Определение № 2373 от 28.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373 гр. София, 27.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100602785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от пострадалия В. А. Д., чрез неговия процесуален представител – адв. Г.Г. – от САК, срещу определение № 20194723 от 06.10.2021 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 4-ти състав, постановено по НЧД № 15675/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 21.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – Отдел Разследване /ОР/ – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.

2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е немотивиран.

По-конкретно в жалбата се развиват аргументи, че при проверка на постановлението на прокурора при СРП, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – на императивната законова разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, като не е съобразил, че по делото не са били разпитани всички свидетели – очевидци на процесния инцидент и в частност – съпругата на св. М.Н., която е пътувала в управлявания от него автомобил. Излага се, че и представителя на държавното обвинение, и първият съд, са се позовали едностранчиво и избирателно на събраните по делото доказателствени източници, сред които са показанията на св. Н., който е заинтересован от изхода на делото, и протокола за ПТП, като не са дали отговор на въпроса – дали заключението на Автотехническата експертиза съответства на доказателствената съвкупност. На това основание жалбоподателят излага, че атакуваният съдебен акт е необоснован и немотивиран, а по делото не са събрани всички релевантни доказателствени източници.

Жалбоподателят прави собствен прочит на доказателствената съвкупност, в резултат на което формулира извод, че мотоциклетът, управляван от св. Д., се е движел със скорост 1 на движение под 50 км/ч. в района на местопроизшествието, а причина за ПТП се е явило поведението на водача на л. а. „Нисан Алмера Тино“ с рег. № ****** – св. Н., който е предприел забранена маневра навлизане от крайна дясна пътна лента в средна пътна лента и оттам в крайна лява лента, с цел преминаване през мястото на прекъсване на разделителния остров и оттам – в платното за насрещно движение, което в процесния участък е забранено.

Акцентира, че в района на произшествието разделителният остров на булеварда е прекъснат, но оттам е разрешено преминаването на автомобили само в посоката от пл. „Руски паметник“ към бул. „Ал. Стамболийски“, не и в посоката, в която е предприел маневра водачът Н.. Сочи, че прегледът на иззетите видеозаписи безспорно доказва, че в момента на произшествието водачът на лекия автомобил се е намирал перпендикулярно на посоката на движение на мотоциклета и това сочи, че намеренията му са били да навлезе в процепа на мантинелата, а не да избегне идващия по посока на движението му мотоциклет.

В жалбата се излага още, че показанията на св. Н. са вътрешно противоречиви и нелогични, поради което се предлага да не бъдат кредитирани с доверие. В тази връзка се сочи, че в представения снимков материал не се виждат паркирани автомобили в крайна дясна лента, които, както твърди този свидетел, да са били паркирани там и да са предизвикали започването на маневрата престояване вляво. Развиват се аргументи, че предвид разположението на автомобила непосредствено преди произшествието, водачът Н. не е могъл да възприеме мотора в огледалото за обратно виждане, както той твърди, поради което и не намират логика показанията му в насока, че е предприел маневра завиване наляво към мястото, на което мантинелата е била прекъсната, за да избегне удара с мотоциклета.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение на СРС, НО, 4-ти състав и на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство, и за връщане на делото на досъдебна фаза с указание да бъдат назначени допълнителна и повторна Видео и Автотехническа експертиза, доколкото вещите лица, изготвили назначената до момента такава, не са анализирали поведението на св. Н. в момента на произшествието, и не са изследвали другите възможни причини за произшествието.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, е започнато на 04.11.2019 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършването на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за това, че на 04.11.2019 г., около 14,30 часа, в гр. София, мотоциклет „Ямаха РЖ 02“, с рег. № СА **** К, управляван от В. А. Д., ЕГН **********, се е движил по бул. „Генерал М. Скобелев“, с посока от бул. „Ал.

Стамболийски“ към пл. „Руски паметник“, и в района на № 79 реализира ПТП, като самокатастрофира на пътното платно, като същият е бил засечен от л. а. марка „Нисан Алмера Тино“ с рег. № ******, управляван от М.Н. Н., ЕГН **********, но съприкосновение между двете МПС не е имало и в резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на В. А. Д. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, лицата М.Н. Н. (л. 24 – 26 от досъдебното производство); В. А. Д. (л. 27 – 30 от досъдебното производство) и М.Л.Г. (л. 31 – 32 от досъдебното производство); извършен е оглед на местопроизшествие, резултатите от който са обективирани в едноименен протокол от 04.11.2019 г., скица и фотоалбум към него (л. 18 – 23 от досъдебното производство); приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, констативен протокол 2

№ К – 659/04.11.2019 г. (л. 16 – 17 от досъдебното производство), лист за преглед на пациента В. А. Д. (л. 41 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 07.11.2019 г. (л. 59 от досъдебното производство); приобщени са, в качеството им на веществени доказателствени средства, 2 бр. оптични носители на информация (л. 60 и л. 63 от досъдебното производство); назначени и изготвени са Съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 36 – 40 от досъдебното производство) и комплексна Видео и Автотехническа експертиза (л. 43 – 56 от досъдебното производство).

