Решение № 239 от 02.11.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. , 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20221220100335 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от "Йеттел България" ЕАД, гр.София против И. Б. С. от гр. Г. Д., област Б.......... Иска се следното: 1. Да бъде признато за установено, че съществува изискуемо вземане на ищеца към ответника, в размер на 97.90 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори за мобилни услуги с абонатен номер №.............., дължими за периода от .......... г. до ............ г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

2. Да бъде признато за установено, че съществува изискуемо вземане на ищеца към ответника в размер на 66.42 лв. по Договор за лизинг от дата ........... г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер .........., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство ............... на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.69 лв. всяка.

Длъжникът не е заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 62.73 лв., дължими за периода от месец 6/2020 г. до месец 11/2021 г., нито 1 е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 3.69 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 66.42 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

3. Да бъде признато за установено, че съществува изискуемо вземане на ищеца към ответника в размер на 464.21 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.11.2019 г. за мобилен номер ..........., от които 124.98 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 339.23 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ................, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.11.2019 г.

Иска се също да бъде осъден ответника да заплати сторените по настоящото дело разноски.

Твърди се от ищеца, че между него и ответника са сключени Договор за мобилни услуги от дата от дата ......... г. за ползване на мобилен номер ............. с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС – 49.99лв., като е уговорен краен срок на действие до ............ г. Абонатът е сключил и договор за лизинг от същата дата ..........г., съгласно който е взел мобилно устройство ................, на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.69лв. всяка. Взетото устройство е с отстъпка в размер на 486.35лв. съгласно т. 7 - „Мобилен апарат“ от договор за мобилни услуги от дата ........... г. Ответника е ползвал предоставените от ищеца услуги. За потребените услуги в периода 05.01.2020 г. – 04.05.2020 г. са издадени фактура № .........../........... г., фактура № .........../.............г. и фактура № ........./............ г. Ответника не е заплатил фактурираните услуги, поради което ползваният телефонен номер е двустранно спрян. Поради неплащане са начислени и неустойки, договора е прекратен, а сумите, дължими за мобилното устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№ ......./.........г. по описа на РС Г.Д.. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта била връчване 2 на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, е предявен и настоящият иск.

Правната квалификация на предявените искове е по чл.124 от ГПК, чл.

318 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК.

От страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба в определения от закона срок и не се изразява становище по предявените искове.

По делото е постъпила молба от С. И. С., като майка на И. Б. С. със становище относно начина на заплащане на сумите по делото, но съдът не може да вземе същата предвид, доколкото не е подадена от страна или пълномощник на страна по делото.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

На ........... г. между „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“ ЕАД) и И. Б. С. бил сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ............ с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС и абонаментна такса в размер на 49.99 лв. с ДДС месечно. Договорът е сключен, като е уговорен краен срок на действие до ........... г. На същата дата между същите страни е сключен и договор за лизинг, съгласно който С. получил мобилно устройство ............ на обща лизингова цена от 313.55 лева, която следвало да изплаща посредством първоначална вноска, дължима при сключване на договора в размер на 224.99 лева, 23 месечни вноски в размер на 3.69 лева всяка и допълнителна сума в 3.69 лева, дължима при придобИ.е собствеността върху устройството.

Съгласно т. 7 - „Мобилен апарат“ от договор за мобилни услуги от дата ......... г. стандартната цена на устройството е в размер на 799.90 лева и абоната получава отстъпка в размер на 486.35 лева.

На лизингополучателя са предоставени Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center, телефонен апарат или друго устройство, както и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни агенти, подписани от С. на ............. г.

За дължимите суми за абонаментни такси и ползвани услуги по договора за ползване на мобилен номер и за лизингови вноски по договора за 3 лизинг в периода 05.01.2020 г. – 04.05.2020 г. са издадени 3 фактури. Фактура № ........../.......... г. е издадена за отчетен период 05.01.2020 - 04.02.2020 г. за сумата от общо 53.68 лева, от които за абонаментни такси 49.99 лева и вноска лизинг – 3.69 лева. В същата фактура са посочени задължения от предходен период в размер на 123.44 лева, които са платени. Фактура № ............/.............. г. е издадена за отчетен период 05.02.2020 - 04.03.2020 г. за сумата от общо 108.26 лева, от които за абонаментни такси 50.89 лева, вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от предходен период – 53.68 лева. Фактура № ............/............ г. е издадена за отчетен период 05.04.2020 - 04.05.2020 г. за сумата от общо 97.90 лева, от които за вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от предходен период в размер на 94.21 лева.

