Определение № 559 от 28.06.2021, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 202/2021
- Вид
- Определение № 559
- Подписан
- 28.06.2021
- В сила
- 28.06.2021
- Състав
- АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.434 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 5, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 10, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 22, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559 гр. Перник , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
Членове:
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500202 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ЧСИ Ш.Д., рег. № 796, Булстат: **********, с адрес: ***, ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. А.Т., САК, със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260095 от 03.02.2021г., постановено по гр.д. 4372/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна страна, поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени разноските, сторени в хода на съдебното производство пред двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е дал ход на делото по нередовна искова молба, поради което с определение № 274266 от 28.05.2021 г. е дал указания на въззивника да отстрани нередовностите в предявения иск.
Във въззивната жалба жалбоподателят сочи, че съдът е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК, който бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. До това убеждение се стигнало въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка и това обусловило постановяването на неправилно решение. Счита, че били налице всички законови 1 предпоставки за уважаването на иска, тъй като по делото били представени и приети доказателства, видно от които, ответната страна не била заплатила дължимите на жалбоподателя суми по издадените Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23563 от дата 23.03.2020г. и Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23564 от дата 23.03.2020г. и фактура № **** от дата 23.03.2020г. за дължими такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8. т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
С молба за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности в исковата молба, въззивникът е посочил, че:
Сумите, обективирани в процесиите сметки и фактура са формирани по следния начин:
1. Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23563 от дата 23.03.2020г. е издадена за сумата от 222 лева с ДДС, която включва следните действия и такси, както и датата, на която са извършени:
• За извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество на основание т.
3 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 60 лева с ДДС за 10 броя справки.
Посочените справки са извършени на следните дати:
- 6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 14.10.2015г.
- 6 лева справка в ИКАР от дата 04.01.2016г. - 6 лева справка в Търговски регистър към АП от дата 04.01.2016г.
- 6 лева справка в Държавен фонд „Земеделие“ от дата 04.01.2016г. - 6 лева справка в ОС „Земеделие“ от дата 04.01.2016г.
- 6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 04.01.2016г. - 6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 04.05.2016г. - 6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 30.09.2016г.
- 6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 07.06.2017г.
- 6 лева справка в БНБ за наличие на банкови сметки от дата 07.06.2017г.
• За изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 60 лева с ДДС за 5 броя, а именно:
- 12 лева за изпратено от дата 27.11.2015г. уведомление до Районен съд Търговище.
- 12 лева за изпратено от дата 16.11.2015г. уведомление до длъжника по изпълнителното дело за задължения към НАП.
- 12 лева за изпратено от дата 22.11.2016г. уведомление до длъжника по изпълнителното дело за наложен запор. - 12 лева за изпратено от дата 22.11.2016г. уведомление до взискателя по изпълнителното дело за наложен запор.
- 12 лева за изпратено от дата 06.04.2020г. уведомление до ДСИ към PC Търговище за прехвърляне на изпълнителното дело.
• За изготвяне на копие от изпълнително дело на основание т. 8 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 12 лева с ДДС.
2
• За налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ТПК, за което на основание т. 9 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 90 лева с ДДС за 5 броя запори, а именно:
- 18 лева за налагане на запор върху МПС на длъжника от дата 16.11.2015г.
- 18 лева за налагане на запор върху МПС на длъжника от дата 18.10.2016г.
- 18 лева за налагане на запор върху МПС на длъжника от дата 18.10.2016г.
- 18 лева за налагане на запор върху МПС на длъжника от дата 18.10.2016г.
- 18 лева за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника от дата 12.06.2017г.
2. Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23564 от дата 23.03.2020г. е издадена за сумата от 30 лева без ДДС, която включва следните действия и такси:
• За допълнителни разноски - заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС съгл. чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС) на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10 лева получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10 лева заплащане на пощенски услуги.
• Допълнителни разноски - (съгл. чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС) се дължи сума в размер на 10 лева за заплащане на куриерски услуги.
3. Фактура № 0000014928 от дата 23.03.2020г. обективира съдържанието на Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23563 от дата 23.03.2020г. за сумата от 222 лева с ДДС (при издаване Сметката по чл. 79 ЗЧСИ се издава и фактура, която обективира съдържанието на съответната сметка).
Настоящия съдебен състав след като се запозна с така депозираната молба, констатира, че не са изпълнение изцяло указанията на съда, по претенцията за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ липсва конкретизация за извършените изпълнителните действия, за които са начислени таксите и разноски, предмет на спора, като не се сочи видът на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса и разноски. С оглед на което следва да бъдат дадени указания на въззивника за отстраняването на констатираното частично неизпълнение на указанията на съда и в зависимост от изпълнението на тези указания съдът или ще се се произнесе по основателността на въззивната жалба или ще обезсилва първоинстанционното решение и прекрати производството по делото. / в този смисъл е т. 4 от ТР №1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от ГПК да извърши служебна проверка да допустимостта на обжалваното решение.
