Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 14.08.2020, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1488/2019
Вид
Решение № 211
Подписан
14.08.2020
В сила
21.12.2020
Състав
СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН

Цитирани разпоредби

  • чл. 537 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19а · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 75 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 9 · Закон за гражданската регистрация

Р Е Ш Е Н И Е

№……… /14.08.2019 г., гр. ******

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1488/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава четиридесет и девета от ГПК.

Делото е образувано въз основа на молба вх.

№ 6046/17.10.2019 г., уточнена с молба вх. № 6892/19.11.2019 г., подадена от Б.С.З., ЕГН **********, за промяна на бащиното и фамилното и име от Б.С.З. на Б. Ш. Т., с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

В молбата се твърди, че молителят З. е родена на *** г. в гр. ****** от родители Ю.К.Ю.а /Ю. К. Т./ и С.З.З./С.З.З./, като родителите ѝ са ѝ дали името Б.. Излага, че не помни баща си, тъй като е била на четири години, когато той е починал. След неговата смърт тя и майка и заживели с втория и баща - Ш.И.Т..

Разбирала, че той не ѝ е истински баща, но отношението му към нея било като към истинска дъщеря. През т. нар. „възродителен процес“ напуснали страната и вторият ѝ баща не могъл да я осинови. След раждането на сестра ѝ Х. отношението на втория ѝ баща не се променило, той бил неин съветник и подкрепа. Никога не я е пренебрегвал, напротив, отнасял се към молителя с повече търпение и нескрита обич. Заявява, че обича втория си баща и го чувства като роден. След заминаването им за Република **** З. приела неговите име и фамилия и оттогава носела тези имена. При завръщането си в ***** през годините всички ѝ казвали „дъщерята на Ш. Т.“, от което тя се чувствала горда.

Станала известна с неговите имена в ***** и ****. След като се омъжила запазила имената на втория си баща и към тях добавила фамилното име на съпруга си - Ч..

По изложените съображения моли за уважаване на молбата.

Заинтересованата страна Община ****** не е изразила становище по същество.

Районна прокуратура - ****** не е изразила становище по молбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителят, редовно призован – не се явява, а се представлява от адвокат Б.В., който поддържа молбата и моли същата да бъде уважена изцяло, а при условията на евентуалност моли да бъде допусната промяна на фамилното име. За заинтересованата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител. РП – Варна, ТО - ******, редовно призована, се представлява от прокурор Кабакчиев, който изразява становище за уважаване на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото писмени доказателства, представени от молителя и служебно изискани от съда: копие от паспорт № S20551346, издаден от Република ****; декларация за идентичност на лице с различни имена; превод от турски език на акт за раждане № 18/*** г.; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0195/25.03.1979 г. от община ******; копие от лична карта № ********* на Б.З.; решение № 003/13.08.2019 г. на Община ******; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0195/25.03.1979 г. от община ******-оригинал; удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР16-14/01/07.02.2020г.; акт за раждане № 195/*** г.; от Бюро съдимост при РС ****** справка за съдимост с рег. № 125/17.02.2020 г. от която е видно, че молителят не е осъждан; писмо от Община ****** отдел „Местни данъци и такси“ с вх. № 1148/21.02.2020 г., от което се установява, че за лицето Б.З. има регистриран недвижим имот в гр. ****** - жилище от 45 кв.м. и има непогасени задължения по партидата към 18.02.2020 г. - общо в размер на 8.76 лв.; от ТД на НАП Варна писмо с вх. № 1194/24.02.2020 г., с което заявяват, че при направена справка в информационния масив на ТД на НАП – Варна, по данъчно-осигурителната сметка на лицето Б.З., не се констатирани вписани, декларирани и/или установени по размер съгласно предвидения в ДОПК ред, в това число и изискуеми към момента на проверката задължения, събирани от НАП, тази информация е актуална към 19.02.2020 г.; от ОД на МВР Варна - писмо с вх. 1387/04.03.2020 г. от което се установява, че няма данни за наложени мерки за административна принуда по ЗБЛД и не са регистрирани данни за образуване на досъдебни производства спрямо лицето Б.З.;*** отдел „Местни данъци и такси“ с вх. № 1433/05.03.2020 г., с което се удостоверява, че лицето Б.З./Б.З., няма деклариран недвижим имот на територията на Община Дългопол, се установяват следните фактически обстоятелства:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0195/25.03.1979 г., съставен от Община ******, се установява, че молителят Б.С.З., ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. ****** от родители Ю. К. Т. и С.З.З.. Това обстоятелство се уустановява и от самия акт за раждане на лицето с № 0195/25.03.1979 г., представен по делото. Освен това от последния е видно, че при промяната на имената, молителят е записана с имената: Б.С.З.. С решение № 003/13.08.2019 г. на кмета на Община ****** на основание чл. 19а от ЗГР е допуснато възстановяване (промяна) на имената на молителя от Б.С.З. на Б.С.З.. Представено е и копие от личната карта на молителя, която е издадена на лицето Б.С.З. ***. От направената служебно справка в НБД „Население” се установява, че лицето Б.С.З., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: ****, е с вписани родители: С.З.З. – баща, за когото е отбелязано, че е починал, и Ю. К. Т. – майка. Представено е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че имената – Б.С.З. и Б.С.З. са имена на едно и също лице.

