Определение № 31469 от 28.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5140/2026
- Вид
- Определение № 31469
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31469 гр. София, 28.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110105140 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. Д. с ЕГН:
**********, чрез пълномощника си адв. В. Р.-П., срещу „БАЛКАН СТАР АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК: 175163651, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 1/ 18 419,95 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.11.2021г. до 01.01.2023г./ без м. януари 2022г./, която е следвало да бъде изплатена на равни вноски по 3 683 евро, всяка с падежи съответно на 15.09.2023г., 15.10.2023г., 15.11.2023г., 15.12.2023г. и 15.01.2024г., съгласно Споразумение от 14.07.2023г.; както и 2/ 5 658,78 евро, представляваща обезщетение за забава, изчислено както следва: 1 213,62 евро, за периода от 15.09.2023г. до 02.02.2026г., върху сумата от 3 683 евро; 1 173,28 евро, за периода от 15.10.2023г. до 02.02.2026г., върху сумата от 3 683 евро; 1 131,68 евро, за периода от 15.11.2023г. до 02.02.2026г., върху сумата от 3 683 евро; 1 091,39 евро, за периода от 15.12.2023г. до 02.02.2026г., върху сумата от 3 683 евро; и 1 048,81 евро, за периода от 15.01.2024г. до 02.02.2026г., върху 3 683 евро, ведно с дължимите лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените деловодни разноски и платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е бил сключен Трудов договор ***** Сочи, че същият е бил прекратен считано от 1
10.01.2023г. Посочва, че на 14.07.2023г. е било сключено споразумение, с което ответникът-работодател е признал, че дължи на ищеца плащане на трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2021г. до м. януари 2023г.( без м. януари 2022г.) в общ размер на 88 231,57лв., вкл. било уговорено ползването на лек автомобил марка „J e e p ” с рег. № ***** и след прекратяването на трудовото правоотношение, като впоследствие бъде прехвърлена и неговата собственост на ищеца. Твърди, че общият размер на задължението на работодателя за изплащане на дължимото трудово възнаграждение, съгласно договореното със споразумението, бил намален със сумата от 45 000лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „ Jeep” с рег. *****, вследствие на неговото прехвърляне в собственост на ищеца. Излага твърдения, че след намаляването на общия размер на дължимото трудово възнаграждение с пазарната стойност на лекия автомобил, същото е било дължимо в размер на 43 231,57лв, като е следвало да се плати на шест равни вноски в размер на 7 205,26лв., всяка с падежи съответно на 15.08.2023г., 15.09.2023г., 15.10.2023г., 15.11.2023г., 15.12.2023г. и 15.01.2024г.
Навежда твърдения, че само първата вноска по споразумението е била платено. Сочи, че ответникът е останал задължен за остатъка в размер на 36 026,30лв. Ищецът твърди, че е бил направен опит за доброволно уреждане на отношенията с ответното дружество чрез отправяне на нотариална покана за плащане с рег. № 12400, том 4, акт 67, изпратена на 09.12.2025г., като е същата е била връчена на 13.12.2025г. Твърди, че плащане, в посочения в поканата срок, не е било постъпило, поради което претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв. М.Д.., в който твърди, че предявеният иск е неоснователен. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение съгласно Трудов договор *****, както и обстоятелството, че е било сключено споразумение на 14.07.2023г., по силата на което се е задължил да изплати на ищеца дължимите суми за трудово възнаграждение. Сочи, че е било уговорено плащането да бъде извършено на шест равни вноски в размер на 7 205,26лв. всяка, от които е била заплатена само първата вноска на 16.08.2023г. Твърди, че лекият автомобил е бил предоставен за ползване първоначално на „Балкан Стар Ауто“ ЕООД (работодател), като впоследствие със споразумение за заместване 2 на страна от 04.03.2022г. лизингополучател става „ Ауто Франс 3000“ ООД.
Навежда твърдения, че съгласно вътрешни договорки между двете дружества автомобилът е бил предоставен за ползване на ищеца, като ползването на същия е продължило и след прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът посочва, че след прекратяване на трудовия договор е отпаднало основанието за безвъзмездно ползване на автомобила и всички разходи, свързани с него, които възлизат в размер на 53 524,97лв., са дължими от ищеца. Излага твърдения, че е била отправена покана до ищеца на 17.12.2025г. за доброволно плащане на сумата, но е постъпил с отговор, с който последният е оспорил дължимостта на вземането. Ответникът твърди, че ищецът неоснователно се е обогатил в резултат на ползването на автомобила след прекратяване на трудовия договор, без да бъдат заплащани от него необходимите разходи във връзка с експлоатацията на превозното средство.
Ответникът поддържа, че са налице две насрещни вземания между страните, а именно вземането му срещу ищеца в размер на 53 524,92лв. и вземането на ищеца срещу него в размер на 36 026,30лв., като в тази връзка релевира възражение за прихващане на двете насрещни вземания до размера на помалкото от тях, поради което претенциите на ищеца за главница и обезщетение за забава се явяват неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете.
При твърденията на страните, обективирани в исковата и отговора на исковата молба:
Правна квалификация:
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи, 1/. че между страните е било налице трудово правоотношение към процесния период и неговото съдържание, включително уговорения размер на трудовото възнаграждение; 2/. неизпълнението от страна на ответника на задължението за своевременно изплащане на трудовите възнаграждения и дължимите суми; както и 3/. размера на претендираните трудови възнаграждения дължими за процесния период.
3
В тежест на ответника по делото е да установи извършеното плащане на процесните суми, както и наличието на друг правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т. е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за процесния период.
По релевираното от ответника възражение за прихващане в тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на изискуемо и ликвидно активно вземане.
Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.3 ГПК): че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор *****, както и че същият е бил прекратен, считано от 10.01.2023г., че между страните е било подписано Споразумение на 14.07.2023г., с което ответникът е потвърдил, че дължи на ищеца процесните суми за трудово възнаграждение, които следвал да заплати на шест равни вноски в размер на 7 205,26лв. всяка с падежи съответно на 15.08.2023г., 15.09.2023г., 15.10.2023г., 15.11.2023г., 15.12.2023г. и 15.01.2024г, от които е била заплатена само първата вноска на 16.08.2023г.
Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
По представените доказателства и отправените доказателствени искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Искането за допускане на ССчЕ следва да бъде уважениено.
Доказателственото искане на ответника за изслушване на гласни доказателствени средства следва да бъде оставено без уважение.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят 4 по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.10.2026 г. от 10.30ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изготвяне на ССчЕ на ответника по зададените в отговора на исковата молба въпроси при депозит в размер от 150 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на определението НАЗНАЧАВА за вещо лице Мимоза Влъчкова.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от 5 отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6