Определение № 752 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Ню геймс“ АД (в несъстоятелност) срещу определение № 16678/07.07.2025 г. на СГС, І - 17 с - в, по гр. д. № 9122/2025 г., с което производството е частично прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК - само по отношение исковете, предявени срещу НС.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Поддържа, че неоснователно СГС е приел, че е налице идентичност между заведеното пред него дело и друго, по - рано образувано гр. д. № 1408/2025 г. пред СГС, І – 24 с-в, заведено от същия ищец срещу НС. Неправилно съдът е счел, че са налице идентични основания и фактически твърдения, от които произтичат претенциите, предявени срещу НС по прекратеното гр. д. № 9122/2025 г. на І – 17 с-в и по – рано образуваното гр. дело № 1408/2025 г. на СГС, І - 24 с - в. Поддържа подробни доводи, че дружеството действително е завело две дела срещу Народното събрание, но те имат различен предмет, тъй като се отнасят до два отделни публични деликта, свързани с различни разпоредби от Закона за хазарта (ЗХ), от приложението на които ищецът претендира да е търпял вреди. По прекратеното с оспореното определение дело, което първоначално е заведено пред АС - София град, е търсена отговорността на НС от обстоятелството, че е поддържало в периода 01.01.2014 г. - 01.01.2024 г. неясно законодателство. Изложени са подробни твърдения, че чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ), въвеждащ два вида облагане с държавна такса на офлайн хазартните игри от вида традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, в зависимост от това дали при организирането им от участниците се събират „такси и комисионни“, но без законова дефиниция на понятията „такси и комисиони“ и без нормативно уточнение за кои от изброените хазартни игри се събират „такси и комисионни“, респ. по какви критерии.

Излага подробни доводи, че при липса на законова дефиниция за „такси и 1 комисионни“ до февруари 2020 г., чл. 30, ал. 3 от ЗХ е тълкуван от властите трайно и еднозначно като допускащ организаторите на офлайн хазартни игри, като организираните от ищеца, да се облагат с по-високата като процент държавна такса, но върху „такси и комисионни за участие“, вместо с процентно по-ниската държавна такса, но върху стойността на всеки залог. Излага доводи, че по това дело се е твърдяло, че от февруари 2020 г. властите започват да тълкуват чл. 30, ал. 3 от ЗХ по различен начин, без да е изменен законът и без тълкуването да се прилага ex nunc, приемайки, че „такси и комисионни“ се събират само при организиране на турнири.

Следователно облагането на офлайн игрите (като организираните от ищеца), които не са свързани с турнири, следва да бъде с държавна такса върху оборота, т. е. без да се приспадат дължимите печалби. В резултат от това, организаторите на офлайн хазартни игри, като тези организирани от ищеца, вече са третирани значително по неблагоприятно от организаторите на онлайн хазартните игри. Това тълкуване води до съсредоточаване на хазартните игри в онлайн пространството в резултат от поддържания от ответника НС неясен закон, от което се твърдят претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Исковата молба от 06.02.2025 г. срещу НС, по която е образувано по – рано гр. дело № 1408/2025 г. на СГС, І - 24 с – в, е съсредоточена върху вредоносното противоиравно поведение на НС, изразяващо се в приемане на ЗИД на ЗХ, ДВ бр. 14/18.02.2020 г., в сила от 21.02.2020 г., с който, чрез приемането на нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗХ и уредбата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗХ, е въведен държавен монопол върху организирането на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности и ex lege се отнемат вече издадените лицензи за организирането на тези игри (от вида организиране на хазартни лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности). Жалбоподателят счита, че изложените твърдения в исковата молба по прекратеното частично дело, не са идентични с тези, по по-рано образуваното дело и не е налице един и същ деликт, от който се търсят вреди, както е приел СГС. Касае се за различни фактически твърдения, от които произтичат вредите, поради което между двете дела не е налице пълен идентитет. По тези и допълнителни съображения, моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като съобрази данните по делото и доводите на ищеца, въззивният състав намира следното :

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

Прекратеното производството е образувано по искова молба вх. № 3504/14.02.2025 г., подадена от „Ню Геймс“ АД (в несъстоятелност) срещу Национална агенция за приходите (НАП), Народно събрание на Република България (НС), Върховен административен съд (ВАС) и Административен съд - София град (АССГ) за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба, от конкретно посочени действия на ответниците, свързани със ЗХ и неговото прилагане.

