Решение № 979 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Оданс травел“ ЕООД против Решение №391/19.12.2022г., постановено по гр.д.№ 772/2021, по описа на КРС, втори гр.с., в частта с която „ОДАНС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: 130543693 е осъдено да заплати на А.

Е. Д., ЕГН: ********** и Л. В. Д., ЕГН: ********** на всеки от тях сумата по 3 471.60 лв.

(три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки), която сума съставлява намаление на цената на организирано от ответника туристическо пътуване, за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с Договор за туристически пакет №17054/14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –19.05.2021 г., до окончателното й изплащане. С постановеният съдебен акт в полза на А. Е. Д., ЕГН: ********** и Л. В. Д., ЕГН: **********, са присъдени деловодни разноски по компенсация в размер на 259.66 лв., а на адвокат Л. В. Д. адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца А. Е. Д., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство пред първата инстанция, в размер на 348.29 лева определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

. Жалбоподателят обжалва изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Развива доводи, че съдът не е посочил в какво се изразява приетото от него несъответствие / неизпълнение или неточно изпълнение по смисъла на §1, т.68е от ДР на ЗТ. Счита, че този въпрос е от значение не само за 1 доказване на съответния състав от нормата, но и за евентуалното определяне на намалението в цената. Твърди се и че едва с решението съдът е посочил, че се касае за иск с правно основание чл.91 ал.1 Закона за туризма , като в мотивите е приел, че е налице хипотезата на чл.90, ал.7 от ЗТ. В същото време в изложението на исковата молба липсва посочване на факти, обосноваващи хипотезата на ал. 7. В доклада по делото също не е посочено, че се твърди осъществяване на хипотезата на чл.90, ал.7 от ЗТ, респ. не е разпределяна доказателствена тежест. Неправилно били определени и обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения. Поддържа, че правилото на чл.90, ал.7 от ЗТ предвижда твърдение и доказване за неизпълнение на значителна част от туристическите услуги. В случая пакетът на ищците е включвал 3 нощувки в Ушуая и 9 нощувки в Буенос Айрес, Игуасу и Рио де Жанейро. При използвани 6 нощувки, счита че не става ясно защо се приема, че е налице неизпълнение на значителна част от договорените услуги. Сочи и че остатъкът от договорения пакет не е осъществен, поради настъпилата извънредна епидемиологична обстановка. Поддържа, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.91, ал.3, т.3 от ЗТ поради факта, че липсата на съответствие се дължи на непреодолими и извънредни обстоятелства. Счита, че нормата на чл.90, ал.11 от ЗТ е неприложима когато изпълнението не може да продължи поради непреодолими и извънредни обстоятелства. Отделно от това сочи, че изводът на съда за приложение на сочената норма е неправилен, т.к. тя има действие само, ако договорът не е прекратен. В случая обаче това не е така. Изпълнението е било прекратено на 16.03.2020г, поради обявената пандемия. Поддържа, че след като операторът не може да отстрани несъответствието между предлаганите услуги и договореното по обективни причини, то е без значение дали несъотвествието е значително или не. Сочи, че непреодолимата сила не води до неизпълнение или неточно изпълнение, а до обективна невъзможност за изпълнение – чл.81 от ЗЗД. В тези случаи не може да се търси виновно неизпълнение или неточно изпълнение. Счита, че съдът неправилно е подходил при намалението на цената, като не е взел предвид всички обстоятелства по случая, както и че е определил намалението като е взел пропорционалното неизпълнение на програмата. Не е съобразил , обаче, че изпълнението на част от услугите е станало правно невъзможно, поради наложените в страната ограничения. В този смисъл счита, че трябва да се отчете причината за неизпълнението и липсата на вина, както и възможността той да си възстанови средствата.

Счита, че дължимата сума е 450лв. на човек, т.к. именно в този размер са му възстановени сумите, които е платил на местните доставчици на услуги.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемите страни А. Е. Д., ЕГН: ********** и Л. В. Д., ЕГН: ********** не са подали отговор на въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба депозирана от А. Е. Д., ЕГН:

********** и Л. В. Д., ЕГН: ********** против Решение №391/19.12.2022г., постановено по гр.д.№ 772/2021, по описа на КРС, втори гр.с., в частта с която са отхвърлени 2 претенциите им за разликата над 3 471.60 лева до пълния предявен размер от 4 330 лева за всеки от тях (левова равностойност на 2115 евро). Решението в тази част се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Посочва се, че заявеният размер на всеки от исковете е 4 136.58лв, след допусната поправка на техническа грешка в с.з. на 18.11.2021г., но съдът не е отчел това обстоятелство в диспозитива на акта си посочвайки сумата от 4 330лв. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това съдът уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на другата страна.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Оданс травел“ ЕООД, със становище за нейната неоснователност по съображения подробно изложени в същия.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен, а насрещната жалба като неоснователна да се остави без уважение..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от страни имащи право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба и насрещната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания, съдът намира следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото се доказва между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на туристически услуги, че е започнало изпълнение на договора, като поради обявяване на световна пандемия COVID 19 е преустановено изпълнението на договора и е прекъсната екскурзията на ищците, като туроператорът е организирал връщането им в България. С оглед на тази фактическа обстановка е приел, че приложение следва на намери нормата на чл.91 от ЗТ и туристите имат право на намаление на цената с оглед времето, през което е имало несъответствие с уговореното. Приел е и че не е възможно да се определи стойността на неползваните услуги, при което е счел, че доколкото искът се доказва по основание, размерът следва да се определи от съда, при съпоставяне на времето на изпълнение с времето на неизпълнение. Използвайки това съотношение по 3 отношение на общата цена на услугата, е определил с колко същата следва да се намали и е присъдил процесните суми.

Пред настоящата инстанция страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти, свързани в възникване и изпълнение на договорните отношения между тях. Отнесеният пред настоящата инстанция спор е правен и касае въпросите дължи ли се намаление на цената , предвид факта, че неизпълнението на договора е резултат от обявяването на световна пандемия и респективно какъв е дължимият размер на намалената цена на услугата.

Правната регламентация на този иск е основана в нормата на чл.91, ал.1 от Закона за туризма, а именно право на пътуващия да получи подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия. Отделно от това намаление в цената, съгл. ал. 2, пътуващия има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на това несъответствие. Регламентирани са и хипотезите на дължимост, респ. освобождаване от отговорност за вреди. Следователно законодателят е предвидил различни права на пътуващия, като от една страна той има право във всички случаи на несъответствие да получи намаление на заплатената цена на туристическия пакет, с изключение на случаите на негово виновно поведение, а от друга страна – да претендира и обезщетения за вреди в определени случаи.

Процесният иск е само за намаление на цената на заплатения туристически пакет, поради неизпълнение на договорената туристическа програма в пълния й обем. В елементите на хипотезиса на правната норма не е предвидено като условие за упражняване на това право, изследването на причините за несъответствието, респ. дали то се дължи на обективни причини или е по вина на туроператора. Не е предвидено и да се изследва дали туроператорът е получил връщане на цената от своите партньори, с които е договарял за изпълнение на туристическата програма или не. Поради това оплакванията във въззивната жалба, касаещи твърденията, че изпълнението на процесните два договора за туристически програми е прекратено по обективни причини – обявяване на световна пандемия, както и че местните партньорски фирми не са възстановили в пълен обем заплатеното, нямат никакво отношение към предявените искове. В същата насока е и даденото разрешение на спорния въпрос в Решение по дело С-396/21, СЕС, в което изрично е проведено разграничение между правото да се иска намаление на цената в случаи на несъответствие и хипотезите на претенциите на обезщетения за вреди, според Директива 2015/2302, касаеща правата на пътуващите /§31 от решението/. В същото решение СЕС е постановил, че пътуващият има право на намаление на цената в случаите на липса на съответствие на туристическите услуги, когато това се дължи на ограничения, наложени в мястото на неговата дестинация с оглед борбата срещу разпространението на инфекциозно заболяване, като това намаление трябва да се преценява с оглед включените в туристическия пакет услуги и да отговаря на стойността на услугите, във връзка с които е била установена липсата на съответствие. При 4 така посочената нормативна рамка и тълкуване, следва да се приеме, че в настоящия случай се дължи намаление на цената, заплатена от двамата ищци за туристическа програма, която е била прекратена поради обявяване на извънредни мерки за борба с COVID 19 в мястото на пребиваването им.

Както вече бе отбелязано, безспорно е сключването на договор за туристически услуги между страните, започване на изпълнение на туристическата програма и преждевременното й прекратяване поради обявяване на пандемия, т.е. пълно неизпълнение на договореното за определен период от време – 15.03.2020г. до 22.03.2020г. Следователно ищците, като страни по договора за туристически услуги имат право на намаление на заплатената от тях цена, съгл. чл.91 от ЗН, като това намаление следва да е подходящо.