Тъй като ответника не заплатил сумите, дължими по сключените между страните договори, оператора е прекратил предоставянето на услуги и договорите за мобилни услуги и за лизинг са прекратени предсрочно, поради което е издадена фактура № ............ от 05.06.2020 г. за сумата от 628.53 лева, включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите в общ размер на 464.21 лева, вноска за лизинг в общ размер на 66.42 лева и задължения от предходен период в размер на 97.90 лева.

Поради неизпълнение от ответника на паричните му задължения, ищеца депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ........../....... г. по описа на Районен съд Г. Д.Издадена е заповед за изпълнение за сума от 97.90 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 66.42 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски, 464.21 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, които суми представляват задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер 359896853025 от 26.11.2019 г. и договор за лизинг от същата дата. Присъдени са и разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца е указано да предяви иск за установяване на 4 вземането си.

Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явяват допустими.

Разгледани по същество предявените искове са основателни, по следните съображения:

Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е установяване дължимостта на вземането на заемателя по договора за фиксирани/мобилни услуги и договора за лизинг, като ищецът следва да докаже дължимостта на претендираните вземания, а длъжника трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането.

В настоящият случай от представените по делото доказателства се установява, че между „Теленор България“ ЕАД (сега Йеттел България“ ЕАД)и И. Б. С. са възникнали облигационни отношения по повод сключени помежду им по следните договори: 1. Договор за мобилни услуги от .......... г. за ползване на мобилен номер ............ с избран абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС и абонаментна такса в размер на 49.99 лв. с ДДС месечно и 2. Договор за лизинг от ............ г., съгласно който С. получил мобилно устройство ..............., с цена 309.86 лева, обща лизингова цена от 313.55 лева, която следвало да изплаща посредством първоначална вноска, дължима при сключване на договора в размер на 224.99 лева, 23 месечни вноски в размер на 3.69 лева всяка и допълнителна сума в 3.69 лева, дължима при придобИ.е собствеността върху устройството.

Ответника не оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните въз основа на описаните в исковата молба договори, че претендираните суми са за реално доставени и потребени от абоната мобилни услуги и предоставено устройство, както и че договорът е прекратен едностранно от страна на мобилния оператор. Липсва спор и относно наличието на валидна неустоечна клауза в посочения размер.

Предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се 5 възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги - пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на информация. В случая ответникът не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез ползваните от потребителя устройства.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните са възниквали договорни отношения по силата на описаните по – горе договори за мобилни услуги и за лизинг, със съдържанието, посочено от ищеца и е осъществен факта на изпълнението на задължението на оператора за извършване на услугите през процесните периоди, поради което ищецът е изпълнил договорите и за него е възникнало правото да иска престиране на цената.

За дължимите от ответника суми по договор за мобилни услуги и ползване на мобилен номер и по договор за лизинг за периода 05.01.2020 г. – 04.05.2020 г. са издадени 3 фактури. Фактура № ............./............. г. е издадена за отчетен период 05.01.2020 - 04.02.2020 г. за сумата от общо 53.68 лева, от които за абонаментни такси 49.99 лева и вноска лизинг – 3.69 лева. В същата фактура са посочени задължения от предходен период в размер на 123.44 лева, които са платени. Фактура № ........./......... г. е издадена за отчетен период 05.02.2020 - 04.03.2020 г. за сумата от общо 108.26 лева, от които за абонаментни такси 50.89 лева и вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от предходен период – 53.68 лева. Фактура № ............../........... г. е издадена за отчетен период 05.04.2020 - 04.05.2020 г. за сумата от общо 97.90 лева, от които за вноска лизинг – 3.69 лева и задължения от предходен период в размер на 94.21 лева.