Решение № 269 от 16.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№ гр... София, 16.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в публичното заседание на........ осми януари …………………………………...………………..…….… двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:

Председател:...... Десислав

Любомиров..............……..

Членове:... … Доротея Кехайова.……….........

... мл.с.Христина Н.…....... при секретаря... Гергана Цветкова…………………………….….……… в присъствието на прокурора......... А.Неделчева...............................................като разгледа докладваното от …... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4542 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от прокурор при СРП, срещу присъда от 30.11.2015г. постановена по НОХД№16525/2014г. по описа на СРС, с която подсъдимия К.О.Б. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК - оправдан по същото.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на съдебното следствие проведено по реда на чл.371 т.1 от НПК са събрани и изследвани всички посочени от СРП доказателства-разпити на свидетели и изготвените експертизи, въз основа на които се разкривала обективната истина и било възможно по категоричен начин да бъде установено както реализирането на престъпния състав така и авторството на деянието. По безспорен начин било установено че подсъдимия е осъществил подробно описаните действия в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава.

В съдебно заседание протеста се поддържа. Прокурорът твърди, че присъдата на СРС е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени и да се постанови осъдителна такава.

Защитникът моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Смята, че постановения от

СРС съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК. Първоинстанционният съд бил изложил ясни, точни и конкретни мотиви за приетата от него фактическа обстановка и доказателствени източници, от които извежда изводите по фактите. Изземването на кръвта за кръвна проба и съхраняването й били извършени в нарушение на Наредбата и констатациите на съда за това били обосновани.

Подсъдимия счита протеста за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника. Твърди, че е съден за нещо, което не бил извършил.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:

Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда констатира следното.

Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс.К.О.Б. е роден на ***г***, със средно образование, не е женен, не работи и не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС. На 09.11.2013 г. около 05.00 ч. в гр.София, на ул."Никола Габровски" той управлявал лек автомобил марка"Опел“ , модел " Астра", per. № *****с посока на движение от ул. "Кирил Цонев,, към ул."Тинтява „. Видимостта била нормална, с оглед ранния сутринен час. Скоростта, с която се движил, била 86 км.ч. В района на кръстовището с ул. „Св.Пимен Зографски", отляво до тротоара, били паркирани лек автомобил „Тойота", модел „Аурис" с ДКН *****и автомобил марка „Волво,, ,модел „С70", ДКН *****. Пред управлявания от подсъдимия автомобил изскочило куче, той не могъл да овладее МПС и се отклонил вляво, навлизайки в насрещната лента за движение. Ударил странично със своята лява част лекия автомобил „Тойота с ДКН *****, собственост на С.Б.ЕООД, като причинил имуществени щети за 31445,33 лв. В резултат на удара автомобилът излязъл от платното за движение и се блъснал в намиращите се пред него два контейнера за смет. Те от своя страна ударили в предната дясна част лек автомобил „Волво С70", ДКН *****. В това време колата на подсъдимия продължила движението си, навлязла в крайната дясна лента и със заден десен калник ударила паркирания на платното лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ *****.

В резултат на пътно-транспортното произшествие подсъдимият получил травма на главата-контузия на мозъка-лека степен, фрактура на фронталния синус, фрактура на носните кости, контузия и разкъсно-контузни рани на главата и лицето, като най - тежкото нараняване е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота. На местопроизшествието пристигнали служители на полицията и линейка.

Органите на МВР не извършили проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача на МПС. Подсъдимият бил откаран във ВМА за лечение. Там, без да бъде спазен реда определен със Заповед 608/2006г. на началника на ВМА, от неустановено лице била иззета кръв за проба от подс. Б.. Тя била доставена за изследване в Токсихимичнатата лаборатория на ВМА, отделение „Съдебно -медицински експертизи,, на 26.11.2013г. Същата била придружена с Протокол за медицинско изследване на алкохол или друго упойващо вещество № 2, съгласно чл. 3 , ал. 2 от Наредба № 30/2001г. Този документ бил попълнен само относно някои от предвидените изисквания. В останалата част другите данни не били отразени от подписалия го като изготвил свидетел д-р В.Н..

Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите В.Н., К., Ш., Л., М., С., И., Р., В., П.; писмените доказателства и доказателствени средства и заключенията на експертите по СМЕ, съдебно химическа/токсилогична/, автотехническа и оценителна експертизи, справка за съдимост за подсъдимия, са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.

В хода на наказателното производство е безспорно установено, че на процесната дата подсъдимия е управлявал МПС-во и като водач е причинил ПТП-ие.

Неоснователно с протеста се възразява, че по делото била доказана употребата на алкохол от подсъдимия. Всъщност обективно е вярно, че доказателства за такава употреба са налични. Св. Н. Н., твърди, че през нощта преди произшествието е видяла употреба на алкохол от подсъдимия в количество от една бира. Самият подсъдим в обясненията си е заявил, че е изпил една чаша бира. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия/ако в резултат на изпитата бира е имало такава/, не е била установена по надлежния ред. Видно от показанията на св. Н., същият не е взел кръв от подсъдимия, което не съответства с отразеното в съдебно-химическата експертиза, че той е сторил това. Съгласно т.З от заповед № 608/2006г. на Началника на ВМА, при съставянето на Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и др. упойващо вещество се изисква описание на поведението, общото психичено и соматично състояние на лицето, поведенческите му реакции, степента на промяна на съзнание, ориентацията, абстинентни прояви, когато ги има. Видно от приложения документ, подписан от д- р.Н., в него не са вписани всички изискуемите данни.

Отразено е изявлението на подсъдимия, че не е употребил алкохол. Отразени са още като заградени с химикал в кръгова форма подлежащите на установяване изисквания под т.т.7.2, 9.2., 11.2, 13.2-активен. Посочено е,че мирис на алкохол не е констатиран. В противоречие с показанията на св.Николов в съдържанието на протокола е отразено, че той е лицето взело кръвната проба от подсъдимия. При разпита в съдебно заседание експерта А.потвърждава отразеното в съдебно- химическата експертиза, че са иззети и поставени във вакуумконтейнери по-малко от предвидените в т.5.1 от заповед 608/2006г. 10 мл. кръв за химическо изследване на алкохол, като пояснява, че все пак иззетото количество е било достатъчно. По делото изобщо не е установено дали всъщност се касае за кръвна проба взета от подсъдимия, тъй като не е доказано кой всъщност е сторил това, след като посочения в протокола д-р Н. не е. Самото предаване на кръвните проби в лабораторията за химически изследвания, както е отбелязано в самата експертиза, е станало на 26.11.201Зг. т.е не в предвидения в т.9 от посочената заповед срок от 72 часа. Съгласно т.8 от заповед 608/2006г., пробите кръв следва да се съхраняват от момента на вземането им до момента на изпращането за изследване при температура + 4 градуса по Целзий. По делото не се установява как са съхранявани те през посочения период, многократно надхвърлящ указания в заповедта срок.

С оглед на това въззивният съд приема, че по делото категорично са установени множество нарушения на чл. 11,13,14-16 и чл. 20 от Наредба№30 от 27.06.2001г за реда за установяване на концентрация на алкохол или други упойващи вещества. Това не позволява по несъмнен начин да се изясни наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а посоченото в съдебно-химическата експертиза в размер 1,94 на хиляда такова не може се свърже изобщо с подсъдимия поради допуснатите множество нарушения при вземането на кръвната проба.

Изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл.

3436, ал. 1 от НК са обосновани.

По изложените съображения въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.

В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.Б. не е извършил престъплението за което е предаден на съд. Наказателната му отговорност не е следвало да бъде ангажирана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. С оглед на това атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.11.2015г. постановена по

НОХД№16525/2014г. по описа на СРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.