Решение № 379 от 23.11.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Перник, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500040 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: Л. И. С., с адрес: ***, ЕГН:**********,

ЧРЕЗ: адв. Б. В., от АК ***, със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 671 / 25.03.2020г. по гр.д.№ 3443 / 2018 г. по описа на РС Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в ЧАСТТА, с която е отхвърлена предявената от жалбоподателя претенция по сметки за заплащане на съответни на дяловете в съсобствеността части от сумата в размер на 19 125 лв., представляваща заявена претенция за вложени СМР-та и сумата в размер на 7 100лв. - вложен труд, представляващи обща стойност на извършени подобрения в делбения имот, както и в частта, с която е осъден жалбоподателят да заплати на Н. И. Г. направените по делото разноски и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2733,22 лв., представляваща държавна такса.

В останалата си не обжалвана част първоинстанционно решение, е влязло в сила и 1 не подлежи на въззивен контрол.

Жалбоподателят счита решението в обжалваните му части за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът по чл.346 ГПК, като бъдат съразмерно определени дължимите по стойност дялове на съделителите и дължимите се за това разноски между страните и за държавни такси.

Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по делото и не преценил правилно и задълбочено събраните по делото доказателства, нито доводите на страните, като погрешно приел, че приложима била разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН. Необосновано районният съд квалифицирал състава на исковата претенция като такава по реда на чл.12, ал. 2 от ЗН, игнорирайки събраните доказателства за извършен ремонт от страна на жалбоподателя и то след смъртта на наследодателя, възприемайки изцяло твърденията на ищцовите свидетели и игнорирайки показанията на разпитания свидетел на ответника.

Жалбоподателят посочва, че изводът на съда, че наличието на два договора за кредит, изтеглени приживе от наследодателя на въззиваемата, които били достатъчни да докажат извършването на ремонта от последния, не бил съобразен със събраните доказателства, а се базирал на предположения, което било недопустимо.

Районният съдът бил възприел показанията на първия свидетел, който като съпруг на ищцата, имал обоснован интерес съпругата му да спечели делото, същите не били достоверни и дадени от първо лице, доколкото само копирали в обратен смисъл изложеното в молбата на ответника, с цел да подкрепят лъжливите твърдения и оспорвания на ищцата по отношение на извършените ремонтни работи, поради което и районният съд следвало да ги игнорира напълно.

Жалбоподателят счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че подобренията в делбения имот били извършени приживе на наследодателя и то с негови средства и че наследникът е овъзмезден по друг начин - чрез завещание в негова полза и не му се дължало овъзмездяване по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗН, какъвто бил процесният случай.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК всяка една от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, в който при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, в обжалваната от насрещната страна част, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателите редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения.

Претендира направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено обжалваното решение по съображенията изложени, както в отговора на въззивната жалба така и в представената пред РС писмена защита.

Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 671 / 25.03.2020 г. по гр.д. № 03443/2018 по описа на Районен съд Перник, отхвърлил предявената от Л. И. С. от ***, е ЕГН **********, *** срещу Н. И. Г. от ***, с ЕГН ********** на основание чл. 346 ГПК претенция по сметки за заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумите, както следва заявена общо 2 претенция в размер на сумата 19125 лв. заявена претенция за вложени СМР-та, както за сумата от 7100 лв. - вложен труд, представляваща обща стойност на извършени подобрения в делбения имот.

При постановяване на обжалваното решение районния съд приел, че претенцията по сметки следва да се третира по реда на чл.346 ГПК, вр. и чл.12, ал.2 ЗН като подобренията били извършени, тъй като тяхната наличност се доказва по делото приживе на наследодателя и то с негови средства. Съобразявайки абсолютно еднозначната съдебната практика, че в случай че наследникът е овъзмезден по друг начин - в случай завещание в негова полза, то не му се дължало овъзмездяване по реда на чл.12, ал. 2 ЗН, какъвто именно бол процесният случай. Посочвайки в допълнение че след като ответникът бил живял в имота, заедно с наследодателя, което било безспорно доказано, че не бил заплащал наем за това, което практиката на върховната съдебна инстанция също приемала за овъзмездяване, като освен това и претенцията по реда на чл.346 ГПК, останала и недоказана по делото.