От представеното заверено копие от паспорт, издаден от Република ****, се установява, че същият е издаден на лицето Б. Т. Ч., а от представеното заверено копие от извлечение на акт за раждане с апостил и превод на български език, издаден от Република **** на 17.05.2019 г., е видно, че лицето Б. Т., родено на *** г. е със записани родители Ш. Т. – баща, и Ю. Т. - майка.

От служебно изисканата справка за съдимост рег. № 125/17.02.2020 г. молителят не е осъждана. Задълженията на З. за местни данъци и такси са в общ размер на 8.76 лева, съобразно справката, изпратена от Община ****** с вх. № 1148/21.02.2020 г. В отговор на служебно изисканата от съда информация от ТД на НАП – Варна по делото е постъпило писмо вх. № 1194/24.02.2020 г., според което по данъчно-осигурителната сметка на лицето Б.С.З., не се констатирани вписани, декларирани и/или установени по размер съгласно предвидения в ДОПК ред, в това число и изискуеми към момента на проверката, задължения, събирани от НАП. С писмо вх. № 1387/04.03.2020 г. от ОД на МВР Варна отговарят на служебното запитване на съда, че на лицето Б.С.З. не са налагани мерки за административна принуда по ЗБЛД и че по отношение на същото няма образувани досъдебни производства. С писмо вх. № 133/05.03.2020 г.

Община Дългопол удостоверява, че лицето Б.С.З. (Б.С.З.) няма деклариран недвижим имот на територията на общината.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Ш.И.Т. – баща на молителя. Същият твърди, че пред турските власти Б. е негова дъщеря, че е осиновил Б., когато отишли в ****, още като се оженили с майка ѝ. След известно време се върнали и искали той да я осинови, но по административен ред това не било възможно, а те нямали толкова време да останат в *****. След като по административен ред възстановил имената си на Ш.И.Т. съпругата му и малката му дъщера автоматично получили фамилията Т., а Б. останала с други имена. Всички в **** и в ***** знаели, че свидетелят е баща на Б.. Посочва, че още при заминаването им от ***** през 1989 г., като влезли в ****, им взели българските задгранични паспорти и ги питали, как са се казвали преди да им бъдат сменени имената през 1985 г. и каква фамилия искат да имат. Свидетелят носел името на дядо си Т. и в ***** го наричали с тази фамилия, поради което записали жена му и децата им с тази фамилия. Заявява, че осиновяването и в **** минавало през съд, но те не са минавали през съд за осиновяване. В **** съставили само акт за раждане на Б.. За акта за раждане нямало определен срок, имало само определен срок за съдимост и местожителство. В **** акт за раждане не се искал. Представеният акт за раждане на Б. бил издаден за настоящото дело.

Според показанията на свидетеля, за издадените в **** документи, в ***** се искал апостил, поради което след снабдяването с някакъв документ в ****, те го носели във Валийството, където му поставяли апостил. Сочи, че в ****, когато жената сключва брак, може да си избере, да си запази фамилията или да вземе тази на мъжа си.

Фамилията на Б. била Т.-Ч. и тя искала и в ***** да бъде с тази фамилия. След като станали промените в *****, през последните 5 години, всяка година си идвала тук, когато е в лятната отпуска. Пътувала е и в командировка и при показване на турски и български паспорт се виждало, че има разлика, което и създавало проблеми с властите.

Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, произтичаща от факта, че той е съпруг на майката на молителя и макар по българското законодателство да не е осиновил рожденото дете на своята съпруга, отношенията му с молителя са фактически такива като между баща и дъщеря, но кредитира и възприема показанията на свидетеля като последователни, обстоятелствени, откровени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Така установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:

Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение на всяко физическо лице, който трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл.

19, ал. 1 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.

Съобразно чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, а фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата, като бащиното и фамилното име са с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

За да бъде уважена молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е необходимо по делото да се установи наличието поне на един от фактическите състави на законовия текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, или важни обстоятелства да налагат това. В тежест на молителя е да установи в производството наличието на някой от фактическите състави, обуславящи основателността на искането за допускане на промяната на името.