По посочената искова молба пред АССГ е образувано адм. д. № 1558/2025 г. С определение № № 26981/11.08.2025 г. производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на СГС, за образуване пред този съд. Отговорността на Народно събрание е обоснована на стр. 7-10 в исковата молба и доразвита в изложението - т. I , II и V от съдържанието (л. 11 от исковата молба). Посочено е подробно, че ангажирането на отговорността на НС е свързана с обстоятелството, че последното е поддържало неясно законодателство в областта на хазартните залози и 2 игри, в периода 01.01.2014 г. - 01.01.2024 г., а именно чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ), въвеждащ два вида облагане с държавна такса на офлайн хазартните игри от вида „традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти“ в зависимост от това дали при организирането им от участниците се събират „такси и комисионни“, но без законова дефиниция на понятията „такси и комисиони“ и без нормативно уточнение за кои от изброените хазартни игри се събират „такси и комисионни“, респ. по какви критерии.

Поддържало се е, че от февруари 2020 г., властите започват да тълкуват чл. 30, ал. 3 от ЗХ по различен начин, без да е изменен законът и без тълкуването да се прилага ex nunc, приемайки, че „такси и комисионни“ се събират само при организирането на турнири, следователно облагането на офлайн игрите (като организираните от ищеца), които не са свързани с турнири, следва да бъде с държавна такса върху оборота, т. е. без да се приспадат дължимите печалби. В резултат от това, организаторите на офлайн хазартни игри, като тези организирани от ищеца, са третирани по - неблагоприятно от организаторите на онлайн хазартните игри. Излагат се доводи, че новото тълкуване води и до съсредоточаване на хазартните игри в онлайн пространството в резултат от поддържания от ответника НС неясен закон, от което се твърдят претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в определени размери.

По по – рано подадена искова молба вх. № 14789/06.02.2025 г. предявена от същия ищец, но само срещу НС, отново за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, е образувано гр. д. № 1408/2025 г. на СГС, І – 24 с-в. В тази искова молба са изложени основно твърдения за вредоносно противоиравно поведение на НС, изразяващо се в приемане на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗХ, ДВ бр. 14/18.02.2020 г., в сила от 21.02.2020 г., с който, чрез приемането на нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗХ и уредбата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗХ, е въведен държавен монопол върху организирането на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности и ex lege се отнемат вече издадените лицензи за организирането на тези игри (от вида организиране на хазартни лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и техните разновидности).

По същество, според чл. 126 ГПК, по който производството е било частично прекратено, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по - късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Това е една от отрицателните процесуални предпоставки, които осуетяват надлежното упражняване на правото на иск. За да бъде прекратено производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, е необходимо наличие на пълно тъждество между страните и предмета на делата.

Като съобрази изложените в двете искови молби факти и обстоятелства, посочени по – горе, настоящият въззивен състав не споделя доводите на СГС, че става въпрос за идентични фактически твърдения за действията, предприети от НС, от които ищецът поддържа да е търпял имуществени и неимуществени вреди по двете производства. Твърденията за действията на НС по двете дела по същество са различни на ниво искова молба.

В обобщение съдът намира, че не се установява да е налице пълен идентитет на исковете предявени от „Ню геймс“ АД (в несъстоятелност) срещу НС по искова молба вх. № 14789/06.02.2025 г., по която е образувано гр. д. № 1408/2025 г. и по - късно образуваното производство по гр. д. № 9122/2025 г. на СГС, І - 17 с - в, в частта по 3 исковете за имуществени и неимуществени вреди срещу НС, за да се приложи хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия, със съгласието на синдика на дружеството – ищец.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16678/07.07.2025 г. на СГС, І - 17 с - в, по гр. д. № 9122/2025 г., с което производството е частично прекратено, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК - само по отношение исковете, предявени срещу НС и

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4