Решение № 101 от 01.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. С.З., 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000052 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 132/24.07.2024г., постановено по гр. д. № 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч., с което е признато за установено по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, че Б. Д. Д. и Д. Д. Б., дължат на ищеца „Ю.“ АД, сумата в размер на 24 922, 26 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL1227298/05.11.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК № 195/26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 325/23 г. по описа на Районен съд – Ч.; отхвърлен е предявения от „Ю.“ АД, иск за признаване за установено, че Б. Д. Д. и Д. Д. Б., дължат на ищеца „Ю.“ АД, сумите в размер на 397, 44 лв.- възнаградителна лихва и 285, 52 - мораторна лихва по договор за потребителски кредит № FL1227298/05.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 195/26.05.23 г. по ч гр. д. № 325/23 г. по описа на Районен съд – Ч. и са присъдени разноски.

Въззивникът „Ю.“ АД обжалва решението изцяло. Счита съдебният акт 1 за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. В жалбата са посочени основания за неправилност и незаконосъобразност на решението с искане да се отмени решението и да се отхвърлят исковете. Няма искане за събиране на доказателства пред настоящата инстанция. Претендира за разноските по делото - както за производството пред Районен съд - Ч., така и за производството пред Окръжен съд - С.З..

Постъпил е отговор от въззиваемата Б. Д. Д., която счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна по същество. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор и от страна на въззиваемия Д. Д. Б., който счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна по същество. Претендира за разноските по делото. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от Д. Д. Б., с която обжалва Определение № 496/10.09.2024г., постановено по гр.д. № 741/2023 г. по описа на Районен съд – Ч., по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството „Ю.“ АД, от 500 лв. за заповедното производство на 100 лв. и от 3 247, 70 лв. в исковото производство на 500 лв.

Постъпила е частна жалба от въззиваемата Б. Д. Д., с която обжалва Определение № 496/10.09.2024г., постановено по гр.д. № 741/2023г. по описа на Районен съд – Ч., с което е оставена без уважение молбата й да се измени първоинстанционното решение в частта относно разноските, като моли да бъдат намалени, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството „Ю.“ АД, от 500 лв. за заповедното производство на 100 лв. и от 3 247, 70 лв. в исковото производство на 500 лв.

Постъпил е писмен отговор от „Ю. АД“, ЕИК **, с който взема становище, по депозираните частни жалби от Д. Д. Б. и Б. Д. Д. срещу Определение с № 496/10.09.2024 г. по описа на Pайонен съд - Ч. и моли съда да ги остави без уважение като неоснователни.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Ищецът „Ю.“ АД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. Д. Д. и Д. Д. Б. при условията на солидарност съществуване на вземанията на „Ю.“ АД за предсрочно изискуема главница в размер на 25 022, 26 лв., дължима за периода от 05.08.2022 г до 05.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата; възнаградителна лихва в размер на 397, 44 лв., дължима за периода от 05.09.2022 г. до 17.02.2023 г. и мораторна лихва в размер на 285, 52 лв., дължима за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2023 г. по договор за потребителски кредит № FL1227298/05.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 195/26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 325/2023 г. по описа на Районен съд – Ч..

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно - чл.

119, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай предявеният иск против ответниците Б.

Д. Д. и Д. Д. Б. за главница е в размер на 25 022, 26 лв., поради което компетентен да го разгледа е Окръжен съд – С.З.. Ето защо районният съд като е разгледал по същество иск, родово подсъден на окръжен съд е постановил недопустимо решение, което въззивната инстанция следва да обезсили. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК , при обезсилване на решение поради неподсъдност на спора, въззивната инстанция е длъжна да изпрати делото на компетентния съд (в този смисъл е и правилото на чл. 118, ал. 2 от ГПК), който в настоящия случай е Окръжен съд – С.З..

По гр. д. № 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч. е постановено по реда на чл. 248 от ГПК и определение № 496/10.09.2024 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 3815/30.07.2024 г. от адв. С. П., пълномощник на Б.

Д. Д. и Д. Д. Б., с която е поискано да бъде изменено Решение № 132/24.07.2024 г. постановено по делото, в частта за разноските.

3

Горепосоченото определение е обжалвано от Б. Д. Д. и Д. Д. Б..

С оглед нарушението на родовата подсъдност по чл. 104, т. 4 от ГПК, определение № 496/10.09.2024 г. постановено по гр. д. № 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч. също следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. След влизане в сила на настоящото решение, делото да бъде върнато на Районен съд – Ч. за отбелязване на резултата от въззивното обжалване, след което същото да бъде изпратено незабавно на Окръжен съд – С.З. за образуване на дело и разглеждане на предявените искове на „Ю.“ АД против Б. Д. Д. и Д. Д. Б. .

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 132/24.07.2024г., постановено по гр. д. № 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч..

ОБЕЗСИЛВА определение № 496/10.09.2024 г. постановено по гр. д. № 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч..

След влизане на решението в законна сила, делото да бъде върнато на Районен съд – Ч. за отбелязване на резултата от въззивното обжалване, след което същото да бъде изпратено незабавно на Окръжен съд – С.З. за образуване на дело и разглеждане на предявените искове на „Ю.“ АД против Б. Д. Д. и Д. Д. Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4