Във въззивната жалба се посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд неправилно бил приел, че в сметките по чл. 79 ЗЧСИ и издадената фактура не били посочени отделните услуги като вид, брой и единична цена на всяка от тях, което от своя страна било липса на законосъобразност по отношение на издадените счетоводни документи. Поддържа, че процесните сметки и фактура формално отговаряли изцяло на императивното изискване, заложено в разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ и мотивът на съда в тази насока бил напълно несъстоятелен. Липсата на подробна разбивка на отделните услуги като вид, брой и единична цена на всяка от тях не означавало, че няма услуга. В издадените документи било посочено, че били издадени по конкретно изпълнително дело и в случая, 3 било от значение съдържанието, а не формата. Допълва, че дължимите суми не се дължали по преценка, а по тарифа и затова били определяеми. В издадените сметки били спазени изискванията на чл. 79. ал. 2 от ЗЧСИ, като били посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски и последиците при неплащане. ЧСИ бил извършил дейностите, регламентирани в нормативните разпоредби на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и съответно му се дължали сторените разноски в императивно указания в Тарифата размер. Всички предприети действия, по повод на които били издадени цитираните сметки по чл.79 ЗЧСИ, били в изпълнение на искания от взискателя за предприемане необходимите действия, съгласно правомощията на частния съдебен изпълнител. Във въззивната жалба се посочва, че дори и да се приемело, че в процесните счетоводни документи липсвала част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, то следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице счетоводни документи, които я удостоверяват. При произнасянето си съдът е следвало да изиска от въззивника надлежно съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ с предписаните от закона реквизити, в случай, че е приел, че процесната не е такава, или обяснения за начина на определянето им. Счита, че съставените сметки и фактура били издадени коректно, били връчени и получени от задълженото лице, с което били изпълнени законовите изисквания на чл.79 ЗЧСИ.
Въззивникът твърди, че относно възражението на въззиваемата страна, касаещо невъзможността й за осчетоводяване на издадените фактури, следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 68 ЗДДС, това било право на регистрирано лице да се ползва от данъчен кредит, който да приспадне от данъчните си задължения, като тази възможност не била преклудирана. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, тъй като при постановяване на решението си не е взел предвид представеното от въззивника Удостоверение, в което подробно били описани извършените от него изпълнителни действия, с посочване на коя дата какво действие е извършено и съответно каква такса се дължи. В приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза също се съдържала подробна обосновка какви действия са извършени от въззивната страна, какъв е броят им и каква е таксата за всяко едно от тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена изцяло въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Излагат доводи за неоснователност на възраженията на въззивника относно изводите на съда, че процесните сметки и фактура не отговарят на изискванията на чл. 79 ЗЧСИ.
Същите не отговаряли на императивните норми на закона, тъй като в тях се съдържала една обща сума, за която бланкетно били посочени основанията за дължимост. Поддържа, че изводите на съда, че неспазването на чл. 79 ЗЧСИ водело до невъзможност да се осчетоводи фактурата и съответно да се ползва данъчен кредит, били правилни и логични. Относно твърденията във въззвината жалба за необсъдено от първоинстанционния съд Удостоверение за извършени изпълнителни действия от ЧСИ Ш.Д., в отговора на въззивната жалба се посочва, че същото било издадено за целите на процеса, в ЗЧСИ и в ТТРЗЧСИ не било уредено издаването на такъв документ, както и не била уредена доказателствената му стойност. В Удостоверението отново не бил посочен броя на извършените от ЧСИ Ш.Д. изпълнителни действия, нито единичната стойност на същите. Това Удостоверение 4 формално покривало критериите за официален свидетелстващ документ, но не установявал основателност на предявените искове. Тъй като ЧСИ Ш.Д. е страна по делото, а посоченото Удостоверение е издадено от него за изгодни за него обстоятелства, ако се приемело че същото обвързва съда, би се нарушил принципа на равенство на страните в исковото производство. Не бил съставян протокол по чл.434 ГПК за всяко предприето и извършено от ЧСИ Ш.Д. изпълнително действие. Въззиваемата страна поддържа, че е неоснователно възражението на въззивника, че поради законовото ограничение на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ, не можел да изнася копие от изпълнителни дела от кантората си, тъй като същият носел доказателствената тежест да докаже твърденията, на които основава претенциите си.
Разпечатката съдържа 47 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e45eaa80-c30d-4006-b525-a64a3337a326