Решение № 1647 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20231100503052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 6878/14.02.2023 г. на ЧСИ В. М. от длъжника по изпълнението Застрахователна компания У. АД срещу разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 5067/23.01.2023г., с което ЧСИ М. е отказала да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20238600400020.

Доводите в жалбата са, че осъщественото по делото представителство се изразява единствено в подаването на бланкова молба за образуване на делото, поради което и определеното адвокатско възнаграждение от 2100 лв.

Взискателят по делото взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че му се дължи и възнаграждение за процесуално представителство както по т.1, така и по т.2 от чл.10 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като е уговорено представителство не само за образуване, но и за водене на изпълнителното дело, като именно уговорката между адвокат и клиент определя обема на представителство, респективно разноските.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, като счита, че длъжникът отговоря за него.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва 1 постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 12.01.2023 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2023 г. по гр.д.№ 20213001000572 на АС –Варна, с който ЗК У. АД е осъдено да заплати на И.Р.И. обезщетение за неимуществени вреди, законна лихва и разноски.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат С.Х. с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е посочено, че правната защита е за „образуване и водене“ на изпълнителното дело, като се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.2 ЗА.

В деня на образуване на изпълнителното производство на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, такси по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя в размер на 2100 лв. Едновременно с поканата е изпратено и запорно съобщение до Кей Би Си Банк България ЕАД, въз основа на което сумите по изпълнителния лист и определените от ЧСИ разноски са постъпили по сметката му на 13.01.2013 При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна.

С молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ, с което е изпълнено изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, като същевременно е овластен и съдебният изпълнител да избере такъв и именно в резултат на приложение на избраният от съдебният изпълнител способ вземането е събрано преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, като единственото извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в изпълнителното производство, което е било необходимо за събиране на дължимите суми, е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. По становище на настоящия състав при погасяване на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани, 2 тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Без значение е дали се касае за доброволно плащане или принудително събиране, което в този срок следва да се приравни на доброволно изпълнение, тъй като лишаването на длъжника от възможността да изпълни доброволно чрез принудително събиране на вземането в срока за доброволно изпълнение следва да има същите последици. Следователно на адвоката на взискателя, осъществявал безплатна правна помощ следва да определи възнаграждение в минимален размер от 200 лв. за представителство по образуване на изпълнителното дело, съобразно действащата към образуването на делото редакция на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователни са доводите на адвоката на взискателя, че уговорката с взискателя определя и размера на разноските. Действително тази уговорка определя дължимите от адвоката действия по защита, но длъжникът не може да отговоря за разноски, за които не станал повод, нито има основание адвокатът, осъществил безплатна правна помощ да претендира възнаграждение за неизвършена работа.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 6878/14.02.2023 г. на ЧСИ В. М. от длъжника по изпълнението Застрахователна компания У. АД разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 5067/23.01.2023г., с което ЧСИ М. е отказала да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20238600400020, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на адвокат С.А.Х. за процесуално представителство на И.Р.И. в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3