Решение № 252 от 04.12.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........... град Шумен, 04.12.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

Членове: Снежина Чолакова

Бистра Бойн при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова

КАНД № 220 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А.Г.В. ***, срещу Решение № 260001 от 31.08.2020г., постановено по АНХД № 227/2020г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №19-0307-000111 от 28.02.2019г. на началник група към ОД МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Нови пазар, с което на А.Г.В. *** за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин / лева.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че по отношение на управлявания от касатора товарен автомобил, към който е било прикачено полуремаркето, във връзка с което е издадено НП, е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се също, че наказаното лице може да носи административнонаказателна отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 250 лева, като предходната съдебна инстанция неправилно не се е съобразила с искането за намаляване на наложената глоба от 400 на 250 лева. Излагат се и аргументи за маловажност на санкционираната деятелност. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново решение, отменящо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР-гр.Шумен, не взема отношение по допустимостта и основателността на касационната жалба, а в проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Шумен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне на атакуваното решение в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на А.Г.В. срещу Наказателно постановление №19-0307-000111 от 28.02.2019г. на началник група към ОД МВР – гр.Шумен, РУ – гр.Нови пазар, с което на касатора за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин / лева.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното:

А.В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, със срок на валидност до 26.01.2023 г. за категориите В, CE, С, AM, TKT и ВЕ.

На 19.02.2019 г., около 11,09 часа, в гр.

Нови пазар, ул. Цар Освободител, в посока към изхода на града, той управлявал товарен автомобил „...“ с рег.№ ... – влекач, с прикачено полуремарке „Кьогел“ с рег.№ ..., собственост на „Керам инвест“АД с Булстат *********, когато бил спрян за проверка от служители на ОДМВР-гр.Шумен, РУ-гр.Нови пазар. По време на проверката чрез справка в информационната система на МВР било установено, че за полуремаркето, теглено от управлявания от дееца влекач, няма сключен и действащ към датата на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгл. КЗ. За описаното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, в който актосъставителят посочил, че касаторът е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ. АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя, като последният не депозирал възражения към момента на връчването му, както и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган издал и обжалваното пред районния съд НП, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на А.В. била наложена глоба в размер на 400 лева.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.638, ал.3 от КЗ административно нарушение, явяващо се основание за ангажиране на предвидената в него административнонаказателна отговорност.

Счел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е също, че наложената глоба е определена в абсолютния предвиден в санкционната разпоредба размер от 400 лева, което означава, че същата е определена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН, като с оглед тежестта на нарушението, последното не може да се квалифицира като маловажен случай. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че в хода на съдебното обжалване на НП касационният жалбоподател е представил копие от застрахователна полица № 02038054/BG/22/118002878784/04.10.2018 г. към ЗК „Лев Инс“, от която се установява, че относно управлявания от него товарен автомобил с рег.№ ... е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 03.03.2019 г. Аналогичен извод е направил и досежно прикаченото полуремарке „Кьогел“ с рег.№ ..., за което по делото е представено копие от застрахователна полица № BG/22/119000548917/19.02.2019 г. също към ЗК

„Лев инс“, като договорът е сключен в 14.00 часа на

19.02.2019г., със срок на валидност до 19.02.2020г. От справка в ТР съдът е установил също, че дружеството, което е собственик на полуремаркето, се представлява от В.К.В., т.е. касаторът не е собственик на товарния автомобил. С оглед на това е приел, в унисон с тезата на наказващия орган, че нарушителят е осъществил вменения му административнонаказателен състав, при липса на основания за маловажност на нарушението в контекста на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло атакувания пред него правораздавателен акт, като правилен и законосъобразен.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за съставомерност на санкционираното деяние на плоскостта на приложения административнонаказателен състав, постановявайки своя съдебен акт при спазване на относимите материалноправни разпоредби.

По-конкретно, като е приел, че осъществената от касатора деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл.638, ал. 3 от КЗ, въззивният съд не е нарушил материалния закон. За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната правна норма, е необходимо деецът да е управлявал

МПС, което не е негова собственост и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място касаторът е управлявал товарен автомобил, към който е било прикачено ремарке с рег.№ ..., собственост на търговско дружество. Този факт се доказва от показанията на полицейските служители, очевидци на нарушението, а и по същество не се оспорва от наказаното лице. Установява се също, че към този момент по отношение на управляваното от А.В. МПС – товарен автомобил, е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Такава застраховка не е имало обаче по отношение на полуремаркето, теглено от управлявания от дееца влекач, което е напълно достатъчно, за да обоснове административнонаказателната му отговорност, регламентирана в чл.638, ал.3 от КЗ. Действително по делото е приложена застрахователна полица досежно въпросното полуремарке, но същата е със застрахователно покритие, считано от 14.00 часа на 19.02.2019г. до 23.59 часа на 19.02.2020г., от което следва, че не е била действаща към момента на извършване на нарушението – 11,09 часа на 19.02.2019г., респективно не променя извода за съставомерност на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Ирелевантно за съставомерността на санкционираната деятелност е и обстоятелството, че самият товарен автомобил, управляван от дееца, е бил снабден с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, защото с потвърденото от районния съд НП деецът не е подведен под отговорност за управление на въпросното МПС без съответната задължителна застраховка, а за това, че прикаченото към товарния камион, полуремарке не е било снабдено с такава. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на чл.481, ал.1 от КЗ, за целите на задължителното застраховане за МПС се смятат и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата. Безспорно е установено и обстоятелството, че А.В. не е собственик на въпросното полуремарке, което изключва възможността за ангажиране на отговорността му по предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ по-леко наказуем състав на нарушение. При това положение обосновано районният съд е приел, че с деянието си касаторът е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, предвиждащ административно наказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

На следващо място, предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание за визираното в него административно нарушение, извършено от физическо лице, е глоба в размер на 400 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на касатора именно глоба в абсолютния предвиден от законодателя размер, без да има право да извършва преценка досежно размера на наказанието. Сключването на застраховка по отношение на управляваното от касатора полуремарке в същия ден след извършване на нарушението не обуславя маловажност на извършеното от последния неправомерно деяние, тъй като не елиминира извода, че към момента на проверката МПС не е било с действаща такава, а и само по себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на нарушението от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че се касае за полуремарке, прикачено към товарен автомобил

– влекач, които заедно образуват съчленено ППС с голяма маса, което създава по-голям риск за останалите участници в движението по пътищата и управлението му изисква по-висока квалификация на водача, както и е свързано с упражняване на дейност по занятие от страна на последния.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд Р Е

Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e45ec924-d81d-4964-8f9d-2951cbf531a4