06.2024г., постановено по НОХД № 38/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било прекратено съдебното производство и делото върнато на Окръжна прокуратура- Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3