Посочил че, разликата между претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН и чл.61, ал.2 ЗЗД била в моментът на извършването на подобренията, като приел, че подобренията в имота са извършени приживе на наследодателя и при средства, които са били негови, както и че ответната страна била овъзмездена, то не следва да се обсъжда хипотезата на гестията, тъй като последната можела да бъде релевантна в случай, ако подобренията били извършени в имота, след смъртта на наследодателя и предвид факта, че съгласно чл.61 ал.2 от ЗЗД този, който извършва чужда работа без пълномощно, но я предприема и в собствен интерес заинтересованият отговаря до размера на обогатяването му, т.е. дължало се увеличението на квотата на всеки съсобственик съразмерно с идеалната си част от съсобствената вещ или в конкретния случай ищцата дължала 7/18 идеални части от това увеличение, като не е знаела за извършване на подобрение в имота след смъртта на баща си тя не само не могла да се съгласи, но не могла да се противопостави на извършването на подобренията, поради което чл.59 от ЗЗД бил неприложим. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН бил конкретно особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и било във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което бил спомогнал наследникът, т. е. то е имуществено право на общо основание. За да бъде уважена претенция при тази квалификация следвало претендиращият да има качеството наследник, да е спомогнал за увеличаване на наследството, действията да са извършени приживе на наследодателя, действията да са извършени без правно основание и претендиращият да не е бил възмезден.

С оглед на изложено съдът намерил, че претенцията по сметки на ответната страна, следвало да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :

С влязло в сила съдебно решение № 1174/18.10.2018 г. на РС – Перник, е било допуснато извършването на съдебна делба върху недвижим имот:

3 апартамент № **, находящ се в ***, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор ***..1.44 между Н. И. Г., с ЕГН: ********** – при квота 7/18 идеални части от имота и Л. И. С., с ЕГН: ********** – при квота 11/18 идеални части от имота.

С допълнително решение от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил поправка на ОФГ в постановеното решение № 1174/18.10.2018 г. В тази връзка съдът е допълнил диспозитива на решението като е намалил по искане на Н. И. Г. завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013 г. от наследодателя на страните И. С. Г., в полза на Л. И. С., до запазената част от 2/3 идеални части или 8/18 идеални части от имуществото на наследодателя.

Видно от протокола за проведеното първото съдебно заседание след допускане на делбата от 29.10.2019г. съделителят Л. И. С. е претендирал извършените подобренията в имота на общата стойността в размер на сумата 2704.72 лв. – вложени материали и 7 700 лв. за труд. Представляващи 7/18 ид.ч. от общата стойност на материалите и труда при подборно описаните в депозираната пред съда молба вх. № 29371/21.10.2019г. подобрения възлизащи на сумата от 19 555.00 лв. от които 6955 лв. – вложени материали и 12 6000 лв. – за труд, в едно със законната лихва от заявяване на настоящата молба до окончателното плащане на сумата.

От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.К., се установява , че през 2017г. по искане на Л. направил ремонт на банята в имота му, който бил съседен на неговия в ***. Ремонта в банята се изразявал в правене на ВиК инсталация, лепене на плочки по стените и пода – почти до тавана, монтаж на тоалетна чиния, душ и мивка, в коридора пред входната врата налепил гранит около 3 кв.м., в кухнята на стената и на терасата залепил плочки. След завършване на работата Л. му заплатил. Когато правил ремонта бащата на Л., който бил виждал но не познавал бил починал.

От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.Г. – съпруг на ищцата, се установява, че през 2007 г. наследодателя на страните/ баща на съпругата му/ бил изтеглил заем от Банка „ДСК“ в размер на 10 000.00 лв., по който поръчител била съпругата му, защото искал саниране на собствения му апартамент. На следващата и по– следващата година 2008 / 2009г. бащата на съпругата му санирал северната страна на апартамента, сменил дограмата на остъклената с винкел тераса с ПВЦ. Ремонтирал банята и сложил нови плочки, сложил душ тоалетна, мивка, огледала и нови плочки и шкафове над мивката – плочките били испански, В кухнята била направена мазилка, сложени тапети и измазан тавана. В спалнята бил сложен гардероб и цветарник. За да се извърши ремонта част от покъщнината била закарана на вилата. Външната врата била сменена през 2013г., като бащата на съпругата му теглил нов заем от 3 000.00 лв., като прага пред врата бил иззидан с мраморни плочки, след врата също имало сложени два реда, за да не се цапа. Бащата на съпругата му починал *** месец *** г. в болницата.