Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3069 от 08.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2003/2025
Вид
Определение № 3069
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Таня Димитрова Евтимова, Тихомир Руменов Рачев, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3069 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100502003 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на 122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 6680 от 28.11.2025 г. по гр. д. № 7153/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Айтос.

За да се произнесе, настоящият съд съобрази следните факти:

На 02.09.2025 г. В. С. И. е подала молба срещу А. Г. М. за изменение на местоживеенето на детето Н. А. М.; за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето; за даване на заместващо съгласие от името на бащата за пътуване на детето в чужбина; за даване на заместващо съгласие от името на бащата за подновяване и издаване на документи за самоличност на детето; за изменение на размера на дължимата издръжка. В молбата е разяснено, че с Решение № 260579 от 01.11.2020 г. по гр. д. № 4351/2020 г. на Районен съд – Бургас местоживеенето на детето е определено в гр. Айтос. В момента обаче детето имало обичайно местопребиваване в Република Германия, поради което се иска съдът да постанови, че местоживеенето му е там.

С отговора на исковата молба е направено възражение за неподсъдност на спора. Сочи се, че съгласно чл. 127, ал. 2 СК делото подлежи на разглеждане от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно регистрите на населението настоящият адрес на детето бил в гр. Бургас.

Поради това е поискано делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.

С Определение № 799 от 31.10.2025 г. по гр. д. № 825/2025 г. на Районен съд – Айтос съдът се е позовал на служебно извършени справки, според които 1 постоянният и настоящият адрес на детето е в гр. Бургас. С този мотив делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.

В Определение № 6680 от 28.11.2025 г. по гр. д. № 7153/2025 г. на Районен съд – Бургас се излагат мотиви, че според съдебната практика в чл.

127, ал. 2 СК се има предвид фактическото местопребиваване, а не регистрираният настоящ адрес на детето. Отделно съдът е изразил съмнения дали спорът е подведомствен на българските съдилища, тъй като се твърди, че детето живее в Република Германия. Молбата следвало да се разгледа от Районен съд – Айтос, който да направи преценка за международната си компетентност и ако липсва такава – да прекрати делото.

Съгласно чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. В случая компетентен да се произнесе е Окръжен съд – Бургас.

Според чл. 127, ал. 2 СК спорът по чл. 127, ал. 1 СК се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Според чл. 127а, ал. 2 СК спорът по чл. 127а, ал. 1 СК за издаване на лични документи на детето и пътуване в чужбина се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В съдебната практика е трайно утвърдено разбирането, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на молбата по чл. 127, ал. 1 СК или чл. 127а, ал. 1 СК (арг. от § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт). Аргументите са, че тази местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето: спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си.

В практиката се разяснява, че този извод не противоречи на уредбата в ЗГР.

Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 ЗГР, и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР, се явява последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му, като липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. В този смисъл са: Определение № 324/29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ВКС, II г.о., Определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1956/2013 г. на ВКС, IV г.о., и др.

В случая местната подсъдност не може да бъде определена по местопребиваването на детето, тъй като е безспорно, че то се намира на територията на Република Германия. Ето защо за релевантен следва да се приеме адресът, вписан в регистрите на населението. Видно от извършените от Районен съд – Айтос справки, детето има вписан настоящ адрес в гр.

Бургас, считано от 09.05.2022 г. Поради това местно компетентен да разгледа 2 спора е Районен съд – Бургас.

Съдът намира за нужно да подчертае, че предмет на настоящото производство е само въпросът кой е местно компетентният съд, а не дали е налице международна компетентност на българските съдилища. Районен съд – Бургас следва да извърши такава проверка, като вземе предвид, че цитирания в определението му Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година е отменен и на негово място действа Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Бургас за компетентен да разгледа молбата от 02.09.2025 г. на В. С. И. срещу А. Г. М..

ИЗПРАЩА делото на същия състав на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Айтос за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3069 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100502003 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на 122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 6680 от 28.11.2025 г. по гр. д. № 7153/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Айтос.

За да се произнесе, настоящият съд съобрази следните факти:

На 02.09.2025 г. В. С. И. е подала молба срещу А. Г. М. за изменение на местоживеенето на детето Н. А. М.; за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето; за даване на заместващо съгласие от името на бащата за пътуване на детето в чужбина; за даване на заместващо съгласие от името на бащата за подновяване и издаване на документи за самоличност на детето; за изменение на размера на дължимата издръжка. В молбата е разяснено, че с Решение № 260579 от 01.11.2020 г. по гр. д. № 4351/2020 г. на Районен съд – Бургас местоживеенето на детето е определено в гр. Айтос. В момента обаче детето имало обичайно местопребиваване в Република Германия, поради което се иска съдът да постанови, че местоживеенето му е там.

С отговора на исковата молба е направено възражение за неподсъдност на спора. Сочи се, че съгласно чл. 127, ал. 2 СК делото подлежи на разглеждане от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно регистрите на населението настоящият адрес на детето бил в гр. Бургас.

Поради това е поискано делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.

С Определение № 799 от 31.10.2025 г. по гр. д. № 825/2025 г. на Районен съд – Айтос съдът се е позовал на служебно извършени справки, според които 1 постоянният и настоящият адрес на детето е в гр. Бургас. С този мотив делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.

В Определение № 6680 от 28.11.2025 г. по гр. д. № 7153/2025 г. на Районен съд – Бургас се излагат мотиви, че според съдебната практика в чл.

127, ал. 2 СК се има предвид фактическото местопребиваване, а не регистрираният настоящ адрес на детето. Отделно съдът е изразил съмнения дали спорът е подведомствен на българските съдилища, тъй като се твърди, че детето живее в Република Германия. Молбата следвало да се разгледа от Районен съд – Айтос, който да направи преценка за международната си компетентност и ако липсва такава – да прекрати делото.

Съгласно чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. В случая компетентен да се произнесе е Окръжен съд – Бургас.

Според чл. 127, ал. 2 СК спорът по чл. 127, ал. 1 СК се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Според чл. 127а, ал. 2 СК спорът по чл. 127а, ал. 1 СК за издаване на лични документи на детето и пътуване в чужбина се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В съдебната практика е трайно утвърдено разбирането, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на молбата по чл. 127, ал. 1 СК или чл. 127а, ал. 1 СК (арг. от § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт). Аргументите са, че тази местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето: спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си.

В практиката се разяснява, че този извод не противоречи на уредбата в ЗГР.

Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 ЗГР, и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР, се явява последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му, като липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. В този смисъл са: Определение № 324/29.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2536/2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ВКС, II г.о., Определение № 187/25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1956/2013 г. на ВКС, IV г.о., и др.

В случая местната подсъдност не може да бъде определена по местопребиваването на детето, тъй като е безспорно, че то се намира на територията на Република Германия. Ето защо за релевантен следва да се приеме адресът, вписан в регистрите на населението. Видно от извършените от Районен съд – Айтос справки, детето има вписан настоящ адрес в гр.