По делото няма обвиняеми лица.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 18.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

С постановление на прокурор при СРП от 21.09.2021 г., изведено от канцеларията й на същата дата, наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е съобразил заключението на назначената и изготвена Автотехническа експертиза, въз основа на която е приел за установено, че причина за настъпване на пътно – транспортното произшествие (ПТП) в конкретния случай, са субективните действия на водача на мотоциклет „Ямаха“ със системите за управление на мотоциклета, който се е движил със скорост по-висока от максимално допустимата за района от ПТП от 50 км/ч. и това е станало причина да не може да спре преди динамичния коридор на автомобила. Приел е, че ако мотоциклетистът се е движил с максимално разрешената скорост за района от 50 км/ч. или по-ниска, той е щял да има възможност да намали скоростта си до мястото на преминаване на автомобила пред него с по-малко отрицателно ускорение, при което е нямало да настъпи загуба на управление на мотоциклета, съответно падането му върху платното и реализиране на телесни увреждания за водача. Прокурорът при СРП е приел, че движейки се със скорост от 60 км/ч., опасната зона за спиране на мотоциклета е била 46 м., а отстоянието му до мястото на началото на отклоняване на автомобила наляво е било 60 м., т.е. мотоциклета се е намирал в този момент извън опасната си зона за спиране и е имал техническа възможност да спре преди мястото, откъдето автомобилът се е включил в пътното платно. Приел е, че няма реализиран удар (съприкосновение) между мотоциклета и лекия автомобил.

При така приетата фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП е направил извод, от правна страна, че телесните увреждания, претърпени от Д., са в следствие на неговите субективни действия по управлението на мотоциклета, т.е. са причинени от него самия.

Постановлението на прокурора при СРП от 21.09.2020 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок от посочения като пострадал В. А. Д.. По повод така депозираната жалба е образувано НЧД № 15675/2020 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав.

Със свое определение № 20194723 от 06.10.2021 г., СРС, НО, 4-ти състав е потвърдил постановлението на прокурора при СРП от 21.09.2020 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11398/2019 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 51456/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от 3

НК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 4-ти състав е приел за установено, от фактическа страна, че на 04.11.2019 г., в интервала 14,00 – 14,30 часа, т.е. в светлата част на денонощието, при ясно време и добра видимост, В. Д. управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка „Ямаха“, с рег. № СА **** К, технически изправен, в гр. София, по бул. „Генерал М. Скобелев“, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към пл. „Руски паметник“. В района на № 79 участъкът от пътя в очертаната посока бил прав, без неравности и наклони; платното за движение било с асфалтова настилка, суха, с повече от една пътни ленти, по-точно три, а Д. управлявал мотоциклета в крайна лява лента със скорост на движение от 60 км/ч. В същия участък от пътя и в очертаната посока имало и светофарна уредба, регулираща преминаването на моторните превозни средства, която работела в автоматичен режим и подавала зелен разрешителен режим за преминаване на приближаващия към нея мотоциклет. В един момент, малко преди да премине от лявата му страна, от крайната дясна лента на платното за движение на бул.

„Генерал Скобелев“, в посоката към пл. „Руски паметник“, от паркирано положение, в движението предприел включване лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ******, също технически изправен, като водачът М.Н., независимо от наличието на единична непрекъсната линия, разделяща пътните ленти, последователно преминал през средната и навлязъл в крайната лява пътна лента, фактически пред движещия се мотоциклет. Д. реагирал с аварийно спиране, като скоростта на управлявания от него мотоциклет в този момент „паднала“ до 38 км/ч., но още преди да е достигнал мястото на навлизане на автомобила в лявата лента и независимо от предприетото аварийно спиране, Д. изгубил контрол върху управлението на мотоциклета, паднал на дясната си страна и се плъзнал на 4 м., при което десният му крак останал затиснат между управляваната от него машина и пътната настилка, предизвиквайки счупването, от своя страна обусловило трайното затрудняване на движението на десния долен крайник на пострадалия, без да е настъпило каквото и да било съприкосновение между мотоциклета и